Решение № 2420 от 13.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2420 гр. София, 13.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Георгиева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Георгиева Гражданско дело № 20241100113508 по описа за 2024 година

Обективно съединени искове на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗОДОВ.

Предявени от Г. А. П., ЕГН **********, чрез адв. Н. Т. Б., САК против Прокуратурата на Република България. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати следните суми като обезщетения за това, че е била незаконно обвинена за извършване на престъпления по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК по образуваното ДП № 15011/2020 г. по описа на 04 РУ- СДВР и пр. пр. № 43116/2019 г. по описа на СРП, по която с Постановление от 11.08.2022 г., с изходящ номер от 16.08.2022 г., на прокурор при СГП, поради несъставомерност на деянието, е отменено Постановлението от 22.10.2021г. на прокурор при СРП по ДП №15011/2020г. на 04 РУ-СДВР, пр.пр.№ 43116/2019г. на СРП, с което е била привлечена към наказателна отговорност по чл.202, ал.2, т.1 вр. с чл.201 вр. с чл.26, ал.1 от НК, които суми за обезщетения са както следва:

1. сумата от 56242,11 евро, равностойни на 110 000лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - преживените от нея болки и страдания;

2. сумата общо от 7333,75 евро, равностойни на 14 343,56лева, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 21.11.2024г – датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди, израяващи се в извършени разходи - 662,60 евро с левова равностойност от 1295,93лв за заплатен паркинг за престой на личния й автомобил на летището в гр.Ница;

1

480 евро с левова равностойност от 938,79лв за заплатено адвокатско възнаграждение на адв. Г.Е. в гр.Ница за защита при задържането й; 370,20 евро с левова равностойност от 724,04лв за представяне на документи пред Апелативния съд на Екс - Ан – Прованс по издадената за нея Европейска заповед за арест; 780лв за заплатен престой в хотел в гр.София; 10 604,80лв за заплатено възнаграждение на адвокати за защита в РБългария. Претендира съдебни разноски по списък – 9 400 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

Ответникът Прокуратурата на Република България оспорва исковете и по основание и по размер и моли съда да ги отхвърли. Прави възражение за прекомерност на претендираното, като съдебна разноска по делото, адвокатско възнаграждение.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

В подадената искова молба ищцата твърди, че на 14.07.2021 г. била привлечена като обвиняема по обвинение по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26 , ал. 1 от НК, с предвидено наказание лишаване от свобода от 3 до 15 години, като съдът може да постанови и конфискация на част или цялото имущество на осъдения. С постановление на наблюдаващия прокурор било разпоредено задържането й за 72 часа. За тези действия била уведомена по телефона от полицай М. от 04 РУ- СДВР, тъй като от дълги години живеела и работила в Република Франция.

След проведения телефонен разговор ищцата упълномощила адвокат, който да я представлява по образуваното ДП № 15011/2020 г. по описа на 04 РУ- СДВР и пр. пр. № 43116/2019 г. по описа на СРП. Същият депозирал молба, с искане при извършване на процесуално следствени действия с участието на ищцата, същата да бъде призовавана чрез него. Въпреки това с постановление от 25.08.2021 г., наблюдаващият прокурор разпоредил принудително довеждане на ищцата.

На 22.10.2021 г. било изготвено ново по-детайлно обвинение, със същата правна квалификация.

На 25.10.2021 г. наблюдаващият прокурор изготвил Европейска заповед за арест, която била входирана в системата за Европейско сътрудничество по наказателни дела и ШИС.

На 16.02.2022 г. ищцата била задържана на летището в град Ница, като на следващия ден била транспортирана в затвора ,,Бауметес‘‘ в гр. Марсилия.

Същата била настанена в килия с лица, осъдени за убийства и трафик на бебета. Ищцата излага, че е направен опит за изнасилването й и нанасяне на побой от други задържани. Здравословното й състояние се влошило и въпреки отправени искания, не й е била оказана медицинска помощ, което наложило извършването й на последваща операция.

Ищцата сочи, че поради бавно и неточно изпълнение на техническите 2 изискания от страна на ответника по изпълнение на европейската заповед за арест, престоят й бил значително удължен, а при задържането й френските власти не й позволили да се обади на дъщеря си, тъй като съгласно информацията, предоставена от страна на ответника, за ищцата било посочено, че е изключително опасна личност и се е прикривала продължително време.

При заседание на съда в Екс, Прованс ищцата поискала да бъде преместена в България, но българските власти не организирали своевременното й превеждане. На 11.03.2022 г. била транспортирана в България и отново задържана по силата на прокурорско постановление за 72 часа. Твърди, че й е било връчено постановление за привличане на обвиняема, което обжалвала пред горестоящата прокуратура – СГП, която потвърдила акта.

На 13.04.2022 г. от страна на прокуратурата било входирано искане спрямо ищцата да бъде наложена най-тежката мярка за неотклонение ,,задържане под стража‘‘ и било образувано ЧНХД № 3230/2022 г. по описа на СРС. Производството приключило с определение, с което спрямо ищцата била наложена мярка за неотклонение ,,парична гаранция‘‘. След протест от страната на прокуратурата, било образувано ВЧНД № 56/2022 г. по описа на СГС, като същото приключило с определение, с което съдът отменил акта на първоинстанционния съд. С постановление от 11.08.2022 г. на прокурор от СГП било отменено постановлението за привличането й като обвиняема от 22.10.2021 г. по пр.пр. № 43116/2019 г. по описа на СРП и ДП № 15011/2020 г. по описа на 04 РУ- СДВР, а с постановление от 10.04.2023г. по същите ДП и пр.пр., наказателното производство било окончателно прекратено.

