Решение № 66 от 14.07.2021, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Стара Загора , 14.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20215500501314 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК и чл.248, ал.3, изр.ІІро от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби н а „Т.-***“ ЕООД – *** и М. П. М. от ***, против решение № 260233/23.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 5444/2029 г. по описа на Старозагорския районен съд.

В срока за обжалване на определение № 261237/16.12.2020 г. е подадена частна жалба от С.П.С..

С въззивната жалба на „Т.-***“ ЕООД – *** първоинстанционното решение се обжалва като неправилно поради необоснованост и постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон.

Излагат се оплаквания, че първоинстанционният съд е дал неправилна правна квалификация на иска, т.к. необосновано е приел, че се касае за взети решения от общо събрание на етажна собственост. В тази връзка се инвокират доводи, че сутеренния етаж на многоетажната жилищна сграда, находяща се в 1

***, *** не представлява самостоятелна етажна собственост, различна от етажната собственост на цялата сграда, а взетите на 25.09.2019 г. решения от собствениците на самостоятелни обекти, находящи се в партера на сградата нямат характера на решения на общо събрание на етажна собственост и не подлежат на съдебен контрол.

Относно постановяването на решението при допуснати съществени процесуални нарушения се излагат оплаквания, че по отношение на въззивното дружество не е била изпълнена процедурата по връчване на съдебните книжа след конституирането му като ответник, поради което е било нарушено правото му на защита.

Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново решение, с което предявеният срещу „Т.-***“ ЕООД иск да бъде отхвърлен.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор от насрещната страна С.П.С. от ***, с който жалбата е оспорена като недопустима и неоснователна.

По допустимостта се възразява, че „Т.-***“ ЕООД като собственик на обект в етажната собственост не притежава самостоятелна процесуална легитимация на страна в процеса, различна от тази на етажната собственост.

Относно неоснователността на жалбата се изтъкват съображения, че обжалваното решение е правилно, т.к. първоинстанционният съд в съответствие с чл.8, ал.2 от ЗУЕС е приел, че сутеренния етаж на сградата представлява етажна собственост, възникнала след проведено на 28.05.2012 г. общо събрание на етажните собственици, на което С.С. е бил избран за неин управител. С оглед на това взетите на проведеното на 25.09.2019 г. общо събрание решения имали характера на решения на общо събрание на етажната собственост, а т.к. при вземането им не бил спазен предвидения в ЗУЕС ред, същите били незаконосъобразни.

Претендира обжалваното решение да бъде потвърдено, а нему да бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски. Оспорва правото на разноски на участващите като насрещна страна в производството отделни собственици на обекти в етажната собственост.

С въззивната жалба на М. П. М. от *** първоинстанционното решение се 2 обжалва като неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост.

Излагат се оплаквания, че първоинстанционният съд е дал неправилна правна квалификация на иска, т.к. необосновано е приел, че се касае за взети решения от общо събрание на етажна собственост. В тази връзка се инвокират доводи, че сутеренния етаж на многоетажната жилищна сграда, находяща се в ***, *** не представлява самостоятелна етажна собственост, различна от етажната собственост на цялата сграда, а взетите на 25.09.2019 г. решения от собствениците на самостоятелни обекти, находящи се в партера на сградата нямат характера на решения на общо събрание на етажна собственост и не подлежат на съдебен контрол.

Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново решение, с което предявеният срещу въззивницата иск да бъде отхвърлен.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор от насрещната страна С.П.С. от ***, с който жалбата е оспорена като недопустима и неоснователна.

По допустимостта се възразява, че М. П. М. като собственик на обект в етажната собственост не притежава самостоятелна процесуална легитимация на страна в процеса, различна от тази на етажната собственост.

Относно неоснователността на жалбата се изтъкват съображения, че обжалваното решение е правилно, т.к. първоинстанционният съд в съответствие с чл.8, ал.2 от ЗУЕС е приел, че сутеренния етаж на сградата представлява етажна собственост, възникнала след проведено на 28.05.2012 г. общо събрание на етажните собственици, на което С.С. е бил избран за неин управител. С оглед на това взетите на проведеното на 25.09.2019 г. общо събрание решения имали характера на решения на общо събрание на етажната собственост, а т.к. при вземането им не бил спазен предвидения в ЗУЕС ред, същите били незаконосъобразни.

Претендира обжалваното решение да бъде потвърдено, а нему да бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски. Оспорва правото на разноски на участващите като насрещна страна в производството отделни собственици на обекти в етажната собственост.

3

Срещу постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение № 261237/16.12.2020 г. е подадена частна жалба от С.П.С..

Определението се обжалва като неправилно.

Излагат се оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е изключил от подлежащите на присъждане на С.С. съдебно-деловодни разноски направените от него разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв.; разходи за транспорт в размер на 417,62 лв. и нощувки в размер на 46, 80 лв.; за канцеларски материали и консумативи в размер на 174,31 лв. и на пощенски разходи в размер на 15,35 лв., други разходи във връзка със съдебното производство за нотариални покани и експертизи в общ размер от 614 лв. и такса за банков превод в размер на 5 лв.

Претендира отмяна на обжалваното определение и изменяне на решението в частта му за разноските чрез присъждането на допълнителни разноски в размер на 1753,08 лв.

В срока за отговор на частната жалба нито една от насрещните страни не е подала такъв.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът „Т.-***“ ЕООД се представлява от пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа жалбата си и пледира за отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с което предявения иск бъде отхвърлен; оспорва частната жалба и пледира за потвърждаване на обжалваното определение.

Въззивникът В. Ж. П., присъединил се по реда на чл.265, ал.1 от ГПК към въззивната жалба на „Т.-***“ ЕООД, се представлява от пълномощникадвокат, чрез когото поддържа жалбата и пледира за отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с което предявения иск бъде отхвърлен; оспорва частната жалба и пледира за потвърждаване на обжалваното определение.

