Решение № 56 от 20.05.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Велико Търново , 20.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

ИЛИЯНА ПОПОВА

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20214000500076 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 260105 от 27.10.2020 г. по гр.д. № 242/2020 г. Окръжен съд Плевен е осъдил В. К. К. да заплати на Ц. Г. Ц. сумата от 50000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане – причинена от В.К. на 07.09.2018 г. в гр. Плевен тежка телесна повреда – загуба на слезката /далака/, за което деяние е признат за виновен и осъден по НОХД № 430/2019 г. на ПРС, както и за причинените от В.К. на същата дата травматични увреждания – счупване на лява лъчева кост на типично място, представляващо трайно затруднение на движенията на лява ръка и охлузни рани по двете колена и кръвонасядане в долната част на гръдния кош под мечовидния израстък, ведно със законната лихва, считано от датата на искавата молба - 28.02.2020 г. до окончателното изплащане, като за разликата до 80000 лв. предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.

Присъдени са разноски.

1

Против това решение е постъпила въззивна жалба от В. К. К.. В нея се излагат доводи за неправилност на постановения съдебен акт, като се сочи, че предявеният иск е доказан по основание, но не е доказан по размер.

Обезщетението се определя от съда по справедливост, като съдебната практика е очертала редица критерии, въз основа на които да се определи точния размер на обезщетението. Счита, че в обхвата на присъденото обезщетение са включени и имуществени вреди, претърпени от пострадалия, които подлежат на самостоятелно репариране. Освен това, искът е заведен за обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на нанесена тежка телесна повреда, а съдът е постановил решение и по отношение на неимуществени вреди, претърпени от средна и лека телесна повреда.

Отправено е искане да се намали размерът на обезщетението за неимуществени вреди, за което е осъден.

В срока за отговор насрещната страна е депозирала становище, че въззивната жалба е неоснователна, тъй като съдът е съобразил събраните факти по делото, в това число и съдебно-медицинската експертиза.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

В исковата си молба Ц. Г. Ц. твърди, че с присъда на РС Плевен, 2 ответникът В.К. е признат за виновен за това, че на 07.09.2018 г. в гр. Плевен, е причинил на ищеца тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезка /далак/ и му е наложил наказание по НК. Увреждането на ищеца, причинено умишлено от К., е в следствие на нанесен побой, като лекарската намеса е предотвратила фатален изход от травмата. Две години по-късно след произшествието ищецът не може все още физически да преодолее последиците от загубата на органа. Наложили му се значителни ограничения на начина и интензитета на живот. През първите три месеца след травмата бил практически нетрудоспособен. В момента продължава да се ограничава в ежедневието си, не може да упражнява тежък физически труд. Преживял трудно случилото си, това му създало затруднения в личен план и последващи неприятни емоции, променило се общото му състояние, предвид дългия възстановителен процес. Счита, че изключителна вина за настъпилите увреждания има ответника, поради което счита, че следва да бъде обезщетен за причинените неимуществени вреди, като предявява иск за заплащане на сумата от 80000 лв., ведно със законна лихва от датата на исковата молба 28.02.2020 г. до окончателното изплащане.

Ответникът чрез назначения особен представител оспорва размера на претендираното обезщетение.

С обжалваното решение първостепенният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 45 ЗЗД и като е обсъдил събраните по делото доказателства относно естеството на уврежданията, състоянието на ищеца и възстановяването му, е приел, че сумата от 50000 лв. е справедлив размер на обезвредата, поради което е уважил предявения иск до този размер, ведно със законна лихва от датата на исковата молба, а претенцията за разликата до 80000 лв. е отхвърлил като неоснователна.

Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал. Правно значимите за спора факти са: причинено тежко телесно увреждане на 07.09.2018 г. в гр. Плевен – загуба на слезка /далак/, чрез нанесени удари с юмруци и ритници в коремната област на Ц., от страна на К., довели до травматична руптура /разкъсване/ на слезката, наложило последващото й 3 оперативно премахване, за което К. е признат за виновен с присъда по НОХД № 430/2019 г. на Районен съд Плевен.

От приложените по делото медицински документи и епикриза, както и от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза се установява, че от деянието на 07.09.2018 г. на ищеца Ц. е било причинено счупване на лявата лъчева кост на типично място, охлузни рани по двете колена, кръвонасядане в долната част на гръдния кош под мечовидния израстък, контузия /натъртване на меките тъкани/ на корема с травматична руптура /разкъсване/ на далака /слезката/ и масивен излив на кръв в перитонеалната /коремната/ кухина. Първоначално ищецът е бил прегледан в спешно отделение, където установили счупване на лявата лъчева кост на типично място и наложили гипсова имобилизация. Поради влошаване на състоянието му бил приет в клиниката по коремна хирургия на 09.09.2018 г., където бил опериран по спешност. Разкъсаната слезка била оперативно отстранена, а изливът на кръв в корема евакуиран. Изписан на 16.09.2018 г. за продължаване на лечението в домашни условия. Според вещото лице разкъсването /спукването/ на далака е състояние, обусловило реална опасност за живота. Без навременна високоспециализирана медицинска помощ /коремната операция/ за срок от 2 – 3 денонощия неминуемо би настъпила смърт. В резултат на причинените травми ищецът е търпял болки и страдания, които са били силни през първите 4 – 5 седмици, средни – през следващите 45 седмици и слаби – за период най-малко 5-6 седмици.