Ищцата излага, че образуваното срещу нея досъдебно производство е станало достояние на нейни колеги и роднини, новината за задържането й се отразила на здравословното състояние на баща й и на емоционалното състояние на дъщеря й. Твърди, че се е отнасяла добросъвестно и е оказвала пълно съдействие по случая.

Периодът от 1 година, 1 месец и 2 дни, в който тя била обвиняема, й се отразил изключително негативно, както на психиката й, така и на здравословното й състояние. Били засегнати авторитета и доброто й име в обществото и сред бизнес-партньорите й в България. Предприетите действия, спрямо нея довели до емоционални, психически и психологически терзания, предизвикали страдание, неудобство, безпокойство, срам от колегите, познати и семейство. В резултат на обвинението ищцата променила поведението си в отрицателен аспект – станала напрегната, отчаяна и нервна. Нейните познати започнали да я избягват и гледат с недоверие.

Здравословното й състояние се влошило – имала повишено кръвно налягане, придружено с непрекъснато главоболие, замайване и дискомфорт, продължително безсъние и изпадане във внезапни депресивни състояния без да може да забрави преживяното в затвора в гр. Марсилия.

3

Продължава, че и към настоящия момент, страда от отключило се в затвора здравословно неразположение и дискомфорт. За лечение, възстановяване и поддържане на относително стабилно здравословно състояние била принудена да прави разходи.

Значителни непредвидени разходи от нея били направени и във връзка с издаването на Европейска заповед за арест, задържането й и транспортирането й в РБългария, които били в общ размер от 14 343,56лева – за заплатен паркинг за престоя на личния й автомобил на летището в гр.Ница 662,60 евро с левова равностойност от 1295,93лв; заплатено адвокатско възнаграждение на адв. Г.Е. в гр.Ница за защита при задържането й - 480евро с левова равностойност от 938,79лв; за представяне на документи пред Апелативния съд на Екс - Ан – Прованс по ЕЗА - 370,20 евро с левова равностойност от 724,04лв.; заплатен престой в хотел в гр.София - 780лв; заплатено възнаграждение на адвокати за защита в РБългария - 10 604,80лв.

Общата сума за разходи претендира от ответника като обезщетение за имуществени вреди, настъпили следствие на неговите действия.

С уточняваща молба от 24.09.2025г ищцата посочва, че първият прокурорски акт, причинил й вреди бил Постановлението за повдигане на обвинение от 14.07.2021г., който не бил предявен на ангажирания на 09.08.2021г от нея защитник и така тя била лишена от възможността да го атакува и да защити интересите си. Макар Постановлението да не било предявено на ищцата, послужило за основание за издаване на Постановление за задържане за срок до 72 часа от 14.07.2021г., а след това с Постановление от 25.08.2021г. било постановено принудителното й принудително довеждане и на 25.10.2021г. наблюдаващият прокурор по ДП изготвил и входирал ЕЗА спрямо ищцата и тя била задържана за периода 16.02.2022г. - 11.03.2022г. в следствен арест в Република Франция. Въз основа на Постановлението за задържането й за 72 часа, ищцата била задържана в български арест за периода от 11.03.2021г. до 14.03.2021г. На 14.03.2022г. представител на СРП входирал в СРС искане за вземане спрямо ищцата на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража", оставено без уважение с протоколно определение от 24.03.2022г по в.ч.н.д.№ 56/2022г по описа на СГС, 15-ти въззивен състав. От тези действия ищцата твърди да е претърпяла сочените от нея вреди, като следстиве от актовете на ответника и последващото им изпълнение от правоохранителните органи в Република България и в Република Франция.

Ответникът оспорва исковете като недоказани и по основание и по размер, защото ищцата не била представила надлежни доказателствени средства, които да установят и индивидуализират действително претърпени вреди.

Според ответника с постановлението на СГП не е сложен край на наказателното производство, по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, 4 предвид което исковата претенция се явявала неоснователна, а освен това претърпените вреди в резултат на издадената и приведена в изпълнение Европейска заповед за арест не подлежали на обезщетение по реда на ЗОДОВ, тъй като са резултат от действия и актове на чужди правораздавателни органи и това включвало и условията в арестантските помещения и неоказването на медицинска помощ. Оспорва и наличието на причинна връзка между вредите и повдигнатото обвинение и липсвали доказателства, че наказателното производство е навредило на развитието на професионалната й кариера, както и че е оставило ,,траен отпечатък‘‘ върху психическото и физическото й здраве, тъй като то е протекло в рамките на разумния срок от 10 месеца.

На следващо място възразява, че на обезщетение подлежат само вреди, претърпени лично от пострадалия, не и от трети лица, конкретно касаещи здравословното състояние на семейството й.

Ответникът възразява да е отговорен за стила и начина на отразяване и разпространение на факти в медийното пространство, без да е разгласена официална информация относно наказателно производство. Допълва, че ищцата била разследвана и двукратно осъждана и съгласно константната съдебна практика, предишните осъждания на пострадалото лице, определяли наличието на по-ниска степен на евентуално увреждане от обичайната и понисък интензитет на отрицателни преживявания във връзка с конкретното процесно наказателно дело. В този смисъл оспорва като прекомерен размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и несъответстващо на чл.52 от ЗЗД, на трайната съдебна практика и на общественоикономическите условия в страната, а имуществените вреди оспорва поради липса на причинна връзка между тях и конкретното производство. По отношение на претенцията за престой в хотел, посочва, че не са налице и представени надлежни разходно-оправдателни документи, каквито липсват и за заплатен адвокатски хонорар в размер на 10 604,80лева – не са представени договори за правна помощ, банкови или други документи, доказващи извършването на плащане и поради това моли да присъди разумен, пропорционални и справедлив адвокатски хонорар.