Въззивницата М. П. М. се представлява от пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа жалбата си и пледира за отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с което предявения иск бъде отхвърлен, като й бъдат присъдени сторените пред двете съдебни инстанции разноски; оспорва 4 частната жалба и пледира за потвърждаване на обжалваното определение.

Въззивникът С.П.С. се явява лично, оспорва въззивните жалби и пледира за потвърждаване на обжалваното решение; поддържа частната си жалба и пледира за отмяна на обжалваното определение и изменяне на решението в частта за разноските чрез присъждането на претендираната от него сума.

Въззиваемите Г.А.Н., ЕТ „В.-И.Л.“, С.П.Ж., М. Д. М., М.Н.Х., А.А.З. и З.С.Д. – не се явяват лично и не се представляват от процесуални представители, въпреки редовното си призоваване.

След преценка на твърденията, изложени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.40 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), предявен от С.П.С. срещу Г.А.Н., „Т.-***“ ЕООД, ЕТ „В.-И.Л.“, М. Д. М., М. П. М., С.П.Ж., В. Ж. П.,

М.Н.Х., А.А.З. и З.С.Д. за отмяна на решенията на проведеното на 25.09.2019 г. общо събрание на етажната собственост на Бизнес център „Е.“, находяща са в ***, ***, ***, етаж минус (сутерен).

В исковата си молба ищецът е изложил твърдения, че е собственик на обект за търговска дейност, находящ се в сутерена на обществено-стопанска сграда - Бизнес център „Е.“, находяща са в ***, ***, *** и на 01.10.2019 г. е узнал за проведено на 25.09.2019 г. от собствениците на другите обекти в етажната собственост общо събрание, на което са били взети седем решения, както следва: 1) за преместване на преградните стени от гипсокартон и стъклопакети в моментното им състояние към датата на вземане на решението; 2) за предоставяне за ползване на общите части, включващи санитарен възли две клетки-стая за почивка на персонала и коридор, както и със съответните идеални части от общите части на цялата сграда и от правото на строеж; 3) за проект „достъпна среда“; 4) за експлоатация и поддръжка на видео-наблюдение в търговските обекти и общите части; 5) потвърждаване на съществуващия правилник за вътрешен ред; 6/ избор на домоуправител и касиер; 7) потвърждаване разпределението на рекламната площ в процентно съотношение спрямо площта на бутиците. Решенията са оспорени като 5 незаконосъобразни поради неспазване на процедурата по свикване на общото събрание, както и нарушение на изискването за кворум, необходим за вземане на решенията, касаещи промяна в разпределението на общите части и в правото на ползване на същите.

В законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от Н.Ф.Н. - управител, с който е оспорил иска като недопустим и неоснователен. Изложил е възражение, че искът е бил предявен след изтичането на преклузивния законов срок. По същество е изложил доводи, че събранието е било проведено съобразно законовите изисквания и на него са присъствали всички собственици на търговски обекти, с изключение на ищеца, който е бил уведомен устно за датата и часа на събранието.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявения иск и е отменил решенията на общото събрание, т.к. е приел, че не са спазени законовите изисквания, предвидени в ЗУЕС, относно свикването и провеждането на общото събрание на етажната собственост. Присъдил е в полза на С.С. съдебно деловодни разноски за държавна такса и възнаграждение за един адвокат в общ размер от 280 лв.

С постановеното по реда на чл.248 от ГПК определение е оставил без уважение искането на С. за изменяне на решението в частта за разноските, като е приел, че всички сторени от ищеца транспортни разходи, разходи за нощувки, разходи за консумативи, пощенски разходи, не подлежат на присъждане по реда на чл.78 от ГПК.

Въззивният съд приема, че правно-релевантните факти са били правилно установени от първоинстанционния съд, поради което препраща на основание чл.272 от ГПК към мотивите на обжалваното решение в тази им част.

От събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства безспорно е установено, че С.С. е собственик на търговски обект, находящ се в сутеренния етаж на многоетажната жилищна сграда, находяща се в ***, ***, а останалите собственици на обекти са Г.А.Н. (т.к. понастоящем съпругът й Н.Ф.Н. е покойник), „Т.-***“ ЕООД, ЕТ „В.-И.Л.“, М. Д. М., М. П. М., С.П.Ж., В. Ж. П., М.Н.Х., А.А.З. и З.С.Д..

6

На 25.09.2019 г. от 18:30 ч. е било проведено общо събрание на собствениците на търговски обекти, находящи се на ***, ***, на което са присъствали И.В.Л., В.Ж. П., Р.Д.Т., М. Д. М., З.С.Д., С.П.Ж., М. П. М. и Н.Ф.Н., които са дали своето съгласие за преместване на преградните стени от гипсокартон и стъклопакети в моментното им състояние към 25.09.2019 г.; потвърдили са, че дават за ползване освен основната площ на бутиците и общите части (идеални) към бутиците, включващи и санитарен възел с предверие и две клетки, стая за почивка на персонала и коридор, както и със съответните общи идеални части от общите части на цялата сграда, съгласно чл.38 от ЗС и от правото на строеж; дали са съгласие за проект „Достъпна среда“; потвърдили са съгласието си за експлоатация и поддръжка на видеонаблюдение в търговските обекти и общите части; потвърдили са съществуващия правилник за вътрешен ред; избрали са Н.Ф.Н. за домоуправител, а А.Н.Я. за касиер; потвърдили са разпределението на рекламната площ в процентно съотношение спрямо площта на бутиците.

Разпечатката съдържа 49 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c3dcaad1-1d4c-4bd0-8944-4299039ced6a