Решение № 8726 от 19.12.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 19.12.2019 г. Град София

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо

ГО, 30 състав

На двадесет и осми ноември

Година 2019

В публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА

Секретар: Ирена Апостолова като разгледа докладваното от съдия

Банкова гр. дело № 10711 по описа за

2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1-во от

ЗОДОВ.

Ищецът В.П. поддържа, че на 04.03.2008г. бил задържан в СДВР за срок от 24 часа, като в хода на образуваното ДП СГП му подвигнала обвинение за извършване на престъпление по чл.250, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. Била му наложена мярка за задържане „домашен арест“, заменена след 8 месеца с „парична гаранция“, заменена през 2010г. с „подписка“. Разследването продължило 8 години. През 2016г. бил внесен обвинителен акт в СГС и образувано нохд №3117/2016г. по описа на 13 с-в. С присъда от 16.02.2017г. ищецът бил признат за невиновен и оправдан изцяло по повдигнатото обвинение. Присъдата била отменена изцяло от САС, а делото – върнато за ново разглеждане. При повторното разглеждане на делото, ищецът бил отново оправдан с присъда от 04.07.2018г., която била изцяло потвърдена и влязла в законна сила на 09.07.2019г. От незаконните действия на П.ищецът търпял имуществени и неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба, които иска да бъдат обезщетени.

Имуществените вреди са индивидуализирани като: 1 600 лева разходи за адвокатски хонорар, 2 броя заеми, всеки от по 3 000 лева, внесени осигурителни вноски за периода март 2008 – декември 2008г. в общ размер на 448,80 лв. или общият размер на претенцията за обезщетение на претърпените имуществени вреди възлиза на 8 048,80 лв. Претенцията за обезщетение на претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, потиснатост, страх от осъждане за престъпление, което ищецът не е извършил, както и широкото отразяване в медиите на извършения арест и воденето на разследването, станали достояние на неограничен кръг близки, познати, колеги и приятели на ищеца, се оценява на сума в размер на 141 195,20 лв. Претендира и законна лихва върху посочените суми, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда.

В едномесечния срок, визиран в чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът П.на РБ подава писмен отговор, в който оспорва исковете по основание и размер. Счита, че недоказани са твърдените от ищеца вреди от повдигнатото обвинение, както и причинната им връзка със същото. Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между твърдените имуществени вреди и повдигнатото обвинение. Оспорва достоверността на датата на представените договори за заем.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема от фактическа страна следното:

От приетия по делото Протокол за обиск и изземване от 04.03.2008г. се установява, че на посочената дата, във връзка с дознание №5350/2007г. по описа на СДП, е извършен обиск на ищеца В.П., при което му е иззет мобилен телефон.

От приетия Протокол за обиск на лице от

05.03.2008г. се установява, че на посочената дата ищецът се е намирал в следствения арест на ул. „Г. М. Димитров“ в София, където му е извършен обиск и са иззети лични документи и вещи, подробно описани в протокола.

С постановление от 05.03.2008г. на разследващия орган при Столична дирекция „Полиция“ в гр. София е образувано досъдебно производство срещу В.Г.П. за това, че за периода от 02.06.2007г. до датата на постановлението е участвал в организирана престъпна група , състояща се от Щ.Щ.Щ., М.Р.М., М.С.С.и А.А.А., извършваща престъпления по чл. 250, ал.1 от НК. Повдигнато му е обвинение за извършване на престъпление по чл. 321, ал.2, вр. чл.250, ал.1 от НК и е определена мярка за неотклонение „задържане под стража за срок до 72 часа“.

От Протокол от съдебно заседание, проведено на 19.09.2008г. по нчд №2530 по описа за 2008г. на СГС, НО, 28 състав се установява, че спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение „домашен арест“, която е продължила за срок по-дълъг от 6 месеца и е била изменена в „парична гаранция“ в размер на 3 000 лева с определение на съда от същото съдебно заседание. Определението е влязло в сила на 02.10.2008г.

