Решение № 5396 от 09.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5396 гр. София, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100509345 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 11669/04.07.2023 г. по гр.д. № 66294/2022 г. по описа на СРС, 74 състав е признато за установено по предявените от ЗАД „А.“ АД искове по реда на чл. 422 от ГПК, че „М.-К.“ ООД дължи на ЗАД „А.“ АД на основание чл. 422, връзка с чл. 410 КЗ, вр. чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сума в размер на 1908,74 лева, представляваща регресно вземане на изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по имуществена застраховка „Каско на МПС“ за вреди на МПС „Нисан Кашкай“ с рег. № СВ ****, причинени на 07.09.2017 г. в гр. София, Летище София от служители на ответника при извършване на ремонтни дейности и бояджийски услуги, ведно със законната лихва върху сумата от 19.08.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 581,65 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 18.08.2019 г. до 18.08.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 45033/2022 г. по описа на СРС, 74 състав и „М.-К.“ ООД е осъдено да заплати на ЗАД „А.“ АД сумата от 600 лева – разноски в исковото производство и сумата в размер 1 на 99,81 лева – разноски в заповедното производство.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. № 202212/14.07.2023 г., подадена от „М.К.“ ООД, в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че неправилно районният съд е приел, че при преценка на писмените доказателства – уведомление – декларация за щета, декларация от водача при ПТП, на паркинг, опис на претенция, опис – заключение по щета, доклад по щета, заключението на приетата по делото автотехническа експертиза, както и свидетелските показания на В.Т.Т. се установявало, че но 07.08.2017 г. в гр. София, на паркинг на „Луфтханза техник“ на Летище София – хангар 3, работници на ответното дружество при извършване на ремонтни дейности са допуснали напръскване с боя на процесното МПС Нишан Кашкай с рег. № **** КН. Съдът бил отчел, че показанията на свидетеля са косвени в някаква част (коя точно не се обсъждало в решението) съответствали на останалите събрани по делото доказателства. Свидетелските показания били на лице, което не било присъствало на мястото на което е настъпила вредата, съответно негови възприятия относно събитието липсвали. От друга страна, съдът не бил съобразил, че цитираната експертиза била изготвена на база на представените от ищеца документи. Неправилно съдът основавал решението си на свидетелски показания на свидетел, който не бил пряк свидетел, в доклада по щета било посочено друго лице, което да осъществи регрес и не била ясна причината за тази промяна, както и заключението било повърхностно.

Оспорено било твърдението на ищеца, че се извършвали бояджийски дейности на обект на Луфтханза Техник, а това твърдение останало недоказано. Не били обсъдени и голяма част от възраженията, с което било допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Съществувало противоречие в описа на претенцията от 08.08.2017 г., където било отразено външно почистване и не било отразена необходимостта от боядисване или мат и описа заключение по щета от 05.09.2017 г., където вече се третира мат, което естествено оскъпявало в пъти необходимия ремонт.

Оспорена била и истинността на полицата по реда на чл. 193 от ГПК и въпреки това не било открито производство. Неправилно било решението и по отношение на направеното възражение за съпричиняване – а именно, че водачът е знаел, че има подобни случаи, но е паркирал автомобила. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено 2 друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба, но в съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемия „ЗАД А.“ АД заявява, че оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 66294/2022 г. по описа на СРС, 74 състав е образувано по искова молба, подадена от „ЗАД „А.“ АД против „М.-К.“ ООД, с която е предявен иск по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 410 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите и във връзка с чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът твърди, че на 07.08.2017 г. в гр. София, на Летище София, на паркинга на фирма „Луфтханза Техник“ при хангар № 3 бил паркиран лек автомобил Нисан Кашкай с рег. № СВ **** КН, като по същото време работници на ответника извършвали ремонтни дейности и бояджийски услуги без да обезопасят околните обекти и при липса на сигнализация и необходимите ограждения. Твърди, че в резултат на ремонтните дейности били причинени имуществени вреди на автомобил Нисан Кашкай, като той бил напръскан с боя върху голяма част от повърхността му. Твърди, че към датата на застрахователното събитие лекият автомобил е имал валидна имуществена застраховка „Каско на МПС“ с полица № 0000603140. Твърди, че в качеството си на застраховател на 20.11.2017 г. е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1908,74 лева, в това число и 10 лева – ликвидационни разноски по образуваната преписка по щета № 100170301246645. След плащане на застрахователното обезщетение е направил искане от ответника да бъде възстановена сумата. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 1908,74 лева – главница за дължимо застрахователно обезщетение по регресна претенция, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и мораторна лихва в размер на 581,65 лева за периода от 18.08.2019 г. до 18.08.2022 г., както и направените 3 разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „М.-К.“ ООД, с който заявява, че оспорва предявените искове изцяло. Оспорва твърдението, че на 07.08.2017 г. са били извършвани дейности от служители на дружеството на обект на „Луфтханза Техник“, както и че бояджийските дейности не били част от предоставяните от ответника услуги. Искането било неоснователно и тъй като ищецът в доклад по щета бил посочил друго лице, към което да се упражни регрес, но въпреки това искът бил предявен срещу него. Посочва, че лицето, което е управлявало автомобила не е негов собственик, а Т. бил посочен като пълномощник. Доказателства за това, обаче, липсвали по делото, поради което и липсвали доказателства, че собственикът е заявил претенция пред застрахователя. Посочва, че в претенцията от 08.08.2017 г. изрично било записано, че следва да се извърши цялостно почистване външно, но не била отразена необходимостта от боядисване и мат, а в описа заключение било отразено, че вече се третира като мат. Оспорва валидността на застрахователното правоотношение, оспорва плащането да е извършено към собственика, наличието на увреждане, причинна връзка и вреда, както и размера на вредите. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В първоинстанционното производство за установяване на настъпилото събитие са събрани писмени и гласни доказателства, както и е прието заключение на съдебно – автотехническа експертиза , въз основа на които районният съд е приел, че предявеният иск е основателен, тъй по делото се установява противоправно поведение от страна на работници на ответното дружество, настъпила вреда, както и причинно – следствена връзка между тях.

