Решение № 413 от 06.03.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. Пловдив, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Мария Ив. Колева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20235330200027 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Д. Г. Г. от *** против Електронен фиш серия К № 6156899, с който на жалбоподателя за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800 лв. С жалбата се моли ел. фиш като неправилно и незаконосъобразно издаден да бъде отменен по съображения, изложени в жалбата.

В съдебно заседание пред районния съд жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от пълномощник на жалбоподателя, с което се поддържа подадената жалбата.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Постъпило е писмено становище, според което ел. фиш е правилно и законосъобразно издаден. Претендират се разноски.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП и срещу акт, подлежащ на ъсдебен 1 контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

На 12.07.2022 г. в 13:54 ч. в гр.Пловдив, бул.Санкт Петербург до номер 1 посока Митница с АТСС ARH CAM S1 било установено движение на МПС л.а. Тойота Корола Версо с рег.№ *** със скорост 82 км/ ч след отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача при въведено ограничение в населено място 50 км/ч.

За така установеното превишение на скоростта с 32 км/ ч на името на жалбоподателя бил издаден обжалваният ел. фиш за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено при условията на повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К 4602968, като на основание разпоредбите на чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 от Закона за движение по пътищата , било наложено административно наказание „глоба” в размер на 800 лв.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото писмени доказателства – заверено копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, заверено копие на протокол от проверка №123-СГ-ИСИС/02.12.2021 г. , заверено копие на протокол за използване на АТСС рег.№ 1030р-13782/13.07.2022 г., справка за собственост на МПС, снимка за разположението на уреда, данни за ЕФ К 4602968, както и веществени доказателствени средства по смисла на чл.189, ал.15 от ЗДвП – снимков материал от клип.

Обжалваният ел. фиш съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката начините за доброволното й заплащане.

Нарушението е установено с АТСС, което е мобилно по смисъла на § 6, т. 65, б.б от ЗДвП - временно разположено на участък от пътя, установяващо нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

2

АТСС е от одобрен тип, което се доказва от приложеното заверено копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027 г.

АТСС, с което е установено нарушението, е преминало и предвидената метрологична проверка, което се установява от заверено копие на протокол от проверка №123-СГ-ИСИС/02.12.2021 г., чиято валидност не е изтекла към датата на нарушението.

За използване на АТСС е съставен протокол рег.№ 1030р13782/13.07.2022 г., съдържащ данни за дата, място на контрол, брой свалени изображения, номер на първо и последно изображение, начало и край на работа с АТСС, имена на служителя, поставил началото и сложил края на работа с АТСС, имена на служителя, проверил въведените в съставения протокол данни. Мястото на контрол, часовия диапазон на работа с техн. средство съвпадат с посочените в ЕФ данни за място и час на нарушението. В потвърждение на извода за това е и снимковият материал, съдържащ данни за географски координати и рег. номер на МПС – от онагледеното в снимката на автомобила се установява, че е налице идентичност по отношение на дата, място, локация и часови диапазон на осъщественото заснемане, което еднозначно обвързва изображението с осъществена с описаното в протокола техническо средство работа. Следователно съставеният протокол представлява официален удостоверителен документ, чиято доказателствена сила не е оборена.

Правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като законовата презумпция, предвидена в чл. 188 от ЗДвП не е оборена. Жалбоподателят се явява собственик на МПС, видно от приложената към преписката справка за нарушител, като в срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП от негово име не е подавана декларация, с данни за друго лице, различно от собственика, което да е управлявало МПС на процесната дата.

От изложеното съдът приема, че при използване на АТСС не са допуснати процесуални нарушения, както и че фактическата обстановка относно дата, място на нарушението и неговия автор е била правилно установена.

Налице са обаче според съда процесуални нарушения, свеждащи се до 3 непълно описание на нарушението, свързани с извършването му при условията на повторност, които са довели до неяснота при описание на нарушението, а оттам и до ограничаване правото на защита на нарушителя.

