Решение № 137 от 20.04.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Пазарджик, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20255220201270 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Б. К. В. ЕГН ********** против НП №251006-001794 от 02.09.2025г. на началник група в Сектор „ПП” при ОД на МВРПазарджик, с което за нарушение на чл.58 т.3 от ЗДвП, на основание чл.178ж ал.1 пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП.

Жалбоподателят твърди, че нарушението не е извършено виновно, а при крайна необходимост, тъй като движението в аварийната лента на АМ Тракия е било предприето единствено с цел да се избегне ПТП. В условията на евентуалност, настоява за приложение нормата на чл.28 от ЗАНН. С тези доводи моли за отмяна на атакуваното НП. Претендира съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Представлява се от пълномощника адв.К. У., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли за отмяна на НП и претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по жалбата- АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. С депозирано писмено становище по делото от надлежно упълномощен юрисконсулт при ОДМВР- Пазарджик се излагат бланкетни съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното НП. Прави се възражение за прекомерност 1 на претендираните от жалбоподателя разноски и се иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 130 лева.

Районният съд, след като провери основателността на жалбата, взе предвид становището на страните, анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят е санкциониран с атакуваното НП за това, че на 24.08.2025г., в 18:33 часа, на АМ „Тракия”, км 81, в посока за гр.София, управлявал собствения си лек автомобил БМВ Х Драйв 30Д с рег. №****, в лентата за принудително спиране, без да е била налице повреда на ППС или наличие на здравословен проблем у водача или пътниците в превозното средство.

Нарушението било констатирано от дежурен автопатрул при ОД на МВР-Пазарджик, в състава на който били св.А. Х.- актосъставител и св.А. Т.свидетел при съставяне на АУАН. На инкриминираната дата двамата полицейски служители се намирали на АМ „Тракия”, като извършвали обход на пътното трасе във връзка със специализирана полицейска операция срещу пътния травматизъм. Около 18:33ч., на км.81, в посока за гр.София, малко преди разклона за Калугерово, св.Х., който управлявал служебния автомобил, забелязал, че пред тях се е образувала колона от МПС, която обхващала и двете пътни ленти на автомагистралата. По това време жалбоподателят пътувал заедно със свой приятел към гр.Пазарджик. Той управлявал собственото си МПС- БМВ Х Драйв 30Д с рег. №**** в посочения участък на АМ Тракия в дясната лента, като пред него и зад него в двете ленти се движели множество други автомобили. Малко преди да се отклони в посока към пътния възел за Калугерово, от лявата лента пред МПС на жалбоподателя внезапно навлязъл друг автомобил, което го принудило рязко да натисне спирачен педал, а за се избегне ПТП- да се отклони надясно, навлизайки в аварийната лента. В този момент патрулният автомобил с двамата полицейски служители се движел на разстояние около пет коли след тази на жалбоподателя. Въпреки това внезапното премигване на стоповете му било забелязано от св.Х., тъй като процесното МПС било със значително по-големи габарити за височина. Веднага след като последното се отклонило в аварийната лента, то било последвано от полицейския автомобил.

Забелязвайки включения светлинен и звуков сигнал на движещия се след него автопатрул, жалбоподателят спрял незабавно. На полицейските служители същият разказал за обстоятелствата, които го принудили да навлезе в лентата за принудително спиране, които отразил и в депозираните от него писмени обяснения. Въпреки твърденията на водача, двамата полицейски служители не приели, че в случая е била налице ситуация, изключваща вината на водача. От страна на св.А. Х. били предприети действия по съставянето на АУАН №3908361/24.08.2025г., в който извършеното било квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл.58 т.3 от ЗДвП. В акта като свидетел той 2 посочил колегата си- св.А. Т.. АУАН бил предявен на жалбоподателя, който го подписал без възражения, след което му бил връчен и екземпляр от същия. Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното НП, което било връчено на жалбоподателя на 09.09.2025г., а жалбата против НП била подадена на 13.09.2025г. чрез ССЕВ, т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което същата е процесуално допустима, като изхождаща от лице, имащо правен интерес да инициира съдебен контрол за законосъобразност пред компетентния районен съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдържащи се в материалите по АНП и показанията на разпитаните свидетели. Съдът кредитира изцяло споделеното пред съда от двамата полицейски служителисв.Х. и св.Т.. Обстоятелството, че тези свидетели имат служебна обвързаност с АНО само по себе си не дискредитира техните показания, тъй като по делото не възникнаха съмнения за проявена от тяхна страна заинтересованост и предубеденост.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира, че жалбата е основателна по следните съображения:

Към момента на деянието, жалбоподателят е имал качеството на "водач" на МПС по смисъла на §6 т.25 от ДР на ЗДвП, поради което правилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност.

