Решение № 1648 от 17.11.2025, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1648 гр. Русе, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Ст. С. при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. С. Гражданско дело № 20254520104019 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. с чл.23 от СК.

Ищецът И. И. С. претендира по отношение на ответницата, че е придобил 15500/30000 идеални части от апартамента с лични средства, като основава иска си на следните обстоятелства:

Твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, като гражданският им брак, сключен на 24.11.2011 г. в гр.Русе, е прекратен с влязло в сила на 01.10.2024г. решение, постановено по гр. дело № 4113/2024г. по описа на Русенски районен съд. На 07.05.2012г, по време на брака с ответницата, придобили следния недвижим имот: апартамент, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор *** /шест три четири две седем точка две точка две едно едно едно точка едно точка шест / по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Русе, общ. Русе, обл. Русе, одобрени със Заповед № РД-18-18 от 16.05.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Русе, общ. Русе, обл.Русе, ул. ****, който самостоятелен обект се намира на 3 /трети/ етаж в сграда с идентификатор *** с предназначение Жилищна сграда -многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***; предназначение на самостоятелния обект:

1 жилище, апартамент; брой нИ. на обекта: 1; посочена в документа площ: 60.51 кв.м; прилежащи части: Изба № 2-1; Таван № 5 и 5.121 % ид. части от Сградата. ниво:1 съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

***; под обекта: ***; над обекта:

***.

Твърди се в исковата молба, че придобИ.нето на описания имот било на основание договор за покупко-продажба, сключен във формата на нотариален акт № 112, том.14, дело № 2782, вх. рег. № 5114 от 07.05.2012г. по описа на Служба по вписванията гр. Русе. Продажната цена, която била заплатена по банков път на продавача по сделката била 30 000.00 евро, като 15 500 евро е заплатена от ищеца с лични негови средства, получени чрез дарение от баща му по Договор за дарение от 19.04.2012г., с нотариална заверка на подписи от Нотариус Иглика Кирилова рег. № 618 на НК. Средствата са дарени по банков път по банковата сметка на ищеца. Останалата част от продажната цена в размер на 14 500 евро са платени на продавача чрез банков кредит от Райфайзенбанк /България/ ЕАД по Договор за банков кредит от 03.05.2012г. със срок на погасяване до 15.04.2042г.

Твърди се в исковата молба, че след закупуване на имота, кредита се погасявал изцяло и само от ищеца. След прекратяване на брака на 01.10.2024г., кредита продължавал да се погасява изцяло с лични средства на ищеца. Произходът на средствата в размер на 15 500 евро за покупката на процесния имот са изцяло лични на ищеца. ТакИ. са и тези за погасяване на кредита след 01.10.2024г.

Ищецът счита, че при придобИ.не на жилището в гр.Русе, ул. *****, закупено за сумата от 30 000 евро, е вложил лични средства, получени в резултат на дарение от баща си в размер на 15 500 евро, до който размер частта от процесното жилище е лична негова собственост. Останалата част от жилището, закупена с част от сумата от 14 500, получена като банков кредит, е съпружеска имуществена общност, която след прекратяване на брака им с ответницата е при равни дялове за всеки от тях.

След прибавяне към личната собственост на ищеца , която е 15500 / 30000 ид. части от имота и на тази в съсобственост след прекратяване на брака в размер на 7250/ 30000, то ищецът претендира , че е собственик на 22750/30000 ид. части от имота, а ответницата на 7250/30000 ид.ч. от 2 процесния имот.

Ищецът твърди, че след развода продължава да изплаща само той /включително частта на ответницата/, с лични средства банковия кредит, който използвали за заплащане на част от продажната цена в размер на 14 500 евро и към момента на прекратяване на брака остатъка по кредита е в размер на 11412.60 евро.

Счита, че според разпоредбата на чл.21, ал.1 от СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити, като съвместният принос може да се изрази във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството - ал. 2. Видно от разпоредбата, основание за възникването на съпружеска имуществена общност е наличието на съвместен принос на двамата съпрузи при придобИ.нето. Липсата на такъв съвместен принос означава, че индивидуален собственик на придобитото е станал съпругът, на чието име е придобито имуществото. Според чл. 23, ал. 1 СК лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество, като в чл. 22 СК е посочено какво представлява това лично имущество, а когато те са придобити отчасти с лично имущество по ал. 1, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна - ал. 2 на чл. 23 СК. В ал. З на чл. 21 е установена разместваща доказателствената тежест презумпция за наличието на съвместен принос, която може да бъде оборвана с всякакви допустими от закона доказателствени средства.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че ищецът е личен собственик на 15500/30000 идеални части от апартамент, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор *** /шест три четири две седем точка две точка две едно едно едно точка едно точка шест / по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Русе, общ. Русе, обл. Русе, одобрени със Заповед № РД-18-18 от 16.05.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Русе, общ. Русе, обл.Русе, ул. ****, който самостоятелен обект се намира на 3 /трети/ етаж в сграда с идентификатор *** с предназначение Жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***; предназначение на самостоятелния обект:

3 жилище, апартамент; брой нИ. на обекта: 1; посочена в документа площ: 60.51 кв.м; прилежащи части: Изба № 2-1; Таван № 5 и 5.121 % ид. части от Сградата. ниво:1 съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

***; под обекта: ***; над обекта: ***, а по отношение на останалата част от 14500 / 30000 от имота - ищеца и ответницата са съсобственици при равни права, като ищецът е собственик общо на 22750 / 30000 ид. части от имота, а ответницата на 7250/ 30000 ид. части от имота.

