Определение № 1556 от 27.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1556 гр. София, 27.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Десислава Попколева Касационно гражданско дело № 20248002103940 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез М. Л. – гл. инспектор в ТО-Ловеч към ТД на КОНПИ – Велико Търново против решение № 130/12.06.2024 г. по в.гр.д. № 76 по описа за 2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново в частта, с която като е отменено решение № 501/24.11.2022 г., постановено по гр. д. № 740/2021 г. на Окръжен съд Плевен, са отхвърлени предявените от касатора искове с правно основание чл.153, ал.1 ЗОНПИ за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество, както следва: от Г. И. И. и М.

Г. Г. имущество на обща стойност 30 950 лв., представляващо три недвижими имота; от М. Г. Г. на основание чл. 142, ал.2, т.4 вр. чл.141 ЗОНПИ на лек автомобил на стойност 1138 лв.; на основание чл. 142, ал.2, т.5 вр. чл.141 ЗОНПИ на два недвижими имота и три МПС на обща стойност 12 555 лв.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Касаторът КОНПИ обжалва решението на въззивния съд, като поддържа, че то е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано.

Поддържа се, че несъответствието не е определено правилно от въззивния съд, тъй като последният е приел, че отрицателният нетен доход, изчислен като разлика между доходи, приходи и източници на финансиране, намален с размера на обичайните и извънредни разходи на проверяваното лице и семейството му, не може да участва при формиране на несъответствието.

1

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основание на чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК, без конкретна обосновка е повдигнат въпроса: При определяне на несъответствието по реда на ЗОНПИ, следва ли да се включва разликата между доходи, приходи и източници на финансиране, намален с размера на обичайните и извънредни разходи на проверяваното лице и семейството му.

Насрещните страни – Г. И. И. и М. Г. Г. не са депозирали отговор на касационната жалба.

За да отмени решението на първата инстанция и вместо него да постанови друго, с което исковете за отнемане в полза на Държавата на процесното имущество са отхвърлени, въззивният съд е установил следното от фактическа страна:

В началото на проверявания период от 1.07.2010 г. до 1.07.2020 г. проверяваните лица са притежавали следното имущество – УПИ, находящ се в с. Каменец, общ.Пордим, обл.Плевен, с площ от 910 кв.м., съставляващ имот IX-377 от кв.30 по плана на селото, ведно с построените в него масивна едноетажна жилищна сграда и стопанска сграда; лек автомобил Мерцедес 124 с рег. № ЕН 7994 ВВ; лек автомобил Мерцедес 220 ЦЕ, с рег. № ЕН 7644 ВК; лек автомобил Фолксваген Голф, с рег.№ ЕН 5560 АВ; салдо по сметка на М.

Г. – 70,60 лв. Недвижимият имот е продаден на 18.10.2013 г. видно от нот.акт № 88, дело № 369/2013 г., като пазарната му стойност към този момент възлиза на 24 400 лв. С договор за покупко-продажба от 3.02.2015 г., обективиран в нот.акт № 59, нот.дело № 17/2015 г., имотът е придобит отново от М. Г., като пазарната му стойност към този момент възлиза на 24 300 лв., а към датата на исковата молба – на 27 600 лв. Лекият автомобил Мерцедес 220 ЦЕ, с рег. № ЕН 7644 ВК е отчужден през проверявания период, като пазарната му стойност към 12.07.2010 г. е 4 387 лв., а към исковата молба – 633 лв.

През проверявания период е придобито и налично към края на периода следното имущество: УПИ XI-378 в кв.30 по плана на с.Каменец, с площ от 1210 кв.м., ведно с построена в него стопанска сграда; УПИ X-378 в кв.30 по плана на с.Каменец, с площ от 1360 кв.м., ведно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня и две стопански сгради; сграда – краварник, с площ от 452 кв.м., находяща се в с.Каменец, общ.Пордим, построена в държавен имот, с начин на трайно ползване стопански двор, с площ от 7 752 дка, съставляващ имот № 243009; УПИ IX-377 от кв.30 по плана на с.Каменец, с площ от 910 кв.м., ведно с построените в имота масивна едноетажна жилищна сграда и стопанска сграда; УПИ V-403 в кв. 41 по плана на с.Каменец. Първите два имота са закупени с договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 54, нот.дело № 504/2012 г., като пазарната им стойност към датата на придобиване възлиза 9 000 лв., а към датата на исковата молба – 8 800 лв. Останалите три имота са придобити с договори, обективирани в нот.акт № 155, нот.дело № 1144/2012 г., съответно № 90, нот.дело № 17/2015 г. и № 90, нот.дело № 63/2015 г., а пазарната им стойност е 2 съответно 4 100 лв., 24 300 лв. и 2 020 лв., а към датата на исковата молба – 800 лв., 27 600 лв. и 2 500 лв. През проверявания период са придобити и следните МПС: лек автомобил Мерцедес 124 с рег. № ЕН 7994 ВС с пазарна стойност към датата на придобиване – 4 705 лв., а към исковата молба – 2 539 лв.; лек автомобил Фолксваген Транспортер, с рег. № ЕН 8180 ВВ с пазарна стойност към датата на придобиване – 3 868 лв., а към исковата молба – 512 лв.; лек автомобил Фиат Пунто, с рег. № ЕН 7963 ВС с пазарна стойност към датата на придобиване – 2 238 лв., а към исковата молба – 704 лв. и лек автомобил Фиат Дукато, с рег. № ЕН 2286 КК с пазарна стойност към датата на придобиване – 3 175 лв., а към исковата молба – 1 138 лв. Общата стойност на придобитото имущество към датата на придобиване възлиза на сумата от 53 406 лв., а към датата на исковата молба – на 44 643 лв., а като се изключи недвижимия имот, находящ се в с.Каменец, ул. Бачо Киро“ №11, който е бил наличен в началото на периода, но е бил отчужден в и впоследствие отново придобит в рамките на проверявания период, стойността на придобитото имущество възлиза на 29 106 лв. към датата на придобиването, а към датата на исковата молба – на 17 043 лв.

