Решение № 4780 от 23.10.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 4780

Хасково, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VII състав, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ПЕТЪР ВУНОВ

При секретар МАРИЯ КОЙНОВА и с участието на прокурора ЦВЕТА ТОДОРОВА ПАЗАИТОВА като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР ВУНОВ административно дело № 20267260700756 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от Е. О. Я., чрез адв. М. Б. от АК – Кърджали, срещу Националния осигурителен институт (НОИ).

Ищецът твърди, че с Разпореждане № **********/2140-26-943/17.11.2025 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в Териториално поделение (ТП) на НОИ – Хасково му било отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Той го обжалвал по административен ред, като поради липсата на правни познания бил представляван от адв. Д. К. от АК - Кърджали по силата на сключен договор за правна защита и съдействие № 173/09.12.2025 г., за което заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. С Решение № 1012-26-544-1/05.01.2026 г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково отхвърлил жалбата му, но то било отменено с влязло в сила Решение № 901/04.03.2026 г., постановено по адм. дело № 55/2026 г. по описа на Административен съд – Хасково.

Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 255,65 евро, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за платен адвокатски хонорар за обжалване по административен ред на Разпореждане № **********/2140-26-943/17.11.2025 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Хасково, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяването ѝ в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Д. С., счита предявения иск за неоснователен и недоказан, поради което моли да бъде отхвърлен.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за основателност на иска, поради което предлага да бъде уважен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С Разпореждане № **********/2140-26-943/17.11.2025 г. Ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл. 68, ал. 1-3 КСО е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) на Е. О. Я..

С Решение № 1012-26-544-1/05.01.2026 г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлил жалба с вх. № 1012-26-544/10.12.2025 г. от Е. О. Я., чрез адв. Д. К. от АК – Кърджали, срещу Разпореждане № **********/2140-26-943/17.11.2025 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково.

С Решение № 901/04.03.2026 г., постановено по адм. дело № 55/2026 г. по описа на Административен съд – Хасково, по жалба от Е. О. Я. е отменено Решение № 1012-26-544-1/05.01.2026 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково и преписката е изпратена на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по заявлението му с вх. № 2113-26-1298/22.07.2025 г., при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

С Решение № 6446/11.06.2026 г., постановено по адм. дело № 3284/2026 г. по описа на Върховния административен съд на Република България, горепосоченото решение е оставено в сила.

От договор за правна защита и съдействие № 173/09.12.2025 г. се установява, че между Е. О. Я. и адв. Д. Й. К. от АК – Кърджали е постигнато съгласие последната да извърши процесуално представителство на ищеца пред Директора на ТП на НОИ – Хасково във връзка с обжалване на Разпореждането на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“, за което ѝ е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, който е процесуално допустим, доколкото в случая са налице както общите абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск и липсват отрицателните такива, така и са налице специалните процесуални предпоставки по чл. 205 и чл. 204, ал. 4 АПК, тъй като е насочен срещу юридическoто лице, в чиято структура е включен административният орган - пряк причинител на твърдените вреди, а незаконосъобразността на процесния акт е установена с влязло в сила съдебно решение.

Разгледан по същество, искът се явява основателен, като съображенията за това са следните:

За да бъде ангажирана отговорността на ответника, следва да се установи кумулативното наличието на всички елементи от фактическия състав на цитираните по-горе разпоредби, а именно: наличието на сочения от ищеца незаконосъобразен акт от орган на ответника, отменен с влязло в сила съдебно решение, в резултат на което за него да са настъпили твърдените имуществени вреди в претендирания размер, и наличието на пряка причинна връзка между незаконосъобразно издадения акт и причинените вреди.

