Акт № 6863 от 11.11.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6863 гр. София, 11.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Силвана Гълъбова

Членове:Георги Ст. Чехларов

Ивайло Св. Илиев при участието на секретаря ТЕОДОРА СЛ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20261100505449 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 3942/28.02.2026 г., постановено по гр.д. №33103/2024 г. на СРС, ГО, 143 състав, е признато за установено по предявените от „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД че ответникът „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, дължи на ищеца „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, сумата в размер на 1195,14 евро (2337, 50 лв.), представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета № 13019030106136, с включени ликвидационни разноски, ведно със законна лихва за период от 11.12.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата 390,13 евро (763,03 лв.) представляваща лихва за период от 10.12.2020 г. до 10.12.2023 година, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.07.2023 г. по ч. гр. д. № 68093/2023 г. на СРС, 143 състав. С решението е отхвърлен иска за главница за сумата над 2337,50 лева до пълния предявен размер от 2471,50 лв., както и иска за мораторна лихва над 763,04 лв. до предявения пълен размер от 805,01 лв.

Срещу решението в частта, в която е уважен предявеният иск за горницата над 479,59 евро - регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение, е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство „Бул Инс“ АД, в която се твърди, че решение в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, 1 че отправеното предложение от платформата „Аутолайн“ е обвързващо за „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, но не и за „Бул Инс“ АД, като според приетата САТЕ стойността на запазените части е 4520 лв., като при приспадане на тази сума от действителната стойност на автомобила /22600 лв./ реално дължима остава сумата от 18080 лв. Въззивникът сочи, че доколкото е платил 17515 лв., остатъчната дължима сума е 565 лв., а при добавяне към нея сумата от 70 лв. – заплатена пътна помощ, 288 лв. за репатриране на автомобил и 15 лв. ликвидационни разноски, общата сума по регресното вземане е 938 лв. /479,59 евро/. Моли се за отмяна на решениет в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявеният иск в рази аст да бъде отхвърлен, като бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

Въззиваемият „ЗАД АРМЕЕЦ” АД не е депозирал отговор на въззивната жалба и не изпраща представител в о.с.з.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано е по искова молба на „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, против „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, с която са предявени кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 411 КЗ и чл. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2471,50 лв., представляваща регресна претенция по изплатено застрахователно обезщетение и разходи за ликвидационни разноски, във връзка с настъпило ПТП на 9.8.2019 година по щета № 13019030106136, ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.12.2023 година до датата на окончателно изплащане на сумата, както и мораторната лихва върху главницата в размер на 805,01 лв. за периода от 10.12.2020 г. до 10.12.2023 година, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.07.2023 г. по ч. гр. д. № 68093/2023 г. на СРС, 143 състав.

Единствения спорен момент, във вр. с който са и всички изложени 2 доводи във въззивната жалба е по отношение на размера на дължимото обезщетение. За определяне размера на регресния дълг съдът съобразява константната съдебна практика /решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, ТК, І отд./, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката. Принципът на пълната обезвреда, действащ по отношение на застрахователя, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество, а за такава се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, респ. стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, застрахователното обезщетение се равнява на пазарната стойност на увреденото имущество - Решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II ТО, Решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II ТО, Определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., Решение № 155/05.12.2016 г. по т. д. № 1092/2015 г. на ВКС, II ТО. и др., Решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т. д. № 1821/2020 г., ІІ Т.О., ВКС и др./. Изготвената пред първоинстанционния съд САТЕ установява, че действителната стойност /определена по средни пазарни цени – чрез метода на изследване на пазарни аналози/ на процесния „Киа Сийд“ с рег.№ В 8627 СА е 22 600 лв., като именно това е цената, на база на която следва да се определи дължимото обезщетение. Стойността, необходима за възстановяване на увредения л.а. е 29 262,11 лв., т.е. повече от стойността на самия автомобил. Легална дефиниция на понятието „тотална щета” се съдържа в чл.390,ал.2 КЗ, съгласно която тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност, а стойността на разходите за необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на: издадена от сервиз проформа фактура - при възстановяване в натура на вредите, или експертна оценка - при изплащане на парично обезщетение. Ето защо в настоящия случай е налице тотална щета, с оглед на което размерът на вредата е равен на действителната стойност на автомобила към момента на настъпване на процесното ПТП – 22 600 лв., от която сума обаче следва да се извади стойността на запазените части на автомобила, доколкото на репариране подлежат само действителните вреди, респ. за стойността на запазените части не е налице вреда за собственика на увреденото имущество.

