Решение № 276 от 06.11.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. Бургас, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

Красимира Т. Донева при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Елка Р. Добрикова като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Въззивно административно наказателно дело № 20232100601233 по описа за 2023 година Въззивното производство е образувано по повод постъпила въззивна жалба от адв.Ст.Кралев - защитник на И. С. М., ЕГН **********, против решение № 46 от 13.03.2023г., постановено по АНД № 86/ 2023г. по описа на Районен съд-Несебър, с което първоинстанционният съд признал обв. М. за виновен в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, освободил го на основание чл.78а от НК от наказателна отговорност за извършеното престъпление и му наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева, като го осъдил да заплати сторените в досъдебното производство разноски. В жалбата се излага искане да обвиняемия да бъде оправдан,защото деянието му е несъставомерно по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, тъй като липсват хулигански подбуди.

Във въззивното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Бургас оспорва жалбата като неоснователна, намира обжалваното решение за правилно, обосновано и законосъобразно и предлага 1 то да бъде потвърдено.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция адв.Кралев поддържа жалбата. Излага аргументи,че не е налице квалифициращият признак хулигански подбуди.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на решението в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, счете жалбата за процесуално допустима - подадена в установения в чл.319 от НПК преклузивен 15-дневен срок от легитимиран да обжалва субект, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, и пред надлежния съд.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

По предвидения в НПК ред и форма по делото са събрани достатъчни в обемно и съдържателно отношение доказателства, позволяващи правилното му решаване. След самостоятелна проверка и анализ на доказателствената съвкупност, настоящата инстанция възприе за установени фактически положения, идентични с изложените от първоинстанционния съд в мотивите на обжалваното решение, а именно:

Обвиняемият И. С. М. е роден на ********* г. в гр. *******, с постоянен адрес: ****** и настоящ адрес: *********, ****, **** гражданин, ****, ****, ***** образование, ******, ЕГН **********.

На 26.05.2021г. около 13,00ч. между св.М.М. от една страна, и св.В.Н. и синът му св.Д.Н. от друга, възникнал спор относно паркиран на тротоара пред магазин „Ф.“ в к.к. „Слънчев бряг“, общ. Несебър, мотор - собственост на търговското дружество на Й. А. Х. и св.М.М.. Свидетелите В.Н. и Д.Н. настоявали мотора да се премести, защото мястото, на което бил паркиран, било тяхно. Св.Х. излязъл от магазин и уведомил В.Н. и синът му св.Д.Н., че ще преместят мотора, когато приключат с работата си. Докато траел спора между тях, на мястото със своя автомобил пристигнал и обв.И.М., които бил зет на св.В.Н.. Той слязъл от автомобила и започнал да нанася удари на Х. с дясната си ръка в областта на лицето и го наплюл. От ударите св.Х. паднал на земята, а обв.М. се надвесил върху него и продължил да го удря, като му казал, че на това място е забранено да се паркира, защото било тяхно.

Междувременно св.Д.Н. и св.В.Н. нанасяли удари на св.М., от които той получил нараняване по устната. Случилото се било възприето от св.С.С., който в този момент преминавал по улицата и станал случаен свидетел на инцидента, който силно го възмутил.

Описаната фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от показанията от обясненията, дадени от обвиняемия, свидетелските показания 2 на М.М.,Й.Х., частично от тези на Д.Н. и В.Н., С.С., К.Р., Т.А., Т.Д., О.И., К.П. и А.А., заключенията на вещите лица, изготвили съдебно-техническата и съдебно-медицинската експертиза, както и от всички събрани по делото писмени доказателства,

При така установените факти въззивният съд също счита, че с поведението си обв. И.М. действително е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал. 2 от НК. Безспорно установено е, че на 26.05.2021г., около 15.12 часа в к.к.

„Слънчев бряг“, общ. Несебър, в близост до хотел „П.“, той нанесъл юмручни удари в областта на лицето на Й. А. Х. от гр.Бургас като му причинил кръвонасядане на долния десен клепач на окото, болки в лявата половина на долната челюст и главоболие, като травмите са довели до болка, което е лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК. Категорично са установени времето, мястото и начина на извършване на деянието, както и неговото авторство. Спорният въпрос е дали деянието е извършено по хулигански подбуди. Въззивният съд, също както и РС счита, че поведението на подсъдимия е било определено от хулигански подбуди - да се разправи на всяка цена с пострадалия, дори и скандализирайки обществеността, без да държи сметка, че на улицата има други хора, възприемащи неговите действия.

Показателно за последното са сигналите до телефон 112. Настоящият състав приема, че в случая посегателството върху телесната неприкосновеност на пострадалия само по себе си е достатъчно непристойно и грубо, нарушаващо обществения ред, и изразява явно неуважение към обществото. Между обвиняемия и пострадалия не е имало предходен конфликт или някакви лични отношения, мотивиращи посегателство върху телесната неприкосновеност на Х.. Същото грубо нарушава обществения ред, тъй като действията на обвиняемия се отличават с характерната за този вид престъпления показност и засягат съществено нормите на нравствеността. Те изразяват открито и висока степен на неуважение към личността на Х.. Видно от доказателствата, нанасянето на удари над Х. е било само част от целия инцидент, при който е нанесен побой и на св.М.. От субективна страна обвиняемият е осъществил деянието виновно, при форма на вината „пряк умисъл”. Съдът счита, че чрез посегателството върху телесната неприкосновеност на пострадалия М. е демонстрирал своето пълно незачитане на приетите в обществото норми на поведение. Целта на М. е била да нанесе побой на Х. през деня на оживено място и е осъзнавал, че неговите действия ще станат достояние на присъстващите. Той е съзнавал, че няма право да нанася побой на Х., но въпреки това го е сторил като е искал всички да видят, че той може да постъпва както си пожелае без да се съобразява с общоприетите норми на държане на публично място. Чрез нанасянето на побой на Х. на публично място обвиняемия е искал да ясно покаже на околните, че може да прави каквото си поиска без да се съобразява с приетите норми на поведение на публични места.

3

Правилно РС е приложил разпоредбата на чл.78а от НК предвид наличието на всички изискуеми предпоставки за това. Наложеното наказание е в минимален размер, който съответства на обществената опасност на деянието и на дееца.

При този резултат в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, в тежест на обвиняемия правилно са възложени сторените в наказателното производство деловодни разноски, които следва да бъдат заплатени по сметка на ОД на МВР - Бургас.

При цялостната служебна проверка на правилността на атакуваното решение по реда на чл.314 ал.1 от НПК, въззивният съд не констатира допуснати от първата инстанция или в досъдебното производство нарушения на материалният закон или на процесуалните правила, налагащи неговото изменение или отмяна, което изисква то да бъде потвърдено.

Така мотивиран, на основание чл.338 във връзка с чл.334 т.6 от НПК, Бургаският окръжен съд, 4 въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 46 от 13.03.2023г., постановено по АНД № 86/2023г. по описа на Районен съд-Несебър.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4