Определение № 368 от 05.06.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 368 гр. Варна, 05.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500269 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба В. Н. Н. против определение №1714/04.04.2025г., постановено по в.гр.д.№707/25г. по описа на ВОС, гр.о., с което: 1/ е оставена без разглеждане жалба с вх.№2077/03.02.2025г., подадена от В. Н. Н., длъжник по изп.д. №20257120400009 по описа на ЧСИ И.С., рег. №712 на КЧСИ, район на действие ВОС, против разпореждане от 23.01.2025г., с което е оставена без уважение молба с вх.№1283/23.01.2025г. за спиране на изп.д.

№20257120400009, и разпореждане от 23.01.2025г., с което е оставена без уважение молба с вх.№1282/23.01.2025г. за вдигане на наложените запори и възбрани; 2/ е оставена без разглеждане жалба с вх.№2943/17.02.2025г., подадена от В. Н. Н., длъжник по изп.д.№20257120400009 по описа на ЧСИ И.С., рег. № 712 на КЧСИ, район на действие ВОС, против разпореждане от 04.02.2025г., с което е оставена без уважение молба с вх.№2239/04.02.2025г. да бъде вдигат наложеният запор на вземане, произхождащо от Решение №4041/11.12.2023г. по гр.д. №13973/21г. на ВРС, и възбрана на 1/6 ид. ч. от самостоятелен обект с идентификатор ***, с адрес гр.Варна, район „Младост“, ж.к. „Възраждане“, бл.55, вх.2, ет.9, ап.80; 3/ е оставено без разглеждане искането на В. Н. Н. с пр.осн. чл.438 от ГПК за спиране на изпълнението по изпълнително дело 20257120400009 по описа на ЧСИ И.С., рег.№712 на КЧСИ, район на действие ВОС, и е прекратено производството по в.гр.д.№707/25г. по описа на ВОС, гр.о.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия по подадените от страната жалби.

Въззиваемата Т. К. А. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител адв.С.Бъчварова, поддържа 1 становище за нейната неоснователност и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.Претендира разноски.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по в.гр.д.№707/25г. по описа на ВОС е образувано по подадени от В. Н. Н. жалби против действия на ЧСИ по изп.д.

№20257120400009 по описа на ЧСИ И.Станчева, рег.№712, район на действие ОС-Варна, както следва.Жалба вх.№2077/03.02.2025г./по описа на ЧСИ/ против разпореждане от 23.01.2025г., с което е оставена без уважение подадената от В.Н. молба с вх.№1283/23.01.2025г за спиране на изп.д.

№20257120400009, и против разпореждане от 23.01.2025г., с което е оставена без уважение подадената от В.Н. молба с вх.№1282/23.01.2025г. за вдигане на наложените по изп.дело запори и възбрани.В жалбата се твърди, че неправилно ЧСИ е отказал да спре изп.дело, защото жалбоподателят е бил осъден да заплати парични суми чрез извършени престъпления и тежки дисциплинарни нарушения от съдии, против които има по негови сигнали дисциплинарни и наказателни проверки от компетентните органи, като последното съставлява основание за спиране на изп.дело.Неправилно и ЧСИ отказал да вдигне наложените по изп.дело запори и възбрани, защото те са незаконосъобразни освен по горните съображения и защото са в нарушение на чл.444 от ГПК, т.к. притежаваните от жалбоподателя ¼ ид.ч. от дворно място и 1/6 ид.ч. от жилище са наследствени и несеквестируеми вещи.Жалба вх.

№2943/17.02.2025г./по описа на ЧСИ/ против разпореждане от 04.02.2025г., с което е оставена без уважение подадената от В.Н. молба вх.№2239/04.02.2025г да бъде вдигат наложеният запор на вземане, произхождащо от Решение №4041/11.12.2023г. по гр.д.№13973/21г. на ВРС, и възбрана на 1/6 ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор ***, с адрес гр.Варна, район „Младост“, ж.к. „Възраждане“, бл.55, вх.2, ет.9, ап.80.В жалбата се твърди, че неправилно ЧСИ не е уважил молбата за отмяна възбраната върху ид.ч. от втория недвижим имот, така щото да остане първата възбрана за „уж дължимото задължение“, и отмяна на запора, защото така предприетите обезпечителни мерки са незаконосъобразни на осн. чл.441, ал.2, вр. чл.442а, ал.1 от ГПК поради несъразмерност.В жалбите се претендира обжалваните действия да бъдат отменени и подадените от страната горецитирани молби уважени.

Въззиваемата Т. К. А., редовно уведомена, не е депозирала възражения по жалбите в срока по чл.436, ал.3 от ГПК.