В конкретния случай не се спори между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че Решение 1012-26-544-1/05.01.2026 г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково и Разпореждане № **********/2140-26-943/17.11.2025 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково са отменени по жалба от Е. О. Я. с влязло в сила Решение № 901/04.03.2026 г. по адм. дело № 55/2026 г. по описа на Административен съд – Хасково, както и че в производството по чл. 117 КСО ищецът е бил представляван от адв. Д. К. от АК – Кърджали по силата на сключен между тях договор за правна защита и съдействие № 173/09.12.2025 г., за което ѝ е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., чиято равностойност е 255,65 евро. Тези вреди подлежат на репариране от ответника, тъй като имуществото на Е. О. Я. е неблагоприятно засегнато в пряка причинно-следствена връзка с отказа да му се отпусне ЛПОСВ, по негово заявление с вх. № 2113-26-1298/22.07.2025 г. Тук е уместно да се посочи, че когато адвокатското възнаграждение е заплатено в брой и този факт е отразен в договора за правна помощ, каквато е и настоящата хипотеза, договорът има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само го е договорила, но и реално го е платила (така и мотивите по т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Безспорно е и че ищецът не би ангажирал адв. Д. К. от АК – Кърджали и не би ѝ заплатил адвокатско възнаграждение, ако не беше издаден процесният, отменен впоследствие като незаконосъобразен, акт – разпореждането на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, съответно потвърждаващото го решение на Директора на ТП на НОИ – Хасково, т.е. те са именно във връзка със защитата срещу него чрез оспорването му. Следва да се отбележи и че ползването, респ. заплащането на адвокатска защита при упражняване на права и осъществяване на защита в рамките на административното производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора. За лице без юридическо образование, а още повече за неграмотен или гражданин с начално или основно образование, би било много трудно, граничещо с невъзможното да се справи със защитата си по него. Съдът не споделя и другото основно възражение на ответника, а именно, че поради липсата на уредба в КСО и в АПК относно разноските при обжалване пред административния орган, такива не се дължали. Вярно е, че няма процесуален ред за присъждането на разноските, направени във връзка с обжалването по административен ред, както и че този законодателен пропуск не може да се запълни с прилагането на чл. 143 АПК по аналогия, тъй като тя касае понасянето на разноските, направени в съдебното производство. При това положение, обаче, единственият път за ищеца да възстанови направените разноски при обжалването на актове по административен ред е да потърси правата си по общия исков ред. В този смисъл са Решение № 6250 от 26.05.2021 г. по адм. д. № 11650/2020 г., Решение № 763 от 16.01.2020 г. по адм. д. № 3642/2019 г., на ВАС, ІІІ отд., както и цитираната в тях съдебна практика. Тезата на ответника, че страната изобщо няма право, по какъвто и да е ред, да получи обезщетение във връзка с незаконосъобразен акт на държавен орган, каквото обезщетение в подобни случаи е съизмеримо със заплатения размер за адвокатско възнаграждение, противоречи на чл. 7 от Конституцията на Република България и на принципите на правовата държава – вж. Решение № 346 от 14.01.2026 г. по адм. д. № 4042/2025 г. на ВАС, ІІІ отд. В същото, както и в Решение № 4577 от 27.04.2026 г. по адм. д. № 8378/2025 г. на ВАС, ІІІ отд., е прието още, че адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Основния закон, където е регламентирано, че всеки гражданин може да се явява в държавните учреждения със защитник. Ангажирането на адвокат е нормална и обоснована грижа по най-добрия и адекватен начин да се защитят правата или законните интереси на едно лице, когато те са нарушени или застрашени.

По изложените съображения съдът счита, че в случая са налице всички изискуеми от закона предпоставки за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ на ответника спрямо ищеца, поради което предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.

Върху сумата от 255,65 евро следва да бъде присъдена и поисканата законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

С оглед изхода на спора и че ищецът е направил изрично искане за разноски, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, единствено в полза на същия следва да се присъдят такива в общ размер на 305,11 евро, от които 5,11 евро за внесена държавна такса и 300,00 евро за платено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие № 23/12.06.2026 г. Своевременно заявеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на последното е неоснователно, тъй като размерът му е справедлив и обоснован, защото е съобразен както с фактическата и правна сложност на делото, така и с осъществената от упълномощения адвокат защита по него, а и не надвишава значително определения с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимален размер за съответното адвокатско възнаграждение, която макар да няма задължителен характер с оглед Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, би могла да се разглежда като един необвързващ ориентир.

Мотивиран от горното и на основание чл. 203, ал. 1 и сл. АПК, във вр. с чл. 1 ЗОДОВ, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт – гр. София, да заплати на Е. О. Я., [ЕГН] от [населено място], [улица], общ. И., обл. Х., сумата от 255,65 евро, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за платен адвокатски хонорар за обжалване по административен ред на Разпореждане № **********/2140-26-943/17.11.2025 г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Хасково, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 15.06.2026 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 305,11 евро, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