Решение № 280 от 01.12.2024, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Исперих, 01.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР ХР. НИКОЛОВ при участието на секретаря Анна В. Николова като разгледа докладваното от ЧАВДАР ХР. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20243310100150 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени e иск с правно основание чл. 28 ал. 2 Закон за арендата в земеделието.

Производството е образувано по постъпила искова молба от А. Д. Д., ЕГН **********, чрез адв. Г. А. от АК – В, със съдебен адрес гр. В, бул. „В В“ № .., офис № 3, против С. Б. С., ЕГН **********, и ЗП Т. Ф. А. ЕИК **********, за разваляне на договор за ааренда на земеделски земи, като моли съда да постанови решение, с което да бъде развален договор за аренда на поземлен имот е идентификатор № ..........,находящ се в с. Р община И с площ 37065.00 кв.м. в местност “Г Е”- земеделска земя. втора категория от 30.07.2018г.

Претенцията за разваляне на договора за аренда се твърди като резултат от забава от страна на арендатора и неизпълнение на задължението му за заплащане на дължимата рента. Твърди, че с оглед влязло в сила решение по гр. д. № 512/2020г. по описа на РС – И и незаплащането на сумата по процесния договор, последният остава без предмет, с което обосновава правния си интерес от развалянето му.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците представят отговор на исковата молба, като твърдят, че исковата молба е недопустима и липсва правен интерес, тъй като в исковата молба е посочено правно основание на иска чл.

87 от ЗЗД. Твърди, че искът е недопустим, тъй като ищецът притежава ½ от предмета на договора, поради което може да търси разваляне само до размера на своята собственост и не може да предявява чужди права. Заявява, че в случай, че съдът счете, че е предявен иск с правно основание чл. 28 от ЗАЗ, намира иска за неоснователен, като поддържа, че такъв иск може да бъде 1 предявен само до размера на ½ от предмета на договора. Намира, че в останалата част производството по делото следва да бъде прекратено.

Оспорва твърдението на ищеца, че не е получавал плащания по процесния договор, като представя доказателства в тази насока

Съдът като прецени по реда на чл. 12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на договор за аренда от 30.07.2018г. С. Б. Х в качеството си на арендодател е предоставила на Земеделски производител Т. Ф. А. за временно и възмездно ползване имот поземлен имот с идентификатор №........, находящ се в землището на с. Р, общ. И, обл. Р, с площ 37065 кв. м., находящ се в местността „Г е“, срещу задължение на арендатора да заплаща арендно плащане в размер на 50 лева за декар. Договорът е за срок от 20 стопански години, считано от 01.10.2018г. до 01.10.2038г. В договора е посочено, че общата сума в размер на 37065 лева, за целия срок на договора е платена в деня на подписването му, а договорът служи за разписка за заплащане на дължимата сума.

С Анекс за поправка на договор за аренда на недвижим имот от 03.12.2020г.С. Б. С, в качеството си на арендодател, и Земеделски Производител Т. Ф. А., в качеството си на арендатор, са поправили процесния дотговор за аренда, като се се споразумели изреченията „Плащането на цялата сума е извършено днес преди подписване на настоящия договор за аренда“ да се чете „Арендното плащане се дължи след приключване на съответната стопанска година. То подлежи на предоговаряне между страните съобразно коефициента на инфлацията в страната.“.

По делото е представвено решение № 165/06.07.2022г. постановено по гр. д. № 512/2020г. по описа на РС – И, от което се установява, че процесния имот е бил обект на делба между ищцата в настоящото производство и първия ответник. От посоченото по-горе съдебно решение е видно, че А. Д. притежава 17057 кв.м. от процесния имот, а С. С. притежава 20009 кв. м.

По делото са представени платежни нареждания, неоспорени от ищцата, от които се установява, че на ищцата са преведениарендни плащание, както следва:

За стопанската 2020/2021г. – сума в размер на 1200 лв., за нейните 17 дка, т.е. 70,59 лева на декар, при договорена сума по договора за аренда в размер на 50 лв.;

За стопанската 2021/2022г. – сума в размер на 1400 лв., за нейните 17 дка, т.е. 80 лева на декар, при договорена сума по договора за аренда в размер на 50 лв.;

За стопанската 2020/2021г. – сума в размер на 1190 лв., за нейните 17 дка, т.е. 70 лева на декар, при договорена сума по договора за аренда в размер на 50 лв.

При така установените фактически обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:

В тежест на ищеца е да докаже, че е придобил в собственост имот, по отношение на който е сключен договор за аренда за срок от 20 години, че е уведомил ответника за промяната на собствеността, както и за забавяне на 2 арендното плащане за повече от 3 месеца. В тежест на ответника е да докаже плащане, съответно да докаже възраженията си.

Ответникът е доказал по делото, че е изпълнил задължението си по арендния договор за арендни плащания, предвид което съдът намира, че ответникът е изправна страна по договор. След като е получила арендните плащания, ищцата не е възразила срещу техния размер, като по делото не са ангажирани и доказателства да е поискала увеличение на арендната цена.

Предпоставка за разваляне на договора е доказване от страна на ищеца на забавяне на арендно плащане за повече от 3 месеца. В случая не е доказано забавяне на арендно плащане от страна на ответника за повече от 3 месеца.

Предвид изложеното и като взе предвид, че ответникът е изпълнил задълженията си по договора, съдът намира, че не е изпълнен фактическия състав на чл. 28, ал. 2 от Закона за арендата в земеделието и не е налице основание за разваляне на договора.

Обстоятелството, че недвижимия имот е бил обект на съдебна делба, е неотносимо към твърдението за „липса на предмет“, тъй като процесния договор за аренда би могъл да се сключи и от ищцата в настоящото производство. Предмет на договора е обектът на правоотношението, благото, по повод на което се пораждат, осъществяват и погасяват правата и задълженията. В този смисъл процесния договор не страда от порока по чл.

26, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД, тъй като вещта (недвижимия имот) продължава да съществува, макар и под друг идентификатор. Действително с делбата между съсобствениците са образувано нови имоти, но същата не прекратява валидните арендни правоотношения, тежащи върху имота, от които са възникнали новообразуваните имоти. С извършването на делбата е прекратена съсобствеността върху арендуваните земи, поради което са възникнали нови имуществени обекти. Правото на собственост върху тези обекти е променено и в резултат на тази промяна, всеки от съделителите, се явява приобретател на арендувания обект на договора и за него възниква задължението по чл. 17, ал.

3 от ЗАрЗ за уведомяване на арендатора. След извършване на делбата на недвижимия имот, собствениците на новообразуваните имоти остават задължени по договора за аренда.

Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл. 28, ал. 2 от Закона за арендата в земеделието следва да бъде отхвърлен.

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ответника. Ответникът не е поискал присъждане на разноски и не е ангажирал доказателства за реализирани разноски, поради което не следва да му бъдат присъдени.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Д. Д., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 28, ал. 2 от Закона за арендата в земеделието за разваляне на договор за аренда на земеделска земя от рег. № 4141, том. 4, акт, № 23 от 30.07.2018г. на нотариус с рег. № 688 на НК, с район на действие РС – И, вписан в службата по вписвания – И, с вх. № 2183, акт 67, том 3, дело 913 от 31.07.2018г., със срок на действие 20 години по вина на ответниците.

3

Решението подлежи на обжалване пред ОС - Р в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________ 4