Решение № 187 от 27.10.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Ловеч, 27.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20244310200418 по описа за 2024 година С Електронен фиш Серия К № 6696064 на ОД на МВР Ловеч на С. Б. Д., ЕГН: ********** от гр.София е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, глоба в размер на 50.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 06.11.2022 г. в 16:01 часа в обл.Ловеч на ПП І – 4, км. 33+950 , землището на с.Микре, с АТСС тип TFR1-M, насочено в посока гр.Варна и снимащо в посока гр.София при максимално разрешена скорост 60 км/ч, въведено с п.з.

В-26 и приспаднат толеранс от 3 км или 3% с МПС «Ауди Ку 5» с рег.№ ** **** ** е установено извършено нарушение за скорост, заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M 608. Посочено е, че при разрешена скорост от 60 км/ч е установена скорост от 79 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 19 км/ч.

Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят С. Б. Д., който го обжалва в срок и излага, че е незаконосъобразен, тъй като е издаден при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, тъй като е налице неяснота относно посоката на движение на автомобила, липсват данни за извършителя на нарушението, за издателя на ЕФ и датата на издаването му, 1 липсва надлежно описание на нарушението, което води до невъзможност жалбоподателят да научи в какво е обвинен, съответно съдът да упражни контрол за законосъобразност на обжалвания ЕФ. Поради изложеното моли съда да отмени обжалвания ел.фиш, като претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. Не се явява и адв.Х.. Представено е становище по същество.

Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призовани не изпращат представител.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок, тъй като към преписката не присъстват доказателства за връчване на ЕФ лично на жалбоподателя и срокът за подаване на жалба следва да се тълкува в негова полза, но по същество е неоснователна.

Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средства не са допуснати сочените в жалбата и писменото становище нарушения. От формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 79 км/ч при ограничение на скоростта 60 км/ч, с превишение от 19 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението - Път-І-4, км.33+950, землището на с.Микре, извън населено място, което е именно този пътен участък, автоматично изписан в снимковия материал. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно доказателствено средство.

В приложената разпечатка изрично е отразено,че превишената скорост е 82 км/ч, а след като е приспаднат автоматично толеранс е 79 км/ч, като тази скорост е отразена и в ел.фиш, в същия изрично е отразено,че е отчетен толеранс от 3 км, т.е. при издаване на ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег.номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

2

Правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно разпоредбата на чл.21,ал.2 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление с превишена скорост при забрана за превишаване на определена скорост,въведена с пътен знак. Следва да се има пред вид, че въведения с измененията на ЗДвП /ДВ, бр.10 от 2011г./ електронен фиш представлява специфичен, административно правораздавателен акт, но за него е предвидена различна форма и съдържание по утвърден от Министъра на вътрешните работи образец и спрямо него не могат да се прилагат изискванията на чл.57 от ЗАНН. В тази връзка са неоснователни възраженията за липса на дата на издаването му и неговия издател.

От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, с превишена скорост от 79 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да се превишава е била въведена с п.з. В-26 и е важало ограничение от 60 км/ч, видно от зададеното ограничение.

Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил засечен с техническо средство - мобилна система за контрол на скоростния режим TFR1-M 608, одобрена на 24.02.2010 год., със срок на валидност до 24.02.2020 година, който фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 издаден от БИМ на 24.02.2010 г., протокол за проверка № 3-23-23, от който се установява, че АТСС е преминало последваща проверка и техническата годност на използваното в случая техническо средство. В протокола за използване на АТСС/л.17/ изрично е отразено, че АТСС е преминало метрологична проверка с протокол №3-23-22 от 22.03.2022 г. и е годно за експлоатация до 03.2023 г. Тук следва да се отбележи, че съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Съгласно §7 от ПЗР на ЗИ средства за измерване в употреба, които подлежат на контрол по този закон, могат да се използват от лицата, които ги притежават, ако изпълняват предвиденото си предназначение и при последващите проверки се установи съответствие на 3 метрологичните им характеристики с изискванията към тях, което в случая е налице. От посочените писмени доказателства се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство, поради което съдът не приема възраженията в жалбата относно неизправност на използваното АТС. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението. Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ел.фиш, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма,съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Видно от представената разпечатка от информационната система обжалвания ЕФ е издаден на 05.12.2022 г. Освен това според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С 4 оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове).

Предвид горепосоченото настоящата инстанция счита, че разпоредбите на чл.

34 от ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба, като единствено по отношение на обжалването на електронните фишове е посочено приложимостта на ЗАНН (ар. 189, ал. 8 от ЗДвП).

Съдът приема, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови изисквания, изчерпателно посочени в чл.189,ал.4 от ЗДвП. Видно от ел.фиш същият е издаден от ОД на МВР-Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. Видно от представените писмени доказателства разпечатката е свалена от паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР, което е видно от представената разпечатка от информационната система, от която се установява и датата на издаване на ЕФ. В ел.фиш е направено пълно описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег.номер на автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, въведено ограничение на скоростта, разрешена и установена скорост, както и превишението на разрешената скорост. Обстоятелството, че нарушението е извършено извън населено място е отразено изрично в ел.фиш при описание на мястото на нарушението и чрез посочване на санкционната норма. Не се споделя възражението, че е налице неяснота относно посоката на движение на автомобила, тъй като АТСС е било насочено в посока гр.Варна и е занемало МПС, които се движат в посока гр.София, обстоятелство, което е изрично отразено в ЕФ. От друга страна в протокола за използване на АТСС/л.17/ изрично е отразено, че посоката на движение на контролираните МПС е от гр.Варна към гр.София, като посоката на задействане е „П“, т.е.приближаващите се МПС. Това обстоятелство е видно и от приложения снимков материал, тъй като е заснета предната част на автомобила, което означава, че е бил приближаващ се, т.е. посоката му на движение е била към гр.София. При издаване на ел.фиш е спазена и процедурата, същият да бъде предявен на собственика, тъй като видно от справката за собственост, 5 автомобилът е собственост на жалбоподателя. Срещу жалбоподателя е издаден ЕФ и същият не е възразил и не е заявил да е предоставял автомобила на друго лице. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, действащ към датата на нарушението регламентира, че „ Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.” Видно от събраните по делото писмени доказателства жалбоподателят, след получаване на ел.фиш не е депозирал визираната в чл.189, ал.5 от ЗДвП писмена декларация, като в дадения от закона срок, както и към настоящия момент не е подал писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Последният, видно от събраните по делото доказателства е получил ел.фиш, не е оспорил констатациите по него и не е депозирал декларация, от която да се установява, че друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата. Не е направил и възражение по смисъла на чл.189,ал.6 от ЗДвП. По тези съображения съдът приема,че правилно е санкциониран жалбоподателя, като собственик на автомобила, с който е извършено нарушението.