Определение № 14206 от 26.03.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14206 гр. София, 26.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20231110163133 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответника *******, в която се съдържа искане за изменение на постановеното по гр.д. № 63133/2023 г. по описа на Софийски районен съд Решение

№ ******* в частта му за разноските, като на процесуалния представител на ответника бъде определено и присъдено адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на длъжника в заповедното производство, каквото съдът е отказал да определени и присъди. След указания на въззивната инстанция по в.гр.д. № ********, образувано въз основа на подадената въззивна жалба, ответникът е направил уточнение, че това оплакване представлява искане по чл. 248 ГПК.

В срока отговора на въззивната жалба на насрещната страна не изразява становище по отношение на искането за изменение на решението в частта за разноските.

Молбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в предвидения за това срок, поради което същата се явява процесуално допустима, а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът намира, че предвид спецификите на заповедното производство, което е едностранно по своя характер, и защитата на длъжника се изчерпва с подаването на възражение по утвърдени образец, за което законът не изисква да е мотивирано, в хипотезата на развило се исково производство по реда на чл. 422 ГПК, на ответникътдлъжник не следва да се присъждат разноски за платено адвокатско възнаграждение в заповедното производство, наред с такова в исковото производство. Възражение по чл.414 ГПК не се постановява в самостоятелно състезателно производство, а е само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. Законът изрично освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението си, поради което и доколкото защитата му в исковото производство по реда на чл.422 ГПК би била напълно аналогична, няма основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо. Освобождавайки длъжника от задължение за мотивиране, законодателят се дезинтересира от основателността на 1 възражението. Следователно възражението е само формална предпоставка, без самостоятелни правни последици, поради което и изходът на спора за материалното право на кредитора не предпоставя материална незаконосъобразност на възражението по чл.414 ГПК. Следователно липсва и функционална обусловеност на същото от изхода на спора за материалното право – в този смисъл Определение № 45/23.01.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 3074/2018 г. на ВКС, ТК.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника ******* за изменение на Решение № *******, постановено по гр.д. № 63133/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 157 с-в в частта му за разноските, като на процесуалния представител на ответника бъде определено и присъдено адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на длъжника в заповедното производство, каквото съдът е отказал да определени и присъди.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на съобщението пред Софийски градски съд.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2