За изясняване на фактическата обстановка е разпитана св. И. К., съжителка на ищеца. В деня на инцидента тя не била в града, но знае за инцидента на 07.09.2018 г., знае, че ищецът бил прегледан от лекар, гипсиран и изпратен вкъщи. Когато на 09.09.2018 г. се върнала, го заварила в безпомощно състояние, не можел да говори, не бил контактен, бил се свил в леглото. Бил откаран с линейка в спешния център, където установили, че има вътрешен кръвоизлив и премахнали далака. Свидетелката останала в болницата да го гледа, защото не можел да се обслужва сам. Наложило се да прегипсират ръката. Шест месеца ползвал болничен, преминал ТЕЛК комисия, след операцията започнал да приема хапчета за кръвно. След като свалили гипса от ръката, ходил на раздвижване. Имало оплаквания от световъртежи и трудно пазел равновесие. Правили скенер на главата, но не 4 открили нищо. След операцията приемал болкоуспокояващи. Свидетелката разказва, че било трудно за ищеца някой да го храни и обслужва, като имало период след инцидента, в който не искал да излиза и да се вижда с хора. Св. Р.

Д. също е запозната със случая, знае за спукания далак и счупената ръка, тъй като е счетоводител на фирмата на ищеца. Знае, че Ц. два месеца е бил с гипс, докато се оправи и после още един, т.е. три или четири месеца не е работил.

Шест месеца бил по болничен, НОИ му отказали последните два месеца, защото е подписвал документи, т.е. започнал е да работи след четвъртия месец. Започнал да вдига кръвно, не излизал и не искал никой да ходи у тях.

При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Безспорно по делото се установява, че В.К. е признат за виновен в извършването на престъпление против личността, като с установеното от обективна и субективна страна деяние е причинил тежка телесна повреда на ищеца Ц. – загуба на слезка /далак/. Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Относно тези обстоятелства присъдата се ползва със сила на присъдено нещо и тази сила следва да бъде зачетена от настоящия състав. При това положение съдът приема за безспорно доказано, че ответникът е извършил деянието, за което е осъден, извършил го е виновно и това деяние се явява противоправно – престъпление по чл. 128, ал. 1 вр. ал. 2, пр. 7 НК. В следствие на деянието за ищеца е настъпила вреда, и тази вреда се явява пряка и непосредствена последица от него.

Всяко накърняване на защитимо от закона благо – субективно право или правно защитим интерес, съставлява вреда по смисъла на нормата на чл.

45 ЗЗД. В конкретния случай се твърди, че са претърпени неимуществени вреди, които не са свързани със засягане на определено имущество, а с изменение на душевното спокойствие и засягане на емоционалния мир на ищеца. Неблагоприятните усещания, предизвикани от ударите се изразяват в претърпени болки и страдания, притеснения за реалното измерение на травмите, с оглед на това, че състоянието на ищеца се е влошило. При 5 разкъсването на далака съществува реална опасност за живота, като се е наложила спешна животоспасяваща операция за отстраняване на органа и овладяване на излива на кръв. Като пряка и закономерна последица от физическите закони, в резултат на ударите, ищецът е получил освен разкъсване на далака и масивен излив на кръв в коремната кухина, още и счупване на лява лъчева кост на типично място, охлузни рани по двете колена, кръвонасядане в долната част на гръдния кош под мечовидния израстък, натъртване на меките тъкани на корема. Тези увреждания са установени от изслушаната съдебно медицинска експертиза, от приложените документи и събраните гласни доказателства. Същите следва да бъдат отчетени, тъй като от една страна, при определяне на обезщетението за непозволено увреждане по справедливост, съдът е длъжен да съобрази цялостното засягане на неимуществената сфера на увреденото лице /чл. 52 ЗЗД/. От друга страна, ищецът в исковата си молба е посочил, че от нанесения му побой е получил увреждания, без изчерпателно да е изброил всички конкретни негативни изменения в неговата физика и здравословно състояние, но след връчения му проект за доклад от съда е направил искане за допускане на съдебно медицинска експертиза, която да установи причинените травматични увреждания, характера им, начина на причиняване и негативните последици след оздравителния период, като препис от представената медицинска документация и формулираните задачи към вещото лице са връчени на ответника, и съответно същият е участвал при събирането на доказателствата относно всички телесни увреждания. В този смисъл, няма основание да се приеме, че в претенцията на ищеца не са включени и средните и леки увреждания, същите не могат да бъдат изолирани при съобразяването на степента на търпяните болки, страдания и неудобства, поради което възражението във въззивната жалба, че съдът е следвало да определи обезщетение само за вредите от нанесената тежка телесна повреда се явява неоснователно.