Решение № 1612 от 29.11.2024, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 6452/2023
- Вид
- Решение № 1612
- Подписан
- 29.11.2024
- Състав
- Ивайло Димитров Иванов
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.1 и ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл.146, ал.1 и ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл.3, пар.1 · Закон за защита на потребителите
- чл.4, ал.1 · Закон за защита на потребителите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1612 гр. Русе, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20234520106452 по описа за 2023 година
Ищецът „Йеттел България” ЕАД /с предходно наименование “Теленор България” ЕАД/ със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Младост”, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от изпълнителните директори Марек Слачик и Джейсън Кристос Кинг, твърди, че на 23.12.2020г. сключил с ответницата договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** със срок от 24 месеца, с който са определени условията за предоставяне и ползване на съответната мобилна услуга и е предложена отстъпка от цената на мобилно устройство при сключване на договор за лизинг.
На 23.12.2020г. сключил с ответницата договор за лизинг към него от 23.12.2020 за мобилно устройство SAMSUNG Galaxy Note20 Ultra 256GB Brоnze за предпочетен номер *** за срок от 24 месеца като е приложена отстъпка в размер на 630.14 лева.
Поради неизпълнение на задълженията за плащане от страна на длъжника, услугата по договора е деактивирана на 26.07.2021г., всички договори с абоната са били прекратени и е начислена сума в размер на 163.53 лева – представляваща дължима неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на договорения срок като максималният размер на неустойката не надвишава трикратния размер на месечните абонаменти на основание чл.9, б.”а” от Договор за мобилни услуги от 23.12.2020г. за предпочетен номер ***, формирани в отчетен период 01.07.2021г. – 31.07.2021г., посочен във фактура № **********/01.08.2021г. и сума в размер на 395.63 лева – представляваща разлика между стандартната цена на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy Note20 Ultra 256GB Brоnze, съгласно ценова листа към датата на сключване на договора и заплатената от длъжника при предоставянето на устройството, съответстваща на 1 оставащия срок на договора, на основание чл.9, б.”б” от Договор за мобилни услуги от 23.12.2020г. за предпочетен номер ***, формирани в отчетен период 01.07.2021г.
– 31.07.2021г., посочен във фактура № **********/01.08.2021г. На 23.12.2020г. ищецът сключил с ответницата договор за лизинг на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy Note20 Ultra 256GB Brоnze за предпочетен номер ***, за срок от 24 месеца като е приложена отстъпка в размер на 630.14 лева. Поради неизпълнение на задълженията за плащане от страна на длъжника, услугата по договора е деактивирана на 26.07.2021г., всички договори с абоната са били прекратени и е възникнало задължение в размер на 1 359.83 лева – представляващо задължения за вноски по договор за лизинг на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy Note20 Ultra 256GB Brоnze от 23.12.2020г. за предпочетен номер ***. Сумата е формирана от сбора на останалите 17 дължими вноски по договора, всяка по 79.99 лева за лизинг на SAMSUNG Galaxy Note20 Ultra 256GB Brоnze, които са предсрочно изискуеми поради прекратяване на договор за лизинг на мобилно устройство SAMSUNG Galaxy Note20 Ultra 256GB Brоnze от 23.12.2020г. по вина на лизингополучателя, на основание чл.11, ал.2 и чл.12, ал.2 от Общи условия към договор за лизинг. Задължението е възникнало в отчетен период 01.07.2021г. – 31.07.2021г., посочен във фактура № **********/01.08.2021г. На 23.12.2020г. ищецът сключил с ответницата договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** със срок от 24 месеца, с който са определени условията за предоставяне и ползване на съответната мобилна услуга. Поради неизпълнение на задълженията за плащане от страна на длъжника, услугата по договора е деактивирана на 26.07.2021г., всички договори с абоната са били прекратени и е начислена сума в размер на 53.62 лева – представляваща дължима неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на договорения срок като максималният размер на неустойката не надвишава трикратния размер на месечните абонаменти на основание чл.9, б.”б” от Договор за мобилни услуги от 23.12.2020г. за предпочетен номер ***, формирани в отчетен период 01.07.2021г. – 31.07.2021г., посочен във фактура № **********/01.08.2021г. Към датата на издаване заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, ответницата е имала неплатени задължения за минал период в общ размер на 411.48 лева – представляващи задължения от предходен период с ДДС, посочени във фактура № **********/01.08.2021г., формирани както следва: за периода 01.04.2021г. – 30.04.2021г., посочен във фактура № 7319446417/01.05.2021г. задължение в размер на 204.74 лева, от които: 86.54 лева с включен ДДС – месечни и еднократни такси за предпочетен номер 359890107018; 79.99 лева – вноска за лизинг /5 от 24/ за предпочетен номер 359890107018; 1.99 лева – плати с Теленор от Apple за предпочетен номер 359890107018; 6.36 лева с включен ДДС – общо потребление и таксуване на услуги и направления за предпочетен номер 359890107018; 22.86 лева с включен ДДС – месечни и еднократни такси за предпочетен номер 359893568368; 7.00 лева с включен ДДС – общо потребление и таксуване на услуги и направления за предпочетен номер ***; за периода 01.05.2021г. – 31.05.2021г., посочен във фактура № 7320699866/01.06.2021г. задължение в размер на 149.08 лева, от които: 52.98 лева с включен ДДС - месечни и 2 еднократни такси за предпочетен номер 359890107018; 79.99 лева – вноска за лизинг /6 от 24/ за предпочетен номер 359890107018; 1.99 лева – плати с Теленор от Apple за предпочетен номер 359890107018; 0.13 лева с включен ДДС – общо потребление и таксуване на услуги и направления за предпочетен номер 359890107018; 13.99 лева с включен ДДС – месечни и еднократни такси за предпочетен номер 359893568368; за периода 01.06.2021г. – 30.06.2021г., посочен в кредитно известие № 7322036705/01.07.2021г. задължение в размер на 57.66 лева, представляващи остатък от вноска за лизинг /7 от 24/ за предпочетен номер 359890107018. При сключване на договор с „Теленор България” ЕАД, всяко лице получава един или повече клиентски номера, под които „Теленор България” ЕАД обединява всички сключени и действащи към момента договори на конкретно лице и издава една обща фактура за задълженията по тях. Под един клиентски номер може да има един или повече мобилни номера, но всички те получават услугите си по договор, сключен с конкретното лице, носител на дадения клиентски номер. Във всяка издадена от „Теленор България” ЕАД фактура има подробно описване на вида услуги, на база, на които се формира задължението, индивидуализирано по вид и размер. В системата на „Теленор България” ЕАД длъжникът А.