Приема за установено, че ищецът е бил страна по застраховка Каско относно процесния автомобил, както и че е платил застрахователно обезщетение.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

4

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско“ е вид имуществена застраховка, по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна премия за заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на определен риск.

Съгласно разпоредбата на разпоредбата на чл. 411 от КЗ застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата. Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение. В конкретния случай, доколкото се твърди, че отговорността на ответника е възникнала по силата на възлагане на определена работа, то следва да бъде установено посоченото обстоятелство.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че на 08.08.2017 г. около 14.30 часа В.Т.Т. е констатирал, че по паркирания лек автомобил „Нисан Кашкай“ с рег. № СВ **** КН на „Паркинг Техник“ на летище София – хангар 3, има следи от боя по всички детайли на превозното средство, вследствие на извършвани ремонтни дейности на 07.08.2017 г.

С оглед въведеното в исковата молба твърдение, че служители на ответното дружество са извършвали ремонтни дейности на 07.08.2017 г. на обект Луфтханза Техник и с оглед изричното възражение на ответника, направено с отговора на исковата молба, че служители на дружеството не са извършвали такива ремонтни дейности, в тежест на ищеца е било да установи, че е налице виновно противоправно поведение на служители на „М.К.“ ЕООД, което е довело до причиняване на вреди на застрахования автомобил. За установяване на това обстоятелство по делото са ангажирани единствено гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В.Т.Т., който в показанията си заявява, че в близост до паркинга, на който паркирал автомобила имало 5 строеж на нова сграда. Много автомобили били напръскани при някаква дейност по боядисване. Заявява, обаче, че не знае кои са били работниците на „М.-К.“ ООД и имало ли е други фирми. Разбрал, че това е фирма „М.К.“ ООД от представители на фирмата, в която работел – фасилити мениджър на фирмата. От него разбрали, че става въпрос за това дружество, както и им било предложено да минат полиране в автомивка.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът е следвало при условията на пълно и главно доказване да установи, че работници на ответното дружество са извършвали ремонтни дейности, в резултат на което на застрахования лек автомобил са причинени вреди. Неправилен е фактическия извод на районния съд, че от приетите писмени доказателства – уведомление – декларация за щета, декларация от водача при ПТП на паркинг, опис на претенция, опис-заключение по щета, доклад по щета, както и неоспореното заключение на съдебно-автотехническа експертиза се установявало, че на 07.08.2017 г. работници на ответното дружество при ремонтни дейности са допуснали напръскване с боя на процесния автомобил.

Посочените писмени доказателства и изготвеното заключение на съдебноавтотехническа експертиза не установяват това обстоятелство. В декларацията, подадена от разпитания като свидетел В. Т. е посочено действително, че бояджийските дейности са извършени от „М.-К.“ ООД, но при разпита му като свидетел е заявил, че тази информация е получил от представител на дружеството, в което е работил към момента на събитието, както и че не може да каже кои са били работниците на „М.-К.“ ООД и дали е имало други работници. Следователно и въз основа на така събраните писмени и гласни доказателства и изготвеното въз основа на тях заключение на съдебно-автотехническа експертиза не може да се направи извод, че изпълнител на ремонтните дейности, при които са причинени вреди на процесния автомобил е именно ответното дружество, с оглед направеното изрично оспорване с отговора на исковата молба.