Решение № 60 от 20.02.2026, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Петрич, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20251230100941 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и е образувано по молба, депозирана от В. И. М., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „М.“ № 41, чрез адвокат С. Н., АК – П., със съдебен адрес гр. П., ул. „Й.“ № 41, срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК:

131576434, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул.

„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40 - 46, представлявано от управителя С.К.К. и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: 202513690, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 7“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър център“, ет. 2, офис 40 - 46.

Ищецът претендира да бъде прогласена нищожността на договор за паричен заем № 4865740 от 03.08.2023 г., сключен между него и първия ответник „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, както и да бъде прогласена нищожността и на акцесорния договор за предоставяне на гаранция № 4865740 от 03.08.2023 г., сключен между него, чрез първия ответник „Изи Асет Мениджмънт“ АД и втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД, за който се твърди, че е лишен от правно основание, уговорен е неравноправно в ущърб на потребителя, противоречи на добрите нрави и не е породил правни последици и на основание на обстоятелството, че обезпечава нищожна кредитна сделка.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е усвоил изцяло сумата в размер на 600 лв. по договор за паричен заем № 4865740/03.08.2023 г. и не го е изплатил, както не е изплатил и сумата в размер на 290,94 лв. по сключения от него договор за предоставяне на гаранция № 4865740/03.08.2023 г. с втория ответник, като се релевира, че същият не дължи плащания по него.

Навежда се, че с договорения фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35,00 % се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга, в разрез с изискванията на 1 добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя, поради което е налице нищожност на уговореното възнаграждение. Посочва се, че при формиране размера на възнаградителната лихва, макар нормативно да не е установен императивен лимит, обективен критерий за добросъвестното й определяне може да бъде размерът на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. В тази връзка се излага, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва, като се навежда, че в настоящия случай договорената между страните лихва в размер на 35,00 % годишно надхвърля повече от три пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави, като критерии за норми на поведение, установени в обществото. Предвид обстоятелството, че договорът за потребителски кредит нормативно е уреден като възмезден, се посочва, че нищожността на клаузата за договорна лихва, респ. на клаузата за ГПР, която е съществен елемент на договорното съдържание, има за юридическа последица изначална недействителност на кредитната сделка.

Релевира се, че не са спазени и императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като в договора за потребителски кредит не е разписан действителният размер на годишния процент на разходите, като се твърди, че уговореното възнаграждение за фирмата - гарант е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите, но кредиторът не го е включил в ГПР по процесния договор. Поради невключването на възнаграждението в посочения в потребителския договор размер на ГПР, се поддържа, че последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, което обстоятелство представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Твърди се още, че кредиторът не е изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК, тъй като заблуждаващо е предоставил на кредитоискателя стандартен европейски формуляр за кредит с невярна информация (с посочен лихвен процент от 35,00 % и ГПР 40,22 %), поради което потребителят е бил лишен от възможността да вземе информирано решение, съобразено с неговите финансови нужди и възможности дали да сключи кредитната сделка и неговата неинформираност е довела до неравнопоставеност в кредитното правоотношение.

Касателно Договор за предоставяне на гаранция № 4865740/03.08.2023 г., сключен с втория ответник „Файненшъл България“ ЕООД и уговорката за заплащане на възнаграждение за гаранта, се твърди, че същият е нищожен и не е породил правни последици. В тази връзка се сочи, че сключването на сделка между длъжника и третото лице - гарант, е лишена от правно основание, защото когато длъжникът учредява лично обезпечение, то не се осъществява целта на договора за предоставяне на гаранция и същият е лишен от своето основание. Посочва се още, че договорките свързани със задължението на кредитополучателя да заплати възнаграждение на гаранта вместо на кредитора, противоречат на добрите нрави и внасят неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК, като се навежда, че по договора за предоставяне на гаранция длъжникът не получава никаква престация, поради което се нарушава принципът на справедливост. Допълнително се посочва, че възлагането на потребителя да заплаща задължения, които следва да изпълнява кредиторът, са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя, като по-слабата страна в гражданския и търговски оборот, с което задължение той не би се съгласил ако кредитодателят действа добросъвестно. Предвид посоченото се твърди, че е изпълнен общият фактически състав на чл. 143 ЗЗП, поради което процесната договорка следва да бъде квалифицирана като неравноправна и непораждаща правни последици за потребителя. Изтъква се, че поставяйки на кредитополучателя изискване да сключи договор с дружеството - гарант, кредитодателят е договарял в полза на поръчителя по смисъла на чл. 22 ЗЗД. Релевира се още, че договорът за предоставяне на гаранция е с акцесорен характер, поради което може да съществува валидно единствено при условие, че съществува действителен главен дълг, като при 2 наведените твърдения за нищожност на кредитната сделка се твърди, че и сключеният договор за учредяване на поръчителско правоотношение не е породил правно действие.