Съгласно Определение на СГС, НК, 10 с-в от 23.03.2010г. по нчд №1369/2010г. мярката за неотклонение “парична гаранция“ – внесена, е била отменена, както и забраната обвиняемият да напуска пределите на РБ.

С присъда от 04.07.2018 г. по НОХД №

4107/2017г. по описа на СГС, НО, 6 с-в, подсъдимият В.Г.П. е признат за невиновен за това, че в периода от 04.02.2008г. до 06.02.2008г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление, с три деяния, които поотделно осъществяват състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, превел суми във валута извън страната по банков път, с левова равностойност за всеки от преводите 160 551,20 лева, използвайки неистински документи – фактури и писма – сметки, на които е придаден вид, че изхождат от бенефициентите на преводите и документи с невярно съдържание, в които като основание е посочено извършване на търговска сделка или услуга и декларация по ЗМИП, чието попълване е задължително за извършването на банковите преводи, подробно описани в присъдата, и оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.250, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК.

След протест на СГП срещу присъдата е образувано ВНОХД №1440/2018г. по описа на САС, което е приключило на 12.06.2019г. с решение на съда, с което присъдата на СГС е изцяло потвърдена. На 09.07.2019г., съгласно направеното отбелязване, присъдата е влязла в законна сила.

От заключението на приетата и неоспорена от страните съдебномедицинска експертиза на вещото лице д-р Д.Б., което съдът кредитира като компетентно, обективно и пълно, се установява, че при ищеца има данни за следните заболявания, за които по делото са представени медицински документи – експертни решения на ТЕЛК, подробно обсъдени от вещото лице, поради което съдът не ги обсъжда отделно: двустранна нефролитиаза – от 2010г.; ИБС – ритъмна форма. Камерна – от две огнища, групирана екстрасистолия и рядка надкамерна екстрасистолия – от 2010г.; артериална хипертония 2 степен, хипертонично сърце – 2010г.; сърдечна недостатъчност 2 функционален клас; псориазис вулгарис – продължително протичане, разширено разпространение – 2010г.; псориатичен артрит – 1 -2 – рентленологичен стадий – 2013г.; парамедианна дискова херния на ниво Л5 – 2010г., протрузия на ниво Л4-Л5; Пес планус двустранно – 2010г.; начална шийна спондилоза – 2010г.; язвена болест, неуточнена, без усложнения – 2010г.; бронхиална астма – алергична форма – 2013г.; остеопороза – 2013г.; предкоренчева увреда Л5 – 2013г.; Пероферна стволова увреда на н.перонеус вдясно

-2013г. Всички заболявания фигурират за първи път в ЕР на ТЕЛК от 2010г.

Не е представена документация за периода преди 2010г. Съгласно заключението на вещото лице всички заболявания са с давност от преди 2008г. Псориазисът е с давност от над 30 години, усложнен в псориатичен артрит в рентгенологичен стадий през 2013г. Установената през 2013г. астма е с неголяма давност и алергична генеза. Язвената болест не показва обостряне до 2019г. Липсват описани хипертонични кризи за периода 2010 – 2019г. Доказаната през 2010г. дископатия през 2013г. се усложнява с предкоренчева увреда на Л5 – Ес1 и периферна стволова увреда на нарвус перонеус вдясно. Изводът на вещото лице е , че всички заболявания на ищеца не показват обостряне и повишаване на функционалния си клас, освен псориазисът и спондилартрозата, които обостряния не се обуславят от дистрес/ повишените нива на стрес, които са вредни а човешкия организъм/. Нито едно от наличните заболявания няма асоциация с дистрес.

От представеното по делото копие на трудова книжка се установява, че на 15.12.2008г. ищецът е постъпил на работа като учител в 9-та Френска Езикова Гимназия.

