Решение № 27 от 10.06.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. П. , 10.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Вера Ив. Иванова

Катя Ст. Пенчева

Величка П. Белева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело № 20215001000402 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл. 25, ал.4, изр.2 от ЗТРРЮЛНЦ.

Обжалвано е решение № 260126, постановено в закрито съдебно заседание на 24.03.2021 г. от Окръжен съд-П. по т.д. № 196/2021 г. , с което е отменен като незаконосъобразен отказа на длъжностното лице по регистрацията при АВ-ТР № 20210304112416/5.03.2021 г., постановен по заявление вх. № 20210304112416/4.03.2021 г. за вписване на промени в обстоятелствата по партидата на „К. *“ООД-гр.П., ЕИК ********, и е върната преписката на АВ-ТР, като е указано на АВ-Търговски регистър да впише в търговския регистър по партидата на „К. *“ООД-гр.П., ЕИК ******** заявените за вписване обстоятелства.

Жалбоподателят А. по в.-гр.С. моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в жалбата, подадена на 15.04.2021 г. Претендира за присъждане на разноски на основание чл. 25,ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ във вр. с чл. 81 от ГПК за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата „К. *“ООД-гр.П. не е взел становище по нея.

1

П.ският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

На 5.03.2021 г. е постановен от длъжностното лице по регистрацията при А. по в. отказ по повод на заявление вх. № 20210304112416/4.03.2021 г., подадено от адвокат С.И., по направеното искане за вписване на промяна на регистрираните обстоятелства за „К. *“ООД-гр. П. – напускането на Н. Г. К. като съдружник в дружеството по реда на чл. 125,ал.2 от ТЗ. Прието е, че към заявлението не са приложени доказателства за надлежно взето от ОС решение, уреждащо съдбата на освободените дялове, попълване на капитала и промяна в дружествения договор, както и препис от дружествен договор с отразени промени. Прието е още, че от приложените в електронното дело на „К. *“ООД документи се установява, че Н. Г. К. е участвал в проведени на 26.03.2018 г. и 25.03.2019 г. общи събрания на съдружниците, на които са приели ГФО на дружеството за 2017 г. и 2018 г. Затова е прието, че не може да се направи извод, че с изтичането на тримесечния срок на предизвестието, отправено от пълномощника на съдружника К., е настъпило прекратяване на членственото му правоотношение, както и относно волята на съдружника К. да прекрати членството си в дружеството. На датата на постановяването на отказа 5.03.2021 г. е изпратено уведомително писмо до дружеството за постановения отказ, като по преписката няма данни то да е било получено.

С писмо от 12.03.2021 г. А. по в. изпраща на ОС-П. жалбата, подадена от страна на дружеството чрез адвокат С.И.. Жалбата е подадена в срок с оглед нормата на чл. 25, ал.1 от ЗТР. В жалбата е посочено, че тя се подава от адвокат И. като процесуален представител на Н. К. в качеството му на съдружник в „К. *“ООД-гр.П.. Следва да се посочи, че нормата на чл.

125,ал.2 от ТЗ установява право на съдружника да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, направено най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването, но за разлика от разпоредбите на чл. 141,ал.5,изр.3 от ТЗ и на чл. 233,ал.5, изр.3 от ТЗ тя не предвижда легитимация на съдружника сам да заяви за вписване това обстоятелство. Лицата, които са легитимирани да заявят вписване на обстоятелства в търговския регистър, са посочени в нормата на чл. 15,ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ и сред тях не е напускащият ООД съдружник, включително с оглед разпоредбата на чл. 15,ал.1,т.3 от 2 същия закон, тъй като няма норма, която да предвижда той да има право и да заяви за вписване напускането си като съдружник. Напускащият по реда на чл. 125,ал.2 от ТЗ съдружник не е легитимиран сам да заяви вписване в ТРРЮЛНЦ на прекратяване на участието му в ООД , респективно, не е легитимиран да подава жалба против отказ за такова вписване . Заявлението следва да бъде подадено от управител на дружеството съгласно чл. 6,ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ. В случая заявлението А4 е подадено от адвокат И. като пълномощник съгласно пълномощно, нотариално заверено относно подписа на упълномощителя на 27.01.2017 г. (л. 14-15 от досието на делото на ОС), съгласно което Н. К. в качеството си на съдружник и управител на „К.

