Решение № 22 от 27.02.2026, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Балчик, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА П. Д.А при участието на секретаря ГАЛЯ КР. И. като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. Д.А Административно наказателно дело № 20253210200194 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. В. А.ов срещу Наказателно постановление № *** г., издадено от ВПД Началник РУ Балчик към ОД на МВР Добрич, с което на въззивника на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. (102.25 EUR) и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за нарушение по чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (102.25 EUR) за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че макар А. да е собственик на л. а. *** с рег. № ***, той го е предоставил за ползване на свой познат – З. Й. Д. от с. *** за няколко дни преди датата на инцидента. Сочи, че е знаел, че е лишен от право да управлява МПС от 2023 г. и поради тази причина системно е предоставял автомобила си на трети лица.

Излага, че АНО не е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Поддържа, че въпреки възражението му при предявяването на акта, че не е управлявал автомобила, АНО не е събрал допълнителни доказателства, за да потвърди или отхвърли това твърдение. По изложените съображения отправя искане за отмяна на наказателното постановление.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа въззивната жалба и 1 искането за отмяна на наказателното постановление.

Въззиваемата страна ВПД Началник РУ Балчик към ОД на МВР Добрич, редовно призован, не се явява, представлява се от юриск. М. Ж., който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На *** г. около *** часа в с. *** полицейски патрул - свид. П. В. и свид. С. Г., със служебен автомобил „Ситроен Ксара Пикасо“ засекли по ул. „***“ в близост до *** в посока ул. „*** лек автомобил *** с рег. №***, управляван от жалбоподателя. Свид. П. В. подал ясен сигнал с ръка за спиране, но водачът не е спрял, а е увеличил скоростта и е избягал в посока гр. ***.

При извършена справка е установено, че А. е лишен от право да управлява МПС с влезли в сила НП от 2023 г. и че автомобилът не е преминал задължителен технически преглед.

На *** г. полицейските служители посетили дома на А., но не го открили. При телефонен разговор той съобщил, че работи в гр. ***. Изпратена е покана за съставяне на акт, която е получена, но лицето не се явило в РУ – ***.

В резултат на проверката свид. П. В. приел, че с поведението си жалбоподателят А.

В. А.ов е нарушил разпоредбите на чл. 103, чл. 150а, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, за което съставил срещу него АУАН. Актът е съставен в отсъствие на лицето на *** г. и е изпратен в РУ – ***, където на *** г. е предявен лично на А.. Няма данни същият да е упражнил правото си по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН в законоустановения срок за депозира писмени възражения срещу акта.

Въз основа на съставения АУАН на *** г. било издадено обжалваното наказателно постановление.

Гореизложената фактическа обстановка се установи от събраните по делото гласни доказателствени средства: показанията на свид. П. В. В.и и С. Д. Г., както и писмените доказателства и доказателствени средства.

Съдът кредитира свидетелските показания на свид. П. В. В. и свид. С. Д. Г. като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства.

Съдът не кредитира свидетелските показания на свид. З. Й. Д. и С. И. К., доколкото същите са неубедителни и не откриват опора в останалия доказателствен материал.

Съдът кредитира писмените доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях, АУАН и на свидетелските 2 показания на свид. П. В. и С. Г. изгради своите фактически изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в найдясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

Съгласно разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 и т. 4 или по реда на чл. 69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

В случая от събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че на инкриминираната дата на въззивника е подаден ясен сигнал с ръка за спиране, който той е възприел, предвид факта, че е увеличил скоростта веднага след него, но не е изпълнил.

Безспорно е, че към *** г. А. е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред с влезли в сила НП от 2023 г.

Съдът намира, че правилно е определен субектът на нарушението.От свидетелските показания на свид. П. В. – полицейски инспектор в РУ Балчик към ОД на МВР Добрич се установи, че същият обслужва района на с. *** от четири години и познава отлично физиономията на А. А., тъй като в миналото лично му е връчвал наказателни постановления.

Това изключва възможността за случайна грешка при идентификацията на непознато лице.