Иска се от съда да постанови решение, с което да бъде прогласена недействителността на Договор за паричен заем № 4865740/03.08.2023 г., сключен между ищеца В. И. М., ЕГН: ********** и първото ответно дружество „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК: 131576434, поради противоречие на закона чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. с чл. 19, ал 4 ЗПК и вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП; Да бъде прогласена недействителността на Договор за предоставяне на гаранция № 4865740/03.08.2023 г., сключен между ищеца В. И.

М., ЕГН: ********** и второто ответно дружество „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: 202513690, поради заобикаляне на закона, а именно чл. 19, ал 4 ЗПК и поради неравноправност по чл. 143 ЗЗП.

Претендира се присъждане, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗАдв., сума в размер на 800 лв. в полза на адвокат С. Н. за адвокатско възнаграждение за безплатна защита по настоящото производство.

В законоустановения срок ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, депозира отговор, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск. В отговора се сочи, че твърдението на ищеца за недействителност на договора за паричен заем, поради нищожността на клаузата за възнаградителна лихва, е неоснователно, като се твърди, че размерът на лихвения процент по договора, като елемент на годишния процент на разходите (чл. 19, ал. 1 ЗПК), е в рамките на ограничението, предвидено в чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно което годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България, както и че в годишния процент на разходите, съгласно чл. 19, ал. 1, се включва и лихвата по кредита. Изразява се становище за неправилност на ищцовото твърдение, че възнаградителната лихва по договора следва да бъде отнасяна или съпоставяна със законната лихва и последната да бъде обективен критерий за нейния максимален размер, тъй като лихвата по кредита не е печалба, а цената на паричните средства, предоставени в заем, като тя включва освен маржа на печалба и разходите по отпускане и управление на кредита (цена на заемния ресурс, инфлация, оперативни разходи и пр.). Във връзка с твърденията на ищеца, че уговореният лихвен процент внася неравноправие между страните, релевира, че лихвата, като цена на услугата, не подлежи на преценка за неравноправност, защото задължението е разписано ясно и разбираемо, и същата се явява индивидуално уговорена клауза.

Твърди се, че процесният договор за потребителски кредит съответства на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като лихвеният процент по договора е фиксиран и е ясно посочен, както и условията за прилагането му; съответства на изискванията и на чл.

11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като в него са посочени условията за издължаване на кредита от потребителя, информация за размер и брой на погасителни вноски, дата на плащане на всяка вноска, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски; както и че съответства на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, защото в договора са посочени годишният процент на разходите, общата сума дължима от потребителя и взетите предвид допускания. Уточнява се, че общата дължима сума, посочена в договора, представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя, а годишният процент на разходите по кредита, посочен в договора за паричен заем, отразява общите разходи по кредита за потребителя, изразени като процент от общия размер на предоставения кредит, който е изчислен към момента на сключване на договора.

Релевира се, че кредиторът няма основание да включва възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство при изчисляване на ГПР, защото същото не е част от общия разход по кредита за потребителя, не е част от заемното 3 правоотношение по договора за заем и не представлява пряк разход свързан с кредита, тъй като договорът за предоставяне на гаранция е отделно облигационно правоотношение, с различни правни субекти, възникнало след сключване на договора за паричен заем.

Поддържа се, че възнаграждението не представлява и разход за допълнителна услуга, който трябва да се включи в ГПР, тъй като сключването на договор с дружеството-гарант не е задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на обезпечение не е условие за предаване на заемната сума от заемодателя, като заемополучателят следва да предостави обезпечение единствено, за да изпълни задълженията си по закон и за да избегне неблагоприятните последици от неизпълнението. Изразява се становище за неоснователност на ищцовите твърдения, че дружеството не е направило оценка на кредитоспособността, преди сключването на договора за паричен заем, както и че невключването на възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция при формиране на ГПР представлява заблуждаваща търговска практика.

Иска се от съда да остави предявените искове без уважение, като неоснователни и недоказани. Претендират се сторените по делото разноски, като се прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото.

В законоустановения срок ответното дружество „Файненшъл България“ ЕООД, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, депозира отговор, в който изразява становище за неоснователност на така предявения иск. Оспорва твърденията на ищцовата страна, че процесният договор за предоставяне на поръчителство противоречи на добрите нрави, като счита същите за недоказани, изтъква основния предмет на дейност на ответното дружество и свързания с това очакван финансов резултат. Сочи, че обявяването на нищожността на договора за предоставяне на гаранция, на основание чл. 19, ал. 4 ЗПК, е неотносимо към процесния договор, тъй като последният не е потребителски, поради което твърденията за нищожност на договора на основание ЗПК са ирелевантни. Поддържа, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не е разход по кредита, а е насрещна престация срещу задължение за обезпечаване на кредит.