Изготвената САТЕ установява, че предвид представеното по делото обвързващо предложение от платформата „АутоОнлайн“ с най-високо предложение 3120 лв. с вкл. ДДС, същото следва да бъде приспаднато от действителната стойност. Същевременно в експертизата е посочено, че 3 предвид описаните като увредени части и детайли и Приложение № 1 към чл.22, ал. 1 от Наредба № 49, то за запазени и годни могат да бъдат приети 20%, следователно 22 600 лв. х 20% = 4520 лв. В открито съдебно заседание вещото лице е описало, че относно запазените части на автомобила приема обвързващо предложение от платформата „АутоОнлайн“ с най-високо предложение от 3120 лв. с вкл.ДДС, като с тази платформа се определят запазените части, качват се снимки, заснет е автомобилът в 4-те посоки в диагонал, като се концентрира и снимката в зоната на удара. Посочва, че когато автомобилът е на лизинг, и са ново закупени те имат кратка история на експлоатация, за тях са реални километри, проверявайки предисторията, че взимайки го нов в страната, този автомобил има ресурс, който предложението, което ще даде от фирмата за закупуване ще има печалба и реализация, за това е посочил, че ако се съобрази с чл. 22, ал. 1 е 80%, ал. 2 е 75%, това е максимално подадената преценка и допустимост за запазени годни части.

Основният спорен момент между страните е коя стойност на запазените части следва да се приеме - 3120 лв. обвързващо предложение от платформата „АутоОнлайн“ или 4520 лв. съгласно изчисленията на вещото лице.

Въззивният съд намира, че стойността на запазените части следва да се определи на база пазарна оценка по средни пазарни цени, като видимо от заключението на вещото лице това е сумата от 4520 лв. Ирелевантно за спора е на каква стойност застрахователят или собственикът на увредения л.а. реално е продал остатъчните части на автомобила, доколкото това обстоятелство е обуславено от редица други фактори, които обаче не могат да обвържат застрахователя по задължителна „Гражданска отговорност“.

Доколкото стойността на увредения л.а. 22 600 лв., от същата следва да се извади стойността на запазените части от 4520 лв. и остава сумата от 18080 лв. Към нея следва да се добавят сумите за репатриране в размер от съответно 70 лв. и 288 лв., както и 15 лв. ликвидационни разноски, при което се получава общ размер на дължимото обезщетение от ответника от 18453 лв. По делото не се спори, че ответникът е заплатил преди образуване на делото обезщетение в размер от 17 515,50 лв., поради което и непогасена остава сумата от 937,5 лв. /479,33 евро/. За тази сума искът се явява основателен и неоснователен до пълния предявен размер от 1195,14 евро.

По отношение на иска по чл.86,ал.1 ЗЗД следва да се посочи, че приемането на различен размер на дължимата главница води до извод и до различен размер на дължимата мораторна лихва, но предвид липсата на подадена въззивна жалба в тази част на първоинстанционното решение, въззивният съд не може да ревизира съдебния акт в тази част.

С оглед несъвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено изцяло в обжалваната част, като бъде отхвърлен предявеният иск по чл.411 КЗ в частта, в която искът е уважен за горницата над 479,59 евро.

По разноските:

4

С оглед изхода на спора, следва да бъде отменено първоинстанционното решение в частта, в която на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца ЗАД „Армеец“, ЕИК 12107690 са присъдени разноски за първоинстанционното исково производство за сумата над 97,02 евро, както и разноски по заповедното производство за сумата над 57,21 евро. В полза на ответника следва да се присъдят допълнителни разноски за исковото производство в размер от 65,47 евро, както и разноски за въззивното производство в размер от 25,82 евро за внесена д.т.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 3942/28.02.2026 г., постановено по гр.д.

№33103/2024 г. на СРС, ГО, 143 състав, в частта, в която е признато за установено по предявените от „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, дължи на ищеца „ЗАД АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, сумата в размер над 479,59 евро до 1195,14 евро, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по щета № 13019030106136, с включени ликвидационни разноски, ведно със законна лихва за период от 11.12.2023 г. до изплащане на вземането, както и в частта, в която ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на ЗАД „Армеец“, ЕИК 12107690, разноски за исковото производство за сумата над 97,02 евро, както и разноски за заповедното производство за сумата над 57,21 евро, и вместо това постановява:

Разпечатката съдържа 29 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c3dc0cb1-dfb2-4954-bcdb-08ee19ea6dd8