Свид. С. Г. потвърждава разпознаването на въззивника по физиономия . Двамата полицейски служители дават напълно съвпадащи описания на водача, включващи специфични белези:

***. Тази детайлност при разпознаване от малко разстояние (5–10 метра) придава висока степен на достоверност на показанията. Фактът, че служителите знаят, че А. е „системен нарушител“, не дискредитира техните показания, а напротив – обяснява защо вниманието 3 им е било фокусирано върху конкретния автомобил и неговия водач. Разпознаването е станало в светлата част на денонощието при „хубаво време“, като прозорците на полицейския автомобил и на управляваното *** са били отворени, което е осигурило пряка и ясна видимост към водача.

Отчитайки възможната заинтересованост на свидетелите З. Д. и С. К., поради близките им отношения с жалбоподателя, съдът не кредитира показанията им в частта, в която твърдят, че свид. Д. е управлявал автомобила, тъй като го бил „купил“ от А., въпреки че по документи собственик е жалбоподателят, доколкото са изолирани и неподкрепени с други обективни доказателствени източници. Освен това не кореспондират и с твърденията на самия въззивник, който излага в жалбата, че „е предоставил автомобила за ползване на свой познат за няколко дни“. Показанията на свид. З. Д. в частта в която сочи, че е възприел сигнала на полицията като „поздрав“ и затова не спрял, са нелогични и житейски неоправдани за правоспособен водач. Влизането в насрещно движение с патрулен автомобил, чийто служител подава сигнал с ръка, изисква незабавно спиране, а не просто махане за поздрав. Нещо повече, показанията му в тази част противоречат на показанията на свид. С. Г., която заявява, че след сигнала водачът е „дал рязко газ“ и е ускорил, за да избяга.

Това поведение е типично за лице, което съзнава, че извършва нарушение (управление без правоспособност). Ако зад волана е бил правоспособен водач (като сочения от жалбоподателя - З. Д.), не би имало логична причина за бягство от рутинна проверка. Наред с това показанията на свид. С. К. са изключително общи и несигурни по отношение на времето.

Възражението на жалбоподателя, че е допуснато съществено процесуално нарушение при връчване на АУАН, тъй като не му е предоставена възможност да попълни декларация по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, въпреки направеното от него възражение, че не е управлявал, е неоснователно. Процедурата по чл. 188 от ЗДвП и последващото посочване на водач са приложими в случаите, когато нарушението е установено с техническо средство или в отсъствие на водача (например при електронен фиш), където личността на извършителя е неизвестна към момента на установяване на деянието. В настоящия случай нарушението е установено чрез пряко и непосредствено разпознаване от страна на контролните органи.

Когато полицейските служители са категорични в идентификацията на водача, административнонаказващият орган не е длъжен да прилага процедурата по чл. 188, тъй като авторството на деянието е установено в момента на възприемането му. Възражението на А. е отразено в АУАН, което гарантира правото му на защита, но не вменява на полицията задължение да приеме чуждо самопризнание за истина.

Жалбоподателят твърди, че е налице физическа невъзможност служителите да са били на мястото в *** ч. Съдът приема, че разликата от около 7-8 минути между часа в акта и GPS справката (показваща пристигане в 15:27 ч.) не представлява съществено нарушение.

В случая GPS системата потвърждава присъствието на патрулния автомобил в с. *** и маневрирането му по ул. *** в близост до ул. „***“ точно в периода на инцидента.

Следователно правилно е била ангажирана

4 административно-наказателната отговорност на въззивника за нарушения по чл. 103 и чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

За нарушение на чл. 103 от ЗДвП предвидените в чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП наказания са „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок три месеца и с „глоба“ в размер на 200 лв., а за нарушение на чл. 171, т. 1 от ЗДвП предвиденото в чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП наказание е „глоба“ в размер на 300 лв. Наказанията са определени във фиксирания в санкционните норми на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП размер.

По изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото в полза на ОД на МВР Добрич следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.

Съдът, като съобрази, че делото не се отличава с фактическа или правна сложност, както и че дейността на юрисконсулта на ОД на МВР Добрич в настоящото производство, се изразява единствено в явяване в открито съдебно заседание, проведено на 24.02.2026 г., намира че в полза на ОД на МВР Добрич следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в предвидения в закона минимум, а именно 66.46 евро.