Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 601 от 26.01.2018, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 10581/2017
Вид
Решение № 601
Подписан
26.01.2018
В сила
13.12.2019
Състав
ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА ТАШЕВА, СТЕЛА БОРИСОВА КАЦАРОВА, ВАСИЛ ВАЛЕНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.6 · Граждански процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е

26.01.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД ,Гражданско отделение, ІV-А състав на двадесет и втори януари през две хиляди и осемнадесета година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА мл.с.ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ

При секретаря Цв.Добрева като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА гр. дело N 10581 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258

– 273 от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби срещу решение от 21.12.2016 г.по гр. д. №30925 от 2016 г. на Софийски районен съд, 125 състав,с което се ОСЪЖДА Н.Х.К. ЕГН ********** с адрес ***2 да заплати на Я.Г.С. ЕГН ********** с адрес *** сумата от 5000лева обезщетение за неимуществени вреди за периода от м.07.2013г. до 08.06.2016г., причинени му от осъществено спрямо него престъпление, за което има влязло в сила на 29.03.2016г. решение по НЧХД № 21365/2013г. на СРС, 105 - ти състав, ведно със законната лихва от 10.06.2013г до плащането, както сторените по делото разноски в размер на 425лева.ОТХВЪРЛЯ иска на Я.Г.С. ЕГН ********** с адрес *** против Н.Х.К. ЕГН ********** с адрес ***2 за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за периода от м.07.2013г. до 08.06.2016г„ причинени му от осъществено спрямо него престъпление, за което има влязло в сила на 29.03.2016г. решение по НЧХД № 21365/2013г. на СРС, 105 - ти състав за горницата над уважения размер от 5000лева, до пълния му предявен размер от 10ОООлева, като неоснователен.ОСЪЖДА Я.Г.С. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Н.Х.К. ЕГН ********** с адрес ***2 сторените по делото разноски от 400 лева.ОСЪЖДА Н.Х.К. ЕГН ********** с адрес ***2 да заплати, на основание чл.78,ал.6 ГПК сумата 200 лева държавна такса по сметка на Софийски районен съд.

Решението се обжалва от двете страни.

Въззивникът-ответник излага съображения за незаконосъобразен съдебен акт.Неправилно съдът приел,че периодът на търпените неимуществени вреди продължил 2 г.8 мес.от узнаването за клеветата до влизане в сила на осъдителната присъда.Според въззивника, периодът бил само един месец от информиране на Министъра на вътрешните работи до приключване на проверката,която установила,че изнесеното в докладната не е истина.Не бил отчетен начина по който е разгласено позорното обстоятелство ,освен споделеното от самия ищец пред негови близки,как сочените други лица са узнали за клеветническите твърдения.Не била доказана и причинно-следствената връзка между страданията и установеното с влязлата в сила присъда деяние за разгласяване на позорни обстоятелства.Не е отчетен интересът на двамата свидетели-колега на ищеца,както и съпругата му. Моли решението да бъде отменено като се отхвърли иска. Претендира разноски.

По жалбата е постъпил отговор от въззиваемата страна,с който се твърди,че решението не страда от посочените в жалбата пороци.Моли решението да се потвърди.Претендира разноски пред въззивната инстанция.Подава и НАСРЕЩНА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА срещу решението в отхвърлителната част.Обезщетението било занижено.Моли да се уважи изцяло претенцията.Претендира разноски.Няма постъпил отговор по насрещната жалба.

Софийски градски съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че първоинстанционното решение е валидно като постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. То е допустимо като постановено по предявени от ищеца допустими искове, при наличието на положителните процесуални предпоставки и отсъствието на процесуалните пречки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск.

Атакуваното съдебно решение е и правилно.

Релевантните за делото факти са установени обосновано от СРС, поради което на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към фактическите изводи на СРС и те стават неразделна част от настоящите мотиви.

Правните изводи на СРС са законосъобразни и на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към тях и те стават неразделна част от настоящите мотиви.

За пълнота следва да се отбележи следното:

Решаващият състав на съда е обосновал крайните си изводи за частична основателност на предявения иск въз основа на събраните по делото доказателства.

Първоинстанционният съд правилно е определил ,че ищецът е търпял неимуществени вреди за периода от ,уведомяване на министъра на вътрешните работи до влизане в сила на осъдителната присъда.Въпреки че проверката започнала в работата му по повод изнесеното в писмото до министъра на вътрешните работи и приключила за един месец ,то воденото наказателно производство е било висящо за по-.дълъг период -2 г.8 мес.и очаквайки стабилния съдебен акт ищецът е продължил за търпи притеснения,обида и затвореност.В този смисъл са и показанията на свидетеля Г..Показанията на Г. и Б.са последователни и непротиворечиви.Същите свидетели са колеги на ищеца ,а Б.живее на семейни начала с него като те дават показания за преките си наблюдения.От показанията им не може да се изведе твърдяната тенденциозност.

Отправената до ищеца клевета е по отношение служебната функция на един служител с добра репутация.Неизбежно ще търпи вреди, изразяващи се в накърнена чест и достойнство в държавната институция,в която реализира служебното си правоотношение.Между търпяните вреди и деянието клевета е доказана причинна връзка от разпитаните свидетели.

Спорен е размерът на присъденото обезщетение и по двете жалби. Съдът правилно е определил обезщетението предвид периодът на търпените вреди,техният интензитет,както и обстоятелството,че е засегнато доброто име на ищеца и в институцията в която работи ще е необходимо дълго време да го възстанови.

И двете въззивни жалби са неоснователни и следва да се отхвърлят.

Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

Въззивникът-ответник е сторил разноски ,но предвид отхвърлената въззивна жалба такива не му се следват.

На основание изложеното, Софийски градски съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.12.2016 г.по гр. д. №30925 от 2016 г. на Софийски районен съд, 125 състав РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.