На 13.09.2010г. е било прекратено трудовото правоотношение на основание чл.325, т.1 от КТ – по взаимно съгласие.

От представеното копие на осигурителна книжа се установява, че за периода януари – ноември 2008г. за лицето В.П. са внесени осигурителни вноски в размер на 52,80 лв. месечно, а за м. декември 26,40 лв. Осигурителната вноска е изцяло за сметка на осигуреното лице.

Представени са материали от печатни и електронни медии, в които се коментира задържането на ищеца и повдигнатото обвинение.

Установява се, че ищецът е бил преподавател по английски език в 9 ФЕГ, като на

20.07.2010г. му е отправена покана за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 01.09.2010г. по чл.331 от КТ, с изплащане на обезщетение в четирикратен размер на последното месечно брутно трудово възнаграждение.

От представените 3 бр. договори за правна защита и съдействие се установява, че във връзка със защитата му по образуваното досъдебно производство ищецът е договорил възнаграждение в размер на 500 лв., чието плащане не е удостоверено в договора; на 21.01.2016г. е сключен договор за правна защита и съдействие с предмет „процесуално представителство“ между ищеца и адв. Д. Т. с договорено възнаграждение в размер на 300 лв., като в договор не е посочено за кое производство се отнася въпросното процесуално представителство; на 17.10.2016г. ищецът е сключил договор за правна защита и съдействие по нохд №3117/2016г. по описа на СГС, за което е заплатил адвокатски хонорар от 800 лв. в брой, което е удостоверено в самия договор.

Представени са и два броя разписки за получена сума в заем, съответно от 09.03.2008г. и 29.10.2010г. В същите е посочено, че са били сключени договори за заем между ищеца и И.К.на стойност 3 000 лв.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Р.Н. – П., Р.К.и И.К..

Свидетелката П., съпруга на ищеца, заявява, че след случилото се през 2008г. съпругът й се променил. Преди това бил с позитивна нагласа към живота, душата на компанията.

След 2008г. станал затворен, несигурен, раздразнителен. Сринал се здравословно и психически и на съпругата му се наложило да е опората в семейството. Най – много им тежали несправедливото обвинение, публикациите по медиите и репортажите по телевизията, от които близки и познати разбрали за воденото срещу съпруга й дело. Наложило се да преживяват с нейната учителска заплата.

Имало опасност да не успеят да подсигурят средствата, необходими във връзка с изявите на едното от децата си, което се явявало на международни и национални олимпиади и състезания по математика и физика. И двамата със съпруга си страдали от безсъние. След началото на производството някои от колегите им започнали да странят от тях, спрели да им идват на гости. Други казвали, че всичко ще се оправи, но малко били тези, които реално помагали, вкл. и финансово. Съдът кредитира показанията на свидетелката, доколкото същите са непосредствени, логични и последователни, без противоречие с останалите събрани по делото доказатества, като ги цени при условията на чл. 172 от ГПК, вземайки предвид възможната й заинтересованост от спора.

От разпита на свидетеля Ковачев се установява, че той бил колега на ищеца, с когото заедно са преподавали в 9-та ФЕГ, като го познава от 2007г. В един момент се получили сигнали, че на предишната си работа в някаква фирма ищецът е участвал в нещо незаконно.

Този слух се разпространявал и между учениците, които питали свидетеля дали това е вярно. Отнасяли се подозрително към ищеца. Част от колегите също се отдръпнали, но самият той не си променил отношението към ищеца. Чул слухове, че г-н П. бил принуден да напусне, но не знае нищо категорично по въпроса.

Свидетелката Кърчева заявява, че е приятелка на семейството на ищеца повече от 25 години. След повдигането на обвинението, Веско споделил и бил много разстроен. Това му се отразило и финансово, но свидетелката и съпругът й оказвали подкрепа през цялото време – морална, а също и финансова, като предоставили заем от 3 000 лв. на два пъти – през 2008г. и около 2 години по-късно.