М. С. е с клиентски номер 004809967. Всички непогасени и изискуеми задължения на ответницата към „Теленор България” ЕАД са обединени в заключителна фактура **********/01.08.2021г. на стойност 2 384.09 лева със срок на плащане 16.08.2021г. Сумите по тази фактура се претендират като дължими суми за предоставени, но незаплатени мобилни услуги, договорени абонаментни такси и дължими неустойки за предсрочно прекратяване на договор, което представлява неизпълнение на съответните договори от страна на ответницата. Претендират се и неплатени вноски с настъпил падеж по договор за лизинг както и предсрочно изискуеми вноски поради прекратяване на договора за лизинг по вина на лизингополучателя. Ответницата е подписала описаните по-горе договори и допълнителни споразумения като едновременно с подписването на документа е декларирала, че е запозната и е съгласна с Общите условия на „Теленор България” ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилни и фиксирани услуги като е подписала декларация-съгласие. В същите изрично е посочено, че на лицето е предоставена информация по чл.4, ал.1 от ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл.71, част XIII от Общите условия, потребителят по договор за мобилни услуги е длъжен да заплаща определените от „Теленор България” ЕАД цени по начин и в срокове за плащане, посочени в чл.27 на същите Общи условия. Ответницата е имала задължения към датата на деактивиране на услугите.
Разпоредбата на чл.75 от Общите условия предвижда, че при неспазване на което и да е задължение по част XIII от условията, „Теленор България” ЕАД има право незабавно да прекрати предоставянето на услугите или при условията на чл.19б и чл.19в да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя. С оглед на фактическите обстоятелства за прекратяване на договора, относимият текст на Общите условия, представляващ нормативното основание за прекратяване е чл.75 във вр.с чл.19б, б.”в”. Анализът на редакцията на чл.19б, съотнесен към съдържанието на чл.19в безусловно сочи, че в първата хипотеза не се изисква едномесечно писмено предизвестие за разлика от посоченото във втория текст. Т.е., всеки един от процесните договори за мобилна услуга е прекратен в 3 съответствие с действащите Общи условия. След прекратяване на договорите, ищецът е издал заключителна фактура, в която е начислил дължимите суми с настъпил падеж и неустойките, съгласно индивидуалните договори с ответницата. Последната не е възразила срещу тази фактура, съдържащи процесните неустойки. Договорът за мобилни услуги съдържа изрично уговорени клаузи за заплащане на неустойка при прекратяването му по вина на абоната. Размерът и условията, при които се дължат процесните неустойки са посочени в съответните клаузи и са известни на абоната, който е приел с подписването на съответния документ. Размерът и основанията за възникване на неустойка са съобразени със Споразумение между Комисията за защита на потребителите и мобилния оператор от 11.01.2018г., поради което следва, че е извършен анализ за наличие на неравноправни клаузи от органа, оправомощен по закон да следи за правата на потребителите. С подписването на споразумението е гарантирано, че предвидените в индивидуалните договори неустойки не нарушават правата на потребителите и в този смисъл не представляват неравноправни клаузи. За да е налице такава клауза е необходимо, същата да отговаря едновременно на следните условия: да бъде уговорена във вреда на потребителя, да не отговаря на изискванията за добросъвестност и да води до значителна неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Посочените предпоставки следва да са налице кумулативно, за да се приеме, че клаузата е неравноправна. В случая категорично липсва значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и това се установява със сключване на споразумението между мобилния оператор и КЗП. В допълнение, преценката за нищожност на клаузи дори по договори с потребители, следва да се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. За начислените и дължими задължения по заключителната фактура № **********/01.08.2021г., ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 2965/2023г. по описа на РРС. Била е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, която била изпратена за връчване на ответницата на регистрираните й постоянен е настоящ адрес, където не е била открита и същата е била счетена за връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск относно вземането си, което той прави по настоящото дело. Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на А.