Решение № 101 от 20.02.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Видин, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20251320100572 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 124 от ГПК от Р. Т. Т., ЕГН ********** с адрес: гр. ************ срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК ********, със съдебен адрес: гр. ************.

Твърди се, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК, издадена на 04.12.2015 г. от Видински районен съд по гр. дело № 2857/2015 г. по описа на РС - Видин е разпоредено на ищцата да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК: ******** сумата от 1608.48 лева, ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението в съда /01.12.2015 г./ до изплащане на вземането, както и сумата от 32.17 лева за платена държавна такса. В заповедта е посочено, че вземането произтича от задължение по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, сключен на 05.09.2006 г. между „Обединена българска банка“ АД и ищцата, като вземанията са прехвърлени от страна на „Обединена българска банка“ АД в полза на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД с договор за прехвърляне на вземания от 06.12.2013 г.

Сочи се, че на 08.02.2016 г. РС - Видин е издал изпълнителен лист въз основа на горепосочената заповед, с който ищцата е осъдена да заплати на кредитора „ЕОС МАТРИКС“ЕООД сумата от 1608.48 лева, ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението в съда /01.12.2015г./ до изплащане на вземането, както и сумата от 32.17 лева за платена държавна такса.

Излага се, че въз основа на изпълнителния лист е било образувано изпълнително дело при ЧСИ В. Т., рег. № *** в регистъра на КЧСИ, с район на 1 действие ОС - Видин, което същата е прекратила на основание чл. 433, ал. 1, т.

8 от ГПК, като последното изпълнително действие за събиране на присъдените суми е от 08.04.2016 г. След тази дата ищцата твърди, че срещу нея няма предприети действия по принудително изпълнение на задължението, произтичащо от издадения от РС - Видин изпълнителен лист.

Поддържа се, че впоследствие, през м. февруари 2025 г. въз основа на горепосочения изпълнителен лист по молба на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД е образувано ново изпълнително дело № **** по описа на ЧСИ В. Т., рег. № *** в регистъра на КЧСИ, с район па действие ОС - Видин, за което ищцата получила покана за доброволно изпълнение изх. № 1649/18.02.2025 г.

Впоследствие, за пръв път върху сметката й е наложен запор.

Твърди се, че вземането, произтичащо от издадения по гр.д. № 2857/2015 г. по описа на РС - Видин изпълнителен лист, е погасено по давност, която е изтекла на 08.04.2021 г., съгласно чл. 117 от ЗЗД, доколкото от последното изпълнително действие, извършено на 08.04.2016 г. до момента на образуваното ново изпълнително дело № **** и връчената покана за доброволно изпълнение, са изтекли повече от 5 години.

Иска се от съда да признае за установено по отношение на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, че ищцата не дължи сумите по издадения, въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 04.12.2015 г. по гр. дело № 2857/2015г. по описа на РС - Видин, изпълнителен лист от 08.02.2016 г., поради изтекла погасителна давност.

Ответникът в законния срок е подал отговор на исковата молба, с който моли искът да се отхвърли като неоснователен, тъй като към датата на завеждането му не е преклудирана възможността за принудително изпълнение за вземанията, предмет на събиране по изпълнителен лист, издаден на 08.02.2016 г. по ЧГД № 2857/2015 г. по описа на РС – Видин. В условията на евентуалност, в случай че предявеният иск бъде уважен, е направено възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски, с оглед правната и фактическа сложност на делото.

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът, като се запозна със становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна:

Въз основа на изпълнителен лист, издаден на 08.02.2016 г. по ч. гр. дело № 2857/2015 г. по описа на Районен съд - Видин, е образувано на 08.04.2016 г. изпълнително дело № 186/2016 г. по описа на ЧСИ В. Т., рег. № ***, с район на действие Окръжен съд - Видин от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД против ищеца за събиране на процесните суми.

На длъжника Р. Т. Т. е изпратена покана за доброволно изпълнение на 26.05.2016 г. по горецитираното изпълнително дело, в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза на: 2616.43 лева, от които главница в размер на 1608.48 лева, законна лихва в размер на 85.44 лева за 2 периода от 01.12.2025 г. до 09.06.2016 г., 32.17 лева – присъдени разноски, 590.00 лева разноски по изпълнителното дело, 300.34 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 09.06.2016 г. В поканата е посочено, че при неизпълнение на задължението ще се пристъпи към принудително изпълнение, като на 27.06.2016 г. ще бъде извършен опис на движими вещи в дома на длъжника.

С молба вх. № 6189/24.06.2016 г. взискателят е поискал насроченият опис на движими вещи за 27.06.2016 г. да бъде отменен.

С молба вх. № 2853/03.04.2018 г. взискателят е поискал да бъде направена справка в Регистъра на банковите сметки към БНБ и при наличие на банкови сметки да бъде наложен запор на банкова сметка на длъжника. ЧСИ В. Т. е извършила справка в регистъра на банковите сметки към БНБ, като е видно, че е указано на взискателя да внесе съответните такси съгласно ТТР към ЗЧСИ. Няма данни по изпълнителното дело същият да е внесъл таксите, поради което и не е наложен запор на длъжника.

На 31.03.2021 г. ЧСИ В. Т. е прекратила изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

С постановление от 31.03.2021 г. изп. дело № 2016***0400186 по описа на ЧСИ В. Т., рег. № *** е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

На 12.02.2025 г. по изп. дело № 2016***0400186 по описа на ЧСИ В. Т., рег. № *** е подадена молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с която е изискан оригиналът на изпълнителния лист.

