Решение № 94 от 30.07.2019, Окръжен съд - Хасково
- Съд
- Окръжен съд - Хасково
- Дело
- Търговско дело 8/2019
- Вид
- Решение № 94
- Подписан
- 30.07.2019
- В сила
- 12.09.2019
- Състав
- ТОШКА ИВАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 40, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 40, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 557, ал. 1, т. 2, б."а" · Кодекс за застраховането
- чл. 558 · Кодекс за застраховането
- чл. 558, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 129 · Наказателен кодекс
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
Р Е Ш Е Н И Е гр. Хасково, 30.07.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд………………………………………………………………………………..… в открито заседание на първи юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТОШКА И. при секретаря Росица Тодорова......…………………..……...…..…и в присъствието на прокурора………………………………....……………….……. като разгледа докладваното от съдия И В
А Н О В А………………т.д. №....8…... по описа за 2019 год., взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 558, ал. 5, пр.3–то, вр. чл.
557, ал. 1, т. 2, б.“а“ от КЗ за сума в размер на 88 000 лева.
ИЩЕЦЪТ
– Ш.М.Д. твърди, че на 16.04.2016 г. в гр. Хасково, ж.к. Орфей, в близост до жилищен блок № 33, Г.Ш.А., като водач на лек автомобил марка и модел Опел Астра, рег. № *********, предприел маневра на заден ход, без да се увери, че няма да създаде опасност или затруднение за останалите участници в движението, в резултат на което блъснал ищецът и напуснал произшествието. За станалото пътно транспортно произшествие /ПТП/ е бил съставен констативен протокол от 16.04.2016 г. и образувано ДП № 391/2016 г. по описа на РУ на МВР – гр. Хасково срещу виновния водач. Наказателното производство приключило със споразумение, одобрено с определение от 12.04.2018 г. по НОХД № 465/2018 г. по описа на Районен съд – Хасково, с което подсъдимият А. се признал за виновен в това, че на 16.04.2016 г. при нарушаване на правилата за движение осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 2 вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 НК, за което му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, изпълнението на което – отложено за изпитателен срок от 3 години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. След произшествието ищецът бил откаран в МБАЛ Хасково АД и приет с оплаквания за силна болка в лява глезенна става, със изразена деформация и ограничени движения, оток и кръвонасядане. След множество изследвания се установило двуглезенно счупване на костите на лява подбедрица, поради което в спешен порядък е била извършена оперативна интервенция с открито наместване на фрактурата, с вътрешна фиксация на тибия и фибула, под спинална анестезия. На 23.04.2016 г. Д. е бил изписан от болничното заведение, като са му дадени препоръки да прави стерилни превръзки, за сваляне на конците и да носи гипсова имобилизация за 45 дни, както и да ползва помощни средства в продължение на 3 месеца. В хода на възстановителния процес настъпили усложнения в здравословното му състояние - на 19.05.2016 г. постъпил в МБАЛ Д-р А.Д. АД – гр. Кърджали, кожно отделение, поради сърбеж, който преминал в болки. Кожата на оперирания глезен отекла, зачервила се и се разранила. При хоспитализирането кожата на глезена и част от тибиалната повърхност била еритемо – папулозна, оточна и мацерирана, с пустули и секретиращи ерозии. До 5 дни преди приемането в болницата по кожата на засегнатия крак, а впоследствие и на другия крак, трункуса и лицето се развила еритемо – папулозна ерупция с наслоена импетигинизация. След проведено лечение, ищецът е бил изписан на 26.05.2016 г., а на 10.06.2016 г. отново приет в МБАЛ Хасково АД за оперативно отстраняване на метални тела. При операцията се отстранили от костта имплантирани уреди от тибия и фибула. На 29.06.2016 г. Д. отново е приет в МБАЛ Хигия ООД – гр. Хасково по повод на възникнало усложнение. Установило се наличието на флегмон в областта на лявото стъпало на фона на оток и хиперемия, без данни за флуктуация, дължащи се на лимфаденитис ингвиналис синистра.