ЧСИ е депозирал мотиви по обжалваното действия.

Изп.дело №2025712040009 е образувано на 06.01.2025г. по молба на Т. К.

А. въз основа на изпълнителен лист №483/03.12.2024г., издаден по гр.д.

№33/22г. по описа на ВОС, с който В. Н. Н. е осъден да заплати на Т. К. А. сумата от 1 100лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени 2 пред първа и въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.4 ГПК, и сумата в размер на 600лв. разноски за касационната инстанция.ПДИ е връчена на 10.01.2025г.По изп.дело е наложена на 10.01.2025г. възбрана върху 1/6 ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор ***, адм. адрес гр.Варна, район „Младост“, ж.к. „Възраждане“, бл.55, вх.2, ет.9, ап.80, както и на 15.01.2025г. възбрана върху ¼ ид.ч. от дворно място, находящо се в землището на с.Славейково, община Провадия, представляващо УПИ Х-307, кв.92 по плана на селото, цялото с площ от 3 180кв.м., ведно с ¼ ид.ч. от построените в дворното място жилищна сграда, лятна кухня и две стопански постройки, както и запор на вземането, което В.Н. има да получава от Т.Ж.М., произтичащо от решение №4041/11.12.2023г. по гр.д.№13973/21г. по описа на ВРС, до размера на дълга по изп.дело, със запорно съобщение, връчено на 17.01.2025г.Недоволен от така наложените възбрани и запор длъжникът е подал молби на 23.01.2025г. същите да бъдат отменени, като и е настоявал за спиране на изп.дело, както и молба на 04.02.2025г., с която е искал да бъде отменена поне възбраната, наложена върху 1/6 ид.ч. имот с идентификатор ***, както и запора върху вземането.

В нормите на чл.435, ал.2 и ал.3, чл.462, ал.2 и чл.521, ал.3 от ГПК са лимитативно изброени действията на съдебния изпълнител в изпълнителното производство, които длъжникът разполага с правото да обжалва, съответно не е предвидена възможност за общо обжалване на всички извършени от него действия.Действията по налагане на запори и възбрани не подлежат на самостоятелно обжалване.Жалбоподателят се е позовал на чл.444, т.7 от ГПК, но понастоящем по делото не е отпочнато принудително изпълнение/няма насрочен опис/ спрямо недвижимите имоти и в тази връзка не е налице насочване на изпълнението към имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, за да бъде налице хипотезата на чл.435, ал.2, т.2 от ГПК.Що се касае за твърдяната свръхобезпеченост, то отново в тази хипотеза налагането на запори и възбрани не подлежи на самостоятелно обжалване по реда на чл.435 и сл. от ГПК, като за евентуално незаконосъобразното принудително изпълнение поради незаконосъобразен отказ за прилагане на чл.442а от ГПК съдебният изпълнител ще отговаря по реда на чл.441 от ГПК.Подлежи на обжалване обаче от длъжника отказът на съдебния изпълнител да спре принудителното изпълнение, съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.В нормата под израза „да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение“ не се има предвид стеснително само започнато изпълнение на даден способ за принудителното събиране на вземането, а изпълнителното производство.В тази връзка и подадената от страната жалба против отказа на ЧСИ да спре изпълнителното производство е допустима и неправилно е оставена без разглеждане с обжалваното определение, което в тази му част следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на производството в тази част.В останалите му части определението, като правилно, следва да бъде потвърдено.Въззиваемата страна претендира разноски за настоящото производство в размер на 300лв., 3 представляващи заплатено в брой адв.възнаграждение по представения с отговора договор за правна защита и съдействие от 20.05.2025г.Съобразно неоснователната част от жалбата й се следват 150лв.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №1714/04.04.2025г., постановено по в.гр.д.

№707/25г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е оставена без разглеждане жалба с вх.№2077/03.02.2025г., подадена от В. Н. Н., длъжник по изп.д. №20257120400009 по описа на ЧСИ И.С., рег. №712 на КЧСИ, район на действие ВОС, в частта й против разпореждане от 23.01.2025г., с което е оставена без уважение молба с вх.№1283/23.01.2025г. за спиране на изп.д.

№20257120400009, и е прекратено производството по в.гр.д. №707/25г. по описа на ВОС, гр.о. в тази му част, и

ВРЪЩА делото на ОС-Варна за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата в посочената й част.

ПОТВЪРЖДАВА определение №1714/04.04.2025г., постановено по в.гр.д.

№707/25г. по описа на ВОС, гр.о. в останалата му част.

ОСЪЖДА В. Н. Н., ЕГН **********, да заплати на Т. К. А., ЕГН **********, сумата от 150лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4