Не е спорно по делото, че на посочените в НП дата, час и място жалбоподателят е управлявал процесното МПС в лентата за принудително спиране. От събраните по делото гласни доказателства, инкорпорирани в показанията на св.Х. и св.Т. се установи и това, че нито управляваното от жалбоподателя МПС е имало техническа повреда, нито самият той или спътникът му е имал здравословен проблем, които да оправдават поведението му на пътя. В този смисъл по делото няма съмнение, че нарушението е извършено от обективна страна.

В същото време от показанията на актосъставителя се установява, че изложеното от жалбоподателя като причина за отклоняването и движението му в аварийната лента е именно възникналата внезапна непосредствена опасност от сблъсък с навлязлото пред него от лявата лента на АМ превозно средство. Св.Х. потвърди пред съда, че по това време на посоченото в НП място от магистралата се оформила колона от автомобили и в двете ленти за движение, което без съмнение е създавало опасност от възникване на ПТП при рязко навлизане на ППС от едната в другата лента. Именно такъв е бил и настоящият случай, при който застрашен от удар с внезапно навлезлия в неговата лента автомобил, жалбоподателят отклонил управляваното от него МПС към аварийната лента. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на св.Х., който като водач на автопатрула, забелязал рязкото премигване на стоповете на процесния автомобил. Тези обстоятелства съответстват на споделеното от нарушителя пред полицейските служители, 3 както и на това, което той изложил в депозираните от него писмени обяснения по АНП. В такъв смисъл са и възраженията му, релевирани в жалбата. В корелация с тях е установеното от разпита на двамата полицейски служители обстоятелство, че минута след като се отклонил в аварийната лента, забелязвайки движещият се зад него автопатрул, жалбоподателят незабавно преустановил движение и спрял. Най-сетне, св.Х. признава пред съда, че действията на нарушителя не се характеризират с типичните прояви на водач, който цели единствено да изпревари оформилата се пред него колона, използвайки аварийната лента за движение.

При провеждане на административнонаказателното производство АНО е задължен да изясни фактите и обстоятелствата по случая и въз основа на тях да направи обосновани изводи- налице ли е осъществен състав на нарушение или не, кой е деецът, както и дали деянието е осъществено от обективна и субективна страна. Съгласно чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. По-нататък, съгласно нормата на чл.8 от ЗАНН не са административни нарушения деянията, които са извършени при неизбежна отбрана или крайна необходимост. В същото време в чл.11 от ЗАНН е посочено , че по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон (ЗАНН) не се предвижда друго. В този смисъл и съгласно нормата на чл.13 от НК, нарушението е било извършено от дееца при крайна необходимост, когато той е имал за цел да спаси свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко от значително предотвратените.

По-нататък, в съответствие с принципите на ЗАНН, преди да пристъпи към ангажиране на административнонаказателната отговорност на дееца АНО има задължение да установи по категоричен начин наличието на признаците от административнонаказателния състав на нарушението, в т.ч. и да извърши преценка по чл.8 от ЗАНН, което в случая не е било сторено. По делото се установи безспорно, че актосъставителят е разбрал причината за движението на жалбоподателя в лентата за принудително спиране на АМ Тракия, а именно- предотвратяване на ПТП. Въпреки това св.Х. неправилно е пристъпил към съставяне на процесния АУАН при установено още на място деяние, извършено при крайна необходимост. Поради това атакуваното НП е незаконосъобразно издадено и като такова следва да бъде отменено.

Предвид изхода на спора и на основание чл.63 ал.4 ЗАНН вр. чл.143 ал.1 и чл.144 АПК, и чл.78 ал.1 ГПК, в тежест на ОДМВР- Пазарджик, към което принадлежи Сектор ПП, следва да се възложат сторените от жалбоподателя разноски за възнаграждение на един адвокат. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на 4 претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно чл.63д ал.2 ЗАНН. В случая заплатените по договор за правна защита и съдействие 500 лева адвокатски хонорар съответстват на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа и не се явяват завишени, предвид фактическата и правна сложност на делото, очертани от неговия предмет и обема на относимия доказателствен материал, събран в хода на съдебното следствие в рамките на трите проведени по делото открити съдебни заседания. Поради това в полза на жалбоподателя следва да се присъди възнаграждение в размер на 500 лева, разняващи се на 255,64 евро.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП №25-1006-001794 от 02.09.2025г. на началник група в Сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, с което за нарушение на чл.58 т.3 от ЗДвП, на основание чл.178ж ал.1 пр.1 от ЗДвП, на Б. К. В. ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР- Пазарджик да заплати на Б. К. В. ЕГН ********** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 255,64 /двеста петдесет и пет евро и 64 цента/ евро.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съдПазарджик в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните .