Решение № 1030 от 09.03.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1030 гр. Пловдив, 09.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330107343 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Хит Кредит“ ООД, ЕИК 130913306 против М. М.

М. /с предишно име А. М. М./, ЕГН ********** и Х. И. М. /с предишно име Г. С. М./, ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 342, ал. 2, вр. с чл.

345 ТЗ, чл. 92 и чл. 86 ЗЗД.

Твърди, че между ищцовото дружество, в качеството му на лизингодател, ответницата М. М. М. /с предишно име А. М. М./, в качеството й на лизингополучател и ответника Х. И. М. /с предишно име Г. С. М./, в качеството му на солидарен длъжник, е възникнало облигационно правоотношение по Договор за финансов лизинг № **** от **** г., с предадено МПС марка и модел „М.“. Стойността на лизинга била в размер на 24 200 лева, която сума следвало да бъде заплатена на 24 месечни вноски, две от които в размер на 1191.67 лева, поради дължима годишна такса, останалите – в размер на 991.67 лева, съгласно погасителен план към договора, при уговорен фиксиран лихвен процент, като размерът на лихвата за целия погасителен период бил 6300 лева, съответно по 262.50 лева върху всяка лизингова вноска – главница в размер на 729.17 лева.

По договора били погасени лизинговите вноски до девета вноска вкл., като последното плащане било в общ размер на 1160 лева – сумата от 900 лева била заплатена на 24.10.2022 г. и сумата от 260 лева – на 07.12.2022 г., които суми били разпределени към вноска № 9 и вноска № 10 – 275.55 за договорна лихва за 18.05.2022 г.; 145.83 лева – за наказателна лихва за 18.06.2022 г.; 219.12 лева – договорна лихва за 18.06.2022 г.; 262.60 – главница за 18.06.2022 г. и последното плащане от 260 лева – главница за 18.06.2022 г.

Солидарната отговорност на ответника Х. М. произтичала от чл. 8 от договора, съгласно която разпоредба същият се задължил да отговаря солидарно с лизингополучателя за изпълнението на всички задължения на последния по договора.

1

Сочи, че на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 от договора, възникналото между страните правоотношение било едностранно прекратено от страна на ищеца поради неплащане на няколко поредни лизингови вноски.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от договора, лизингополучателят дължал и наказателна лихва за забава в размер на 0.50 % на ден върху забавената сума, но не повече от 20 % от стойността на забавената главница, а съгласно чл. 5, ал. 2 от договора, същият се задължил да заплаща за своя сметка всички разходи, такси и разноски за използването и поддръжката на лизинговата вещ, които не са пряко свързани с договора за лизинг, както и годишна такса за абонамент за GPS в размер на 200 лева.

Твърди, че има неплатени суми по договора, както следва: 5354.24 лева – главница по лизингови вноски за периода 18.06.2022 г. – 18.01.2023 г.; 1837.50 лева – договорна лихва за периода 18.07.2022 г. – 20.01.2023 г.; 856.75 лева – наказателна лихва по чл. 9, ал. 1 от договора за периода 18.07.2022 г. – 20.01.2023 г.; 200 лева – годишна такса за абонамент за GPS за периода 18.09.2021 г. – 18.09.2022 г.; 50.34 лева – данък МПС за периода 01.01.2022 г.

– 20.01.2023 г. /на основание чл. 5, ал. 2 от договора/.

Снабдил се за същите суми със Заповед по чл. 410 ГПК № 1352/27.02.2023 г. по ч. гр. д. № 822/23 г. на ПРС, XVIII гр. състав, връчена редовно по чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал правен интерес да предяви искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли за уважаването им, ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда – 20.01.2023 г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговор, чрез назначения особен представител. Оспорват – по основание и размер претенциите; да са били страни по договор за финансов лизинг от 18.08.2021 г.; ищецът да е предоставил за временно и възмездно ползване посочения автомобил, както и ищецът да е или да е бил собственик на автомобила; да дължат претендираните с исковата молба суми.

Твърдят, че договорът е нищожен поради невъзможен предмет. Автомобилът не съществувал и не бил собственост на ищеца при сключването му. За него, както към м. октомври 2021 г., така и към настоящия момент нямало активна застраховка „Гражданска отговорност“. Отделно, договорът бил сключен от лице, което няма представителна власт спрямо ищцовото дружество.

Сумата за лизингови вноски не била дължима, тъй като ищецът не изпълнил задължението си да придобие собствеността върху описания автомобил, както и да предостави същия на ответниците. Отделно, претендираната сума за лизингови вноски не съответствала на действителния размер на дълга по договора.

Клаузите от договора – чл. 9, ал. 1, предвиждащи задължение за заплащане на наказателна лихва за забава в размер на 0.50 % на ден върху забавената сума, били нищожни като неравноправни и противоречащи на добрите нрави. Клаузите били неравноправни, тъй като поставяли потребителя в явно по-неблагоприятно положение спрямо търговеца.

Съчетани с клаузите, предвиждащи заплащане на договорна лихва като част от лизинговата вноска, утежнявали прекомерно поеманата от потребителя финансова тежест, който не можел да направи пълна оценка на поемания от него финансов риск. Твърдят, че посочените клаузи не били индивидуално уговорени.

Сочат, че не дължали заплащане на лихви за забава и наказателни лихви, тъй като ищецът не изпълнил задължението си по чл. 16, ал. 1 ЗПК за извършване на оценка на кредитоспособността на ответниците.

На последно място, правят възражение за погасяване на претендираните суми с извършено от тях плащане. Предвид изложеното, молят за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в 2 тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 822/2023 г. по описа на ПРС, ХVІІІ гр.с. в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед № 1352/27.02.2023 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците, за следните суми: 5 354.24 лева– главница, представляваща сбор от лизингови вноски с настъпил падеж, дължими по Индивидуален договор за финансов лизинг № ****/**** г., сключен между кредитора и длъжника А. М. М. в качеството й на лизингополучател и Г. С. М. в качеството му на солидарен длъжник, за периода 18.06.2022 г.

– 20.01.2023 г.; 1837.50 лева - договорна лихва за периода 18.06.2022 г. – 20.01.2023 г.;

856.75 лева - наказателна лихва за забава по чл. 9, ал. 1 от договора за периода 18.06.2022 г. – 20.01.2023 г.; 200 лева - годишна такса обслужване за периода 18.09.2022 г. – 20.01.2023 г.; 50.34 лева - данък МПС за периода 01.01.2022 г. – 20.01.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 20.01.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.

Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК и съответстват на вземанията по заповедта за изпълнение.

Ето защо и съдът намира, че предявените установителни искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.

Относно тяхната основателност, съдът намира следното:

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да докаже пълно и главно – възникване на валидно правоотношение по договора за финансов лизинг, по който на ответника М. М. М. /с предишно име А. М. М./ е предадено ползването на лек автомобил за определен срок, а ответникът Х. И. М. /с предишно име Г. С. М./ се е задължил да отговаря солидарно за изпълнение на задълженията; валидни уговорки за дължимост на договорна лихва, наказателна лихва, данък МПС, такси и прекратяване по вина на лизингополучателя; настъпили предпоставки за начисляване на търсените суми, в т.ч. падеж на претендираните лизингови вноски за главница и лихва; наличие на неизпълнение на задължения от страна на ответниците, довело до едностранно прекратяване на договора; предпоставки за начисляване на наказателна лихва, т.е. да установи по основание и размер претенциите си.

Ответниците следва да проведат насрещно доказване, както и да установят такива положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват претендираното вземане, както и твърденията си за нищожност на договора на посочените основания, а при установяване на наличието на дълг, следва да докажат, че са погасили задълженията.

От приетите по делото писмени доказателства – Индивидуален договор за финансов лизинг № ***/**** г. /л.5-18/, с приложен към него погасителен план, се установява, че между страните – „Хит Кредит“ ООД, от една страна, като „Лизингодател“ и А. М. М., /М.

М. М./ от друга страна, като „Лизингополучател“ и Г. С. М. /Х. И. М./, като „солидарен длъжник“ е сключен договора, при Общи условия, по силата на който на ответника А. М. М.

/М. М. М./ /Лизингополучател/ е предоставен от „Хит Кредит“ ООД /Лизингодател/, лек автомобил, марка и модел „М.“ с рег. № № ****, със стойност на лизинга – 17 500 лева, за срок от 24 месеца, при уговорена възнаградителна лихва – 18 % и ГПР – 39.23 %, такса за годишен абонамент на GPS- 200 лева, с общо дължима сума на лизинга: 24 200 лева, с падеж: 18.08.2023 г. Според чл. 8 от Договора, с подписването му, Солидарният длъжник се съгласява да отговаря солидарно с Лизингополучателя за изпълнението на всички задължения на последния, произтичащи от настоящия договор. Съгласно чл. 9, ал. 1 от договора, лизингополучателят дължал и наказателна лихва за забава в размер на 0.50 % на ден върху забавената сума, но не повече от 20 % от стойността на забавената главница.

3

Според чл. 6, ал. 1 от Договора, страните са се уговорили, че Лизингополучателят се задължава да сключи за своя сметка, но в полза на Лизингодателя, да поддържа през цялото време на действие на договора, имуществена застраховка, която покрива всички рискове, вкл. но не само пълно или частично погиване, кражба, грабеж, природни бедствия, отговорност за трети лица и др. (тип Автокаско или друга застраховка на лизинговата вещ с идентичен предмет), и която да покрива пълната действителна стойност на лизинговата вещ, както и застраховка „Гражданска отговорност“. Съгласно чл. 6, ал. 4 от Договора, Лизингополучателят заплаща и абонаментната такси за монтирано защитно устройство.

От приложения по делото приемо-предавателен протокол /л.19/, безспорно се установява, че лизинговата вещ е предадена на ответниците на същата дата, като за последните е възникнало задължението да заплащат посочените в погасителния план лизингови вноски.

По делото са приети като писмени доказателства: справки от ОД на МВР – Сектор „Пътна Полиция“ /л.136-139 и л.165-185/, от които се установява, че на *** г. в сектор „Пътна полиция“, гр. П., е регистрирано МПС марка „М.“, с рег. № **** и собственик „Хит Кредит – клон П.“, с посочен ползвател Г. С. М.. На **** г. за горното МПС е издаден ЗППАМ, за срок от 6 месеца. На **** г. е извършена пререгистрация на номера, възстановяване след прекратена регистрация за процесното МПС, с нов рег. № ****, с вписан собственик „Хит Кредит – клон П.“, с посочен ползвател Г. С. М.. На **** г. са променени данни на собственика относно процесното МПС, а именно като собственик е посочен „Хит Кредит – клон П.“,

По делото са приети основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза, приети като обективни, компетентни дадени и неоспорени от страните. Според заключението на вещото лице, лизингодателят е предоставил на лизингополучателя, лизинг за закупуване на автомобил в размер на 17500 лева. Според вещото лице, през периода от 18.08.2021 г. /датата на сключване на процесния договор за лизинг/ до 04.09.2024 г. /датата на ССЕ/, в счетоводството на дружеството ищец „Хит Кредит“ ООД са отразени извършени от ответниците плащания, с преводи по банков път, в общ размер на 11 306.34 лева. Вещото лице установява още, че с постъпилите суми в общ размер на 11 306.34 лева от ответниците, ищецът е погасил задължения по процесния договор за лизинг, по пера, както следва: главница – 7041.65 лева, договорна лихва – 2626 лева, годишна такса – 200 лева, наказателна лихва – 1439.69 лева. Според допълнителното заключение на ССЕ, ако сумата, касаеща погасяването на наказателна лихва, се съотнесе към главница и погасена лихва по падежи, съобразно договорената последователност на погасяване на дължимите за плащане суми от процесния договор за лизинг, с общият размер на постъпилите суми в общ размер на 11 306.34 лева от ответниците, ищецът следва да погаси задължения по процесния договор за лизинг, по пера, както следва: главница – 8020.87 лева, договорна лихва – 3085.47 лева и годишна такса – 200 лева.