*“ООД-гр.П. упълномощава адвокат И. да го представлява. Видно от регистрираните в ТР обстоятелства относно дружеството, негови управители са К. Б. Н. и Н. Г. К., които го представляват поотделно. Видно е следователно в случая, че заявлението до АВ е подадено от управител на дружеството.

Заедно с жалбата до окръжния съд е представено ново пълномощно за адвокат И. от Н. К. в качеството му на съдружник и управител в „К. *“ООДгр.П. (л.8),с което са потвърдени извършените от адвокат И. действия и той е упълномощен да обжалва отказа. Видно е следователно, че жалбата е подадена от пълномощник на управител на дружеството. Установява се, че жалбата е допустима.

С жалбата до окръжния съд жалбоподателят твърди, че отказът е неправилно постановен, тъй като на 22.11.2017 г. К. е връчил на дружеството „К. *“ООД чрез другия съдружник и управител Н. предизвестие по чл.

125,ал.2 от ТЗ, като тримесечният срок е изтекъл на 22.02.2018 г., от който момент следва да се счита прекратено членственото му правоотношение.

Позовава се на решение № 46/22.04.2010 г. по т.д. 500/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, ТК. Счита приетата от ДЛР необходимост от решение на ОС за уреждане на имуществените последици от напускането на съдружника като предпоставка за неговото заличаване за незаконосъобразна. Затова счита за оборена и тезата на ДЛР относно това, че не може да се направи категоричен извод за волята на К. да прекрати членството си в „К. *“ООД, доколкото той е участвал и е взимал решения в общи събрания, проведени след изтичането на срока на предизвестието, тъй като в случая е налице редовно известяване до дружеството. Пълномощникът заявява, че не му е известно К. да е участвал в 3 общи събрания на дружеството след настъпилото по силата на закона прекратяване на участието му в дружеството. Заявено е, че евентуалното участие в такива, проведени на по-късен етап общи събрания, ако се приеме, че това действително е така, е ирелевантно за настоящия спор и не може да има като последица заличаване с обратна сила на вече настъпилото с изтичане на срока за предизвестието прекратяване на членственото му правоотношение. Посочено е, че К. продължава да е управител на дружеството.

Съгласно разпоредбата на чл. 25,ал.2,изр.3 от ЗТРРЮЛНЦ, от АВ е подаден до окръжния съд отговор по жалбата на „К. *“ООД-гр.П.. Посочва се, че при заявление за вписване на промяна в състава на съдружниците регистърният орган е длъжен служебно да следи за публичния интерес, като установи не само изтекъл срок на надлежно връчено предизвестие, но и предприети действия с оглед последиците от напускане на съдружника.

Затова се счита за неправилно твърдението на жалбоподателя относно незаконосъобразността на изискването на ДЛР за представяне на доказателства за уреждане на имуществените отношения. Заявено е, че в решение № 46/22.04.2010 г. по т.д. 500/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, ТК не е коментиран въпросът относно вписването на това обстоятелство в ТР, а именно дали въпросът за съдбата на освободените дялове е релевантен в регистърното производство, образувано по заявление за вписване на промени в членския състав. Счита, че за вписване на заявените обстоятелства следва да бъдат представени доказателства за съдбата на освободените дялове от капитала на дружеството, в който смисъл се позовава на решение № 230/30.11.1995 г. по ф.д. № 21/1995 г. на ВС. Счита се, че вписването на прекратяването на членството по чл. 125,ал.2 от ТЗ поставя въпросите за изменение на дружествения договор, както и за намаляване на капитала чрез връщане на дела от капитала на прекратилия участието си съдружник, които са от значение както за вътрешните отношения между съдружниците, така и с оглед защитата интересите на трети лица, включително и кредитори на дружеството. Счита, че решения на ОСС от посочения вид безспорно не са условие за настъпване прекратяването на членственото правоотношение по реда на чл. 125,ал.2 от ТЗ, но съставляват предпоставка за вписване прекратяването на членството на напускащия съдружник и следва да бъдат 4 заявени за вписване едновременно с последното обстоятелство с оглед защитата на дружествения капитал и запазване на неговото покритие, в която насока са посочени решения на апелативните съдилища във Варна и Бургас, решение на САС и решения на окръжните съдилища във Варна, Русе, Бургас.

