Решение № 1589 от 20.11.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1589 гр. Велико Търново, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря СВЕТЛА М. И. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20254110101601 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на И. И. Н., с която се иска да бъде прието за установено по отношение на „Е. М.“ ЕООД, че ищцата не дължи претендираните по изпълнително дело № 210/2025 г. на ЧСИ Д. К. суми, а именно: главница в размер на 6938.12 лева, ведно със законна лихва в размер на 11 086.04 лева за периода от 11.5.2010 г. до 7.5.2025 г., неолихвяеми вземания в размер на 2 253.18 лева, включващи договорна лихва за периода от 31.3.2009 г. до 5.5.2010 г., както и разноски по гражданско дело в размер на 183.83 лева.

Ищцата твърди, че срещу нея е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 2093/2010 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, въз основа на който е образувано изп. дело № 210/2025 г. по описа на ЧСИ Д. К.. Счита, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност, тъй като по-рано образуваното изп. дело № 409/2011 г. на ЧСИ Д. К. е прекратено на 2.8.2018 г., поради настъпила перемпция, а изп. дело № 210/2025 г. е образувано на 10.3.2025 г.

Ответникът счита, че искът отчасти е недопустим, а че разгледан по същество същият е неоснователен. Заявява, че давност не е текла до 26.6.2015г. и че същата е следвало да изтече на 26.6.2020 г., но в рамките на 1 изп. дело № 409/2011 г. на ЧСИ Д. К. са предприети изпълнителни действия, прекъснали същата. Сочи, че за изчисляването на давностния срок следва да се има предвид и Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.3.2020 г. и спрените давностни срокове до отмяната му на 21.5.2020 г.

В проведените открити заседания процесуалните представители на ищеца поддържат предявения иск и молят за неговото уважаване.

Ответникът не изпраща представител и не заема допълнително становище.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От събраните писмени доказателства се установява, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 2093/2010 г. на Районен съд – Велико Търново, по молба на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД от 10.6.2011 г. срещу И.

И. Н. и Р. И. М. е образувано изп. дело № 409/2011 г. по описа на ЧСИ Д. К.-С..

По изпълнителното дело са извършени следните действия: с постановление от 18.6.2011 г. е насрочен опис на движими вещи в жилището на И. И. Н. за 11.7.2011 г., който опис не се е състоял; на 7.7.2011 г. е връчена ПДИ за И. И. Н.; на 22.2.2012 г. е връчена ПДИ за Р. И. М.; на 27.4.2012 г. е наложен запор върху МПС, собственост на Р. И. М.;

С молба от 19.6.2018 г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД е поискало конституирането си като взискател по делото на мястото на „Банка ДСК“ ЕАД, като с молбата е поискано и предприемането на изпълнителни действия срещу длъжниците.

С постановление от 20.6.2018 г. изпълнителното дело е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

С молба от 27.2.2025 г. „Е. М.“ ЕООД се е легитимирало като нов цесионер на вземанията е изискало оригиналния изпълнителен лист.

Впоследствие въз основа на същия изпълнителен лист по молба на новия взискател „Е. М.“ ЕООД от 10.3.2025 г. срещу И. И. Н. е образувано изп. дело № 210/2025 г. по описа на ЧСИ Д. К.-С., което понастоящем е висящо.

При установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

2

Предявен е иск по чл. 124, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване несъществуването на вземания по изпълнителен лист, като ищецът е посочил факта, от който извежда основанието за отричане право то на ответника – изтекла погасителна давност. Ето защо съдът, в рамките на диспозитивното начало, следва да установи дали това основание за погасяване се е реализирало и само ако погасяването е настъпило поради неговото реализиране – да уважи иска.

Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Съгласно установената съдебна практика, влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща сила, че вземането съществува към момента на изтичане на срока за възражение, поради което и установеното с нея парично вземане се погасява с изтичане на общата 5–годишна давност.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането и от всяко изпълнително действие започва да тече нова давност. В този смисъл е разрешението, дадено в т. 10 от ТР № 2.26.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - „При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ...”. От друга страна, съгласно разрешението по ППВС № 3/18.11.1980 г. погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането, а според ТР № 3 по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.6.2015 г. на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В процесния случай изпълнително дело № 409/2011 г. по описа на ЧСИ Д.

К.-С. е образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г. на В ърховния съд, поради което в периода от неговото образуване до приемането на 26.6.2015 г. на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давност не е текла. Както е посочено в ТР № 3 от 28.3.2023 г. на ВКС по т.д. № 3/2020 г., ОСГТК, погасителната давност относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.6.2015 г. на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на 3

ОСГТК на ВКС, е започнала да тече от 26.6.2015 г.

В случая давността относно процесното вземане по отношение на И. И. Н. е започнала да тече на именно 26.6.2015 г. и е изтекла на 26.6.2020 г., което прави основателен предявения установителен иск. Дори да се приеме, че молбата от 19.6.2018 г. на „ОТП Факторинг България“ ЕАД е прекъснала давността, то в периода от нейното подаване до 19.6.2023 г. давността е изтекла още веднъж.

По разноските:

С оглед становището за основателност на предявения иск и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищцата има право да й бъдат присъдени направените разноски – заплатените държавна такса, адвокатски хонорар и таксата за изискване на изпълнителните дела, които следва да се възложат в тежест на ответника. От страна на последния е направено възражение за прекомерност на уговорения и заплатен адвокатски хонорар, което съдът намира за основателно, тъй като фактическа обстановка по делото не сочи на неговата сложност от фактическа и правна страна, поради което на основание чл. 78, ал.

5 ГПК възнаграждението за адвоката следва да бъде намалено до сумата от 1 900.00 лева, все пак имайки се предвид и цената на предявения иск.

С оглед намаления адвокатски хонорар, разноските, които следва да се присъдят на ищеца, възлизат на сума в общ размер от 2 858.00 лева.

Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е. М.“ ЕООД, ЕИК 131001375, че правото на принудително изпълнение срещу И. И. Н., ЕГН ********** за събиране на вземанията по изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 2093/2010 г. на Районен съд – Велико Търново, възлизащи на главница в размер на 6938.12 лева, ведно със законна лихва в размер на 11 086.04 лева за периода от 11.5.2010 г. до 7.5.2025 г., неолихвяеми вземания в размер на 2 253.18 лева, включващи и договорна лихва за периода от 31.3.2009 г. до 5.5.2010 г., както и разноски по гражданското дело в размер на 183.83 лева, за удовлетворяването на които е образувано изп. дело № 210/2025 г. по описа на 4

ЧСИ Д. К.-С., е погасено, поради изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА „Е. М.“ ЕООД, ЕИК 131001375 да заплати на И. И. Н., ЕГН ********** сумата от 2 858.00 лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5