На следващо място въззивният съд е установил, че по време на проверявания период е придобито и преминало през патримониума на проверяваните лица и друго имущество: три недвижими имота, придобити с договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт № 122, нот.дело № 425/2010 г. с пазарна стойност към датата на придобиване – 8 710 лв., които са отчуждени впоследствие с договор, обективиран в нот.акт № 32, нот.дело № 810/2010 г. с пазарна стойност към датата на отчуждаване – 8 710 лв. ; недвижим имот, придобит с договор за покурко-продажба - нот.акт № 169, нот.дело № 438/2012 г. с пазарна стойност към датата на придобиване – 8 000 лв., а към датата на отчуждаването му с договор за продажба – нот.акт. № 46, нот.дело № 93/2016 г. – 7 800 лв.; два товарни автомобила и шест броя леки автомобили, чиято пазарна стойност към датата на придобиването им възлиза на 57 037 лв., а към датата на отчуждаването им на 54 970 лв. Или общата стойност на придобитото през периода и впоследствие отчуждено имущество възлиза на 73 747 лв. към датата на придобиването му, съответно на 71 480 лв. към датата на отчуждаването му.

Общият размер на доходите на проверяваните лица през периода възлиза на 96 499,50 лв., а на обичайните разходи на 248 066,96 лв. , т.е. нетният доход е с отрицателна величина.

При така установените фактиа, въззивният съд, съобразявайки задължителните постановки по приложението на ЗПКОНПИ, приети с ТР № 4/18.05.2023 г. по т.д. № 4/21 г. на ОСГК на ВКС, е приел че релевантното имущество по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ е наличното такова, т.е. което е влязло в партримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично и в края му - което съществува в патримониума на проверяваното лице и свързаните с него лица в края на проверявания период, към който момент може да бъде установено съответно превишение и 3 релевантното несъответствие и само ако такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. Приел е, че имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето от него – ако то се намира в свързани лица, се отнема от тях; ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата; ако отчуждаването не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от приобретателя. Позовавайки се на мотивите, дадени в решение по к.д. № 6/2012 г. на Конституционния съд, въззивният съд е приел, че на изследване подлежи имуществото, с което проверяваното лице е разполагало в началото и края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници, направените през това време разходи и възникнали задължения, като наличието на имущество с неустановен законен произход не е достатъчно основание да се пристъпи към неговото отнемане.

Преди да се пристъпи към такова е необходимо да се установи т.нар. значително несъответствие, което е специално законово понятие, означаващо превишаване с най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото /не на сбора на разходите/ над общата стойност на нетния доход за проверявания период.

Едва тогава, когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Горното следва от целта на закона – да отнеме в полза на Държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество, като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на последния е налице необосновано превишаване, при което имуществото се е увеличило в края на периода. В случаите, при които няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. С оглед на това е изведен извода, че не представляват имущество по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне на размера на несъответствието получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, съответно не подлежи на отнемане в полза на Държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено 4 преобразуването им в друго имущество. При така изложените принципни разрешения е прието, че дори само от размера на превишението в имуществото на ответниците, което е под 150 000 лв., може да се изведе извод за липса на значително несъответствие по смисъла на закона, в която насока са и разрешенията, дадени в съдебната практика на ВКС. В последната се приема, че когато размерът на превишението не надхвърля 150 000 лв., имуществото няма да подлежи на отнемане, като евентуална разлика с отрицателен знак, получена при изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на финансиране, представлява само доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на проверяваното лице и семейството му, но не представлява обогатяване, което да е налично, респ. да е „имущество“ по смисъла на закона. При съобразяване на тълкувателните постановки и на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че стойността на цялото придобито от ответниците имущество през проверявания период и налично в края му е на обща стойност от 17 043 лв., т.е. не е налице увеличение на имуществото над 150 000 лв. Отрицателният нетен доход, изчислен като разлика между доходи, приходи и източници на финансиране, намален с размера на обичайните и извънредни разходи на проверяваното лице и членовете на семейството му, който в случая възлиза на -151 567,46 лв., не може да участва при формирането на несъответствие, тъй като означава единствено, че лицата не са доказали доходи, с които са си осигурявали препитанието си, но не може да послужи като източник на обогатяване. При така изложените решаващи изводи, въззивният съд е приел, че по делото не се установява значително несъответствие между имуществото и нетния доход на ответниците, което надвишава сумата от 150 000 лв., поради което исковете се явяват неоснователни.