Счита, че обратното би било в противоречие с чл. 117,ал.2 от ТЗ (сумата от дяловете трябва да е равна на капитала) и би накърнила принципа на доверие в ТР, залегнал в чл. 10 от ЗТРРЮБНЦ, поради несъответствие между вписани обстоятелства и съдържащите се в обявения дружествен договор. Счита, че разрешаването на тези въпроси е необходимо, тъй като ТЗ не познава хипотеза, в която търговското дружество разполага със свободни, непоети дружествени дялове, както и с оглед на вътрешните отношения между съдружниците и защитата на обществения интерес. Заявява, че в регистърното производство прекратяването на участието на съдружника в дружеството по реда на чл. 125,ал.2 от ТЗ се преценява само като една от предпоставките за изпълнение на изискванията на закона за противопоставяне на промяната в състава на дружеството и последиците й върху имуществото на дружеството. Счита, че представлява самостоятелно основание за отказ и липсата на приложен и заверен препис от дружествения договор, съдържащ заявената за вписване промяна. Счита още, че от представените документи не може да се направи извод, че предизвестието по чл. 125,ал.2 от ТЗ е произвело правно действие, тъй като напускащият съдружник е участвал в проведени ОСС на 26.03.2018 г. и 25.03.2019 г., на които са приети ГФО за 2017 г. и 2018 г.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че са основателни доводите в жалбата, като мотивите на ДЛР са незаконосъобразни и в пълно противоречие с многобройната, трайна и безпротиворечива практика по всеки от тях. Съдът посочва, че прекратяването на членството поради доброволно напускане на съдружника по реда на чл. 125,ал.2 от ТЗ настъпва с изтичане на срока на предизвестието, не е необходимо изрично решение на ОСС в дружеството и при този доброволен начин на напускане законодателят не изисква произнасяне на ОС на ООД относно съдбата на освободените дялове. Съдът посочва, че уреждането на имуществените последици от напускането чрез изготвяне на счетоводен баланс и вписване на факта в ТР задължително следва от факта на прекратеното членство на 5 съдружника, а относно освободените от него дялове, след като до настоящия момент не е взимано решение за тяхната съдба, те се поемат от останалия съдружник, респективно съдружници, при условията на чл. 117,ал.4 от ТЗ, като какво ще стане с тези дялове, ще бъде предмет на бъдещо решение на ОС, което обаче не влияе върху факта на напускане на съдружника при условията на чл. 125,ал.2 от ТЗ. Съдът приема, че обстоятелството, че след изтичане на срока напусналият съдружник е посочен като участвал в негови ОС, е ирелевантно за настоящия спор, доколкото е потвърдена волята му да напусне дружеството с изтичане на законоустановения срок, като посочва, че е представено и ново пълномощно за адвокат И., който да представлява жалбоподателя пред АВ и при постановен отказ.

За решението на окръжния съд АВ-ТР е уведомена на 9.04.2021 г. и на 13.04.2021 г. е подадена (изпратена по куриер) жалбата до апелативния съд, получена в окръжния съд с вх. № 272730/15.04.2021 г. С нея жалбоподателят твърди, че решението на окръжния съд е неправилно по съображенията, вече изложени в отговора на жалбата, подадена до окръжния съд, изложени отново, относно това, че в регистърното производдство настъпилото вследствие на едностранното волеизявление на съдружника по чл. 125,ал.2 от ТЗ обстоятелство прекратяване на членството във вътрешните отношения между съдружника и дружеството се преценява само като една от предпоставките за изпълнение на изискванията на закона за противопоставяне на промяната в състава на дружеството и последиците й върху имуществото на дружеството. Относно приетото от окръжния съд, че обстоятелството, че след изтичане на срока напусналият съдружник е посочен като участвал в негови ОС, е ирелевантно за настоящия спор, доколкото е потвърдена волята му да напусне дружеството с изтичане на законоустановения срок, като е представено и ново пълномощно за адвокат И., който да представлява жалбоподателя пред АВ и при постановен отказ, жалбоподателят счита, че то е неправилно прието, тъй като с оглед на тези участия в ОСС правилно ДЛР е приело, че не може да се направи извод, че с изтичане на тримесечния срок на предизвестието е настъпило прекратяване на членственото правоотношение на напускащия съдружник, след като са налице документи, установяващи, че след отправеното предизвестие двамата съдружници са продължили да взимат съвместно решения. Моли решението на окръжния съд да бъде 6 отменено, да бъде потвърден отказа на ДЛР и да бъдат присъдени на агенцията-жалбоподател разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.