Представени са писмени доказателства. Претендират се разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез пълномощник адв.С. С., с който са развити съображения за допустимост и основателност на предявения иск. Твърди се в отговора, че ответникът не е станал причина за завеждане на делото. В отговора е инкорпорирана покана към ищеца на основание чл.31, ал.2 от СК. Претендират се разноски за адвоката осъществил правна помощ на ответника на основание чл.38 от ЗА.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, по реда на чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че страните са бивши съпрузи. Бракът между страните е прекратен с развод по взаимно съгласие с Решение № 1252 / 01.10.2024г. по ГД 4113/ 2024г. на XII гр. с-в. С постигнатото между тях споразумение по брачното дело, страните не са уреждали имуществените си отношения.

Установява, се че на 07.05.2012г, по време на брака си страните придобили недвижим имот: апартамент, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор *** /шест три четири две седем точка две точка две едно едно едно точка едно точка шест / по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Русе, общ. Русе, обл. Русе, одобрени със Заповед № РД-18-18 от 16.05.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Русе, общ. Русе, обл.Русе, ул. ****, който самостоятелен обект се намира на 3 /трети/ етаж в сграда с идентификатор *** с предназначение Жилищна сграда -многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***; предназначение на самостоятелния обект:

4 жилище, апартамент; брой нИ. на обекта: 1; посочена в документа площ: 60.51 кв.м; прилежащи части: Изба № 2-1; Таван № 5 и 5.121 % ид. части от Сградата. ниво:1 съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

***; под обекта: ***; над обекта:

***.

ПридобИ.нето на описания имот било на основание договор за покупкопродажба, сключен във формата на нотариален акт № 112, том.14, дело № 2782, вх. рег. № 5114 от 07.05.2012г. по описа на Служба по вписванията гр.

Русе. Продажната цена, която била заплатена по банков път на продавача по сделката била 30 000.00 евро, като 15 500 евро е заплатена от ищеца с лични негови средства, получени чрез дарение от баща му по Договор за дарение от 19.04.2012г, с нотариална заверка на подписи от Нотариус Иглика Кирилова рег. № 618 на НК. Средствата са дарени по банков път по банковата сметка на ищеца. Останалата част от продажната цена в размер на 14 500 евро са платени на продавача, чрез банков кредит от Райфайзенбанк /България/ ЕАД по Договор за банков кредит от 03.05.2012г. със срок на погасяване до 15.04.2042г.

След закупуване на имота, кредита се погасявал изцяло и само от ищеца.

След прекратяване на брака на 01.10.2024г., кредита продължава да се погасява изцяло с лични средства на ищеца.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

При положителен установителен иск ищецът трябва да докаже съществуването на спорното право и фактите, от които черпи претендираното право. Когато ответникът оспорва претендираното от ищеца право или претендира правото, което ищецът отрича, няма нужда от доказване на интереса от търсената с иска защита.

За преобразуването на лично имущество по чл.23 от СК правно значение имат влагането на средства при придобИ.нето на вещта и източникът на вложените средства. В закона не е уредено общо ограничение за доказването на тези две групи факти със свидетелски показания. Ограничения за доказването на тези факти със свидетелски показания може да възникнат само поради формата, в която е сключена придобивната сделка за спорната вещ или поради формата, в която са удостоверени отделни факти във връзка със 5 сключването или изпълнението на придобивната сделка /Решение 150 от 08.052014г. на ВКС/. Настоящия случай обаче не е такъв.

По нататък, в новия СК с е предвижда възникване на съпружеска общност при възмездно придобИ.не по време на брака в резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване на противното. Презумпцията на чл.

21, ал. 3 от новия СК е оборима. Приносът е изключен и е основание за пълна, или частична трансформация, съгласно предвидената възможност в чл. 23 от СК когато вещите и вещните права са придобити по време на брака, но със средства, или права, придобити по дарение, наследство, или с друго лично имущество по смисъла на чл. 22 от СК.

Безспорно в настоящия казус произходът на средствата в размер на 15 500 евро за покупката на процесния имот са изцяло лични на ищеца. ТакИ. са и тези за погасяване на кредита след 01.10.2024г.

При тези обстоятелства, съдът приема, че при придобИ.не на жилището в гр.Русе, ул. *****, закупено за сумата от 30 000 евро, ищецът е вложил лични средства, получени в резултат на дарение от баща си в размер на 15 500 евро, до който размер частта от процесното жилище е лична негова собственост. Останалата част от жилището, закупена с част от сумата от 14 500, получена като банков кредит, е съпружеска имуществена общност, която след прекратяване на брака им с ответницата е при равни дялове за всеки от тях.

След прибавяне към личната собственост на ищеца , която е 15500 / 30000 ид. части от имота и на тази в съсобственост след прекратяване на брака в размер на 7250/ 30000, то ищецът претендира , че е собственик на 22750/30000 ид. части от имота, а ответницата на 7250/ЗООООид.ч. от процесния имот.

След развода, ищецът продължава да изплаща само той /включително частта на ответницата/, с лични средства банковия кредит, който използвали за заплащане на част от продажната цена в размер на 14 500 евро и към момента на прекратяване на брака остатъка по кредита е в размер на 11 412.60 евро.