На 14.02.2025 г. е образувано изпълнително дело № **** г. по описа на ЧСИ В. Т., рег. № ***, с район на действие Окръжен съд - Видин от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД против ищеца въз основа на изпълнителен лист, издаден на 08.02.2016 г. по ч. гр. дело № 2857/2015 г. по описа на Районен съд - Видин, като в молбата е посочен способ на изпълнение – запор.

На длъжника Р. Т. Т. е изпратена покана за доброволно изпълнение на 18.02.2025 г. по горецитираното изпълнително дело, в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза на: 4004.83 лева, от които главница в размер на 1608.48 лева, законна лихва в размер на 1616.69 лева за периода от 01.12.2015 г. до 04.03.2025 г., 32.17 лева – присъдени разноски, 300.00 лева – приети разноски по изпълнителното дело за юрисконсултско възнаграждение, 447.49 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 04.03.2025 г.

На 18.02.2025 г. на длъжника Р. Т. Т. е наложен запор върху всички банкови сметки.

Страните не спорят относно фактическата обстановка.

Спорният между страните въпрос е дали е изтекла погасителната давност за събиране на вземането и оттам дължи ли ищеца процесните суми.

По допустимостта на производството съдът намира следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 439 ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, при 3 условие, че възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание. Искът за оспорване на изпълнението, уреден е в чл. 439 ГПК, е отрицателен установителен, който има за предмет само оспорване на изпълняемото материално право и по правната си същност е извънредно средство за защита на длъжника в изпълнителното производство.

Надлежни страни по това оспорване са носителите на оспорваното материално право /длъжник и взискател/, като чрез искът по чл. 439 ГПК защита срещу действия на съдебния изпълнител е недопустима да бъде получена /в този смисъл е практиката на върховната съдебна инстанция обективирана в Опр. № 313/25.03.2011 г., ЧТД № 157/2011 г., II т. о., по чл.

274, ал. 3, т. 1 ГПК; Опр. № 28/23.01.2012 г., ЧГД № 497/2011 г., I г. о ., по чл.

274, ал. 3 ГПК и др./. Предпоставка за допустимост на защитата по реда на чл.

439 ГПК е твърдение за наличието на нови факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното основание. Такива факти могат да бъдат, както твърдение за даване на издръжка в натура, така и твърдение за изтекла давност.

Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК.

Съгласно чл. 433, ал. 7 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 от ГПК. От гореизложеното следва, че длъжникът не дължи разноски по изпълнението при представяне на влязло в сила решение по чл. 439 от ГПК, от което следва, че същият няма правен интерес от предявяването на такъв иск.

Ищецът е поискал съдът да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумите по издадения въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 04.12.2015 г. по гр.д. № 2857/2015 г. по описа на РС – Видин изпълнителен лист от 08.02.2016 г.

Предвид изложеното искът с правно основание чл. 439 ГПК е допустим, тъй като е предявен само по отношение на вземанията, обективирани в процесния изпълнителен титул.

Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. по т.д. 2/2013 г. на ОСГТК Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Изпълнителното производство по изп. дело № 2016***0400186 по описа на ЧСИ В. Т., рег. № *** е образувано на 08.04.2016 г. по молба на взискателя, в която е посочен способ на изпълнение, което действие е прекъснало давността. Както се посочи по-горе на 03.04.2018 г. взискателят е подал молба по изп. д. № 186/2016 г. по описа на ЧСИ В. Т., рег. № ***, с която е посочил способ на изпълнение – запор, но не е внесъл съответните такси по изпълнението, поради което и съдебният изпълнител не е приложил 4 поискания способ на изпълнение. С оглед гореизложеното съдът намира, че последното изпълнително действие е молбата за образуване на изпълнително дело № 186/2016 г. от 08.04.2016 г. От тогава е започнала да тече нова пет годишна давност.

Към момента на образуване на 14.02.2025 г. на изпълнително дело № **** г. по описа на ЧСИ В. Т., рег. № ***, с район на действие Окръжен съд – Видин, давностния срок е изтекъл.

Процесните вземания се погасяват с предвидената в чл. 117, ал. 2 ЗЗД петгодишна погасителна давност, тъй като те произтичат от влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и последиците следва да бъдат приравнени на тези на влязло в сила съдебно решение.

Съдът намира, че след 08.04.2016 г. – датата на подаване на молба за образуване на изп. д. № 186/2016 г. и посочване на способ на изпълнение, е започнала да тече нова петгодишна давност по изпълнителния лист.

Във връзка с обявеното с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. извънредно положение в страната, съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП), обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. (обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.), за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти (чл. 3, ал. 1, т. 2).

В обхвата на тази разпоредба попадат погасителната давност и придобивната давност, с което е създадена гаранция за правните субекти, че няма да загубят поради бездействие субективни права, в резултат от обявеното извънредно положение. Съгласно § 13 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020, в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на закона в Държавен вестник. Законът е обнародван в Държавен вестник бр. 44 от 13.05.2020 г. При съобразяване на тези относими нормативни положения се налага извода, че считано от 13.03.2020 г. давностни срокове по чл. 110, чл. 111 и чл. 117, ал. 2 от ЗЗД са спрели да текат и не са текли до 20.05.2020 г. вкл. Ето защо към петгодишния срок следва да се добавят още 69 дни (периода между 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. ).