В съдържанието на ел. фиш са налице данни за предходен акт – в случая ел. фиш, обуславящ нарушението като извършено при условията на повторност. Не се съдържат данни за дата на влизане в сила и нарушението, за което преди това е санкциониран жалбоподателят. Съдържащите се в ЕФ данни не са достатъчни за квалифициране на нарушението, извършено при условията на повторност. Според разпоредбата на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, „повторно” е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. Посочената законова разпоредба изисква в съдържанието на ЕФ да бъде посочен освен акта, с който е бил наказан преди това нарушителят, да се отбележи датата на влизане в сила на този предходен акт, както и нарушението, за което е санкциониран. Това е така, тъй като нарушението отговаря на признаците на такова, извършено при условията на повторност, ако преди това е било извършено същото по вид нарушение, както и не са изтекли предвидени за това срокове между извършване на нарушението, за което е издаден ЕФ и другото, предхождащо го нарушение от същия вид. Посочването единствено на предходния акт, с който е наказан нарушителят не отговаря на изискванията за описание на нарушението, извършено при условията на повторност. В този смисъл правото на защита е нарушено, защото санкционираното лице не е наясно срещу какви факти в тази част на повдигнатото срещу него обвинение следва да организира защитата си.

Налице е и друг пропуск в съдържанието на ЕФ, който е съществен.

Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, въвеждащ законово ограничение за скорост при движение на МПС в населено място. Материалният закон е приложен правилно. От събраните доказателства се установява движение на МПС с 82 км/ч, т.е. с превишение на скоростта с 32 км/ч. над максимално допустимата скорост, а именно 50 км/ч.

За посоченото в ЕФ нарушение жалбоподателят е санкциониран на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, вр.чл.182, ал.4 от ЗДвП, като му е наложено 4 адм.наказание „глоба” в размер на 800 лв. Така избраният от адм.наказващият орган начин за посочване на санкционната норма, въз основа на която е наказан жалбоподателят, води до невъзможност да се прецени законосъобразността на наложената глоба, доколкото нормата на чл.182, ал.4 препраща към ал.1, т.1 - 5, ал.2 или ал.3, т.1 – 5. Коя от посочените хипотези, към които препраща разпоредбата, посочена като основание за налагане на адм. наказание, има предвид наказващият орган в конкретния случай, не се установява. Разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП изисква задължително посочване на връзката й с основната санкционна разпоредба. Така посочената санкционнна норма от наказващия орган в обжалвания ЕФ е непълна, същата се явява и неясна за наказаното лице, тъй като същото не е било наясно изначално въз основа на коя именно разпоредба му е определен размера на наказанието с електронния фиш, защото определянето на административното наказание за нарушение при повторност е обвързано с различни хипотези, определящи различен размер на наказания. По този начин предявеното обвинение се явява неясно и в тази му част, доколкото не е посочена основната санкционна норма, което отново възпрепятства упражняване на правото на защита от нарушителя в пълен обем.

Така посочената от наказващия орган санкционна норма е не пълна и неконкретна до степен, че липсва такава, което води до невъзможност за приложение на правилната от страна на съда с оглед правомощията, предвидени в чл.63, ал.7 т.1 от ЗАНН, тъй като последното е възможно единствено при наличие на пълна и ясна, но неправилна правна квалификация или санкционна норма.

По тези съображения следва ел. незаконосъобразно издаден да бъде отменен. фиш като неправилно и

С оглед изхода на делото и при направено искане от страна на жалбоподателя следва в тежест на въззиваемата страна да бъдат присъдени сторените от страна на жалбоподателя разноски. Приложен е договор за правна защита и съдействие от 13.12.2022 г., подписан от страните с посочено в него възнаграждение в размер на 400 лв., платими в брой при сключване на договора. Така претендираният размер съответства напълно на фактическата и правна сложност на делото и на размера за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвидени в Наредба №1 от 2004 г. за 5 минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед всичко изложено съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 6156899, с който на Д. Г. Г. от ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, вр. чл.182, ал.4 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800 лв.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на Д. Г. Г. от *** , ЕГН ********** сумата от 400 лв. представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6