Извършена била радикална ексцизия на кожна лезия, след което на 04.07.2016 г. е изписан. На 23.01.2017 г. ищецът е приет в МБАЛ Хасково АД за оперативно отстраняване на остеосинтезен материал, наложен преди 10 месеца, като операцията е извършена на 24.01.2017 г. под спинална анестезия. Твърди, че в резултат на произшествието е получил сериозни физически и психически увреждания, които изцяло променили начина му на живот. Бил обездвижен в продължение на месеци и не можел да става от леглото, придвижвал се изключително трудно, не можел да се обслужва самостоятелно, за него се грижели близките му. Изключително тежко преживявал няколкократните операции, както и усложненията, довели до нови интервенции. От датата на инцидента – 16.04.2016 г. до 23.01.2017 г. претърпял общо пет операции, като състоянието му през целия период било изключително сложно и комплицирано, а процесът на възстановяване - тежък и болезнен. И понастоящем не можел да се придвижва нормално, накуцвал, изпитвал силни болки в областта на травмите. Станал раздразнителен, тревожен, със затруднена концентрация, трудно се справял с ежедневните си задължения, емоционално лабилен и нервен. Твърди, че болките и страданията, които търпи в момента, ще търпи и в бъдеще. Поради това, че виновният водач на лекия автомобил Опел Астра, рег. № *********, не притежавал валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, счита, че са налице предпоставките на чл. 558 КЗ за предявяване на пряк иск срещу Гаранционния фонд, от страна на който било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 13 135,18 лв. за имуществени и неимуществени вреди, въз основа на молба с вх. № 24 – 01 – 235 от 22.03.2018 г., отправена до Фонда. Счита, че така определения размер на обезщетението не може да репарира действително претърпените от него болки и страдания. Поддържа, че пълното обезщетение на всички претърпени неимуществени вреди изисквало следвало да бъде относимо с болките и страданията, претърпени от увреденото лице и да представлява справедлив еквивалент на нанесените вреди. С оглед на изложеното моли за решение, с което съдът да осъди Гаранционен фонд – гр. София да му заплати сумата в размер на 88 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените болки и страдания, в резултат на получените увреждания при станалото на 16.04.2016 год., ПТП, отчитайки изплатеното от Фонда обезщетение, ведно със законната лихва за забава върху претендираната главница, считано от датата на произшествието – 16.04.2016 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ
– ГАРАНЦИОНЕН ФОНД – гр. София – оспорва изцяло предявения иск за неимуществени вреди по основание и размер. Позовава се на извършено на 28.06.2018 год. плащане в полза на ищеца на сумата от 13 135,18 лева, включваща неимуществени и имуществени вреди.
Претендираната с предявения иск претенция над размера на вече изплатеното от фонда обезщетение се явявала прекомерно завишена и не съответствала на тежестта, характера, продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия. Съгласно задължителната съдебна практика по прилагането на чл. 52 ЗЗД, справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисквало задълбочено изследване на правнорелевантните факти. Исковата претенция не кореспондирала с трайната практика на съдилищата, с принципа за справедливост, икономическите условия в страната и стандарта на живот за 2016 г. Изплатеното от фонда обезщетение включвало 10 000 лева за бималеоларна фрактура на дясна глезенна става, лекувана оперативно с очаквано възстановяване за период от 5 - 6 месеца; 2 000 лева за двете усложнения в контузионната област – пиодермия, лекувана консервативно и флегмон на ляво стъпало, лекуван с инцизия; 1 135.18 лв. представляващи разходи за имплант, помощни средства, потребителска такса и медикаменти, след представяне в оригинал на разходооправдателни документи за сумата от 1 064.48 лева. Поддържа, че е налице съпричиняване, допуснато от страна на ищеца. Това твърдение се подкрепяло от данните по НОХД № 465/2018 г. на Районен съд – Хасково, видно от които било, че първоначално възникнал битов конфликт между водача на лекия автомобил и пешеходеца Д., като последния хвърлил тухла и счупил предното стъкло на превозното средство, в резултат на което при последващо потегляне на същия, е бил прегазен левия крак на пешеходеца, а водачът - напуснал местопроизшествието. Оспорва претенцията за лихва, считано от 16.04.2016 г.
(датата на ПТП), предвид това, че
Гаранционният фонд изплаща обезщетения по силата на закона при определени в него случаи и след изпълнението на специална процедура по чл. 558, ал. 2 КЗ. Фондът не се явявал нито делинквент, нито застраховател, и не изплащал обезщетения по силата на договор, а изпълнявал едно чуждо задължение и след надлежното му сезирането. Фондът се произнесъл в нормативно определените срокове, поради което не дължал лихва до датата на подаване на исковата молба.
В допълнителна искова молба ищецът оспорва възраженията на ответника. Относно понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД следвало да се отчетат всички обективно съществуващи обстоятелства по случая. На основание чл. 300 ГПК гражданският съд следвало да приеме за обвързващо произнасянето на наказателния съд в присъдата по НОХД № 465/2018 г. относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В този смисъл се явявало недопустимо и неправилно позоваването на ответника на твърдения за възникнали между ищеца и водача на превозното средство Г.А., отношения, предшестващи и несвързани с процесното ПТП. Противопоставя се на възраженията за наличие на съпричиняване поради битов конфликт. Оспорва и възражението за недължимост на законната лихва.
В тази връзка е направено уточнение на претенцията за лихва относно началния момент, а именно - считано от датата, на която е изтекъл тримесечният срок по чл. 558, ал. 1, вр. чл. 497, ал. 1 КЗ , т.е. от 22.06.2018 г.
В допълнителен отговор ответникът поддържа всички свои първоначални възражения, оспорвания и твърдения.
Третото лице – помагач на страната на ответника - Г.А. - не взема становище по иска.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На
16.04.2016 г. конституираният като третото лице – помагач Г.А., без да има необходимата правоспособност, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил Опел Астра с рег. № **********, е причинил ПТП, нарушавайки правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 40, ал. 1 ЗДвП „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят на превозното средство е свободен и, че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“ и чл. 40, ал. 2 ЗДвП „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на ищеца Ш.Д., изразяваща се в трайно затруднение в движението на левия крак, дължащо се на двуглезенно счупване на костите на лява подбедрица – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, предл. 2-ро вр. ал. 1, б. „б“, предл. 2-ро вр. чл. 342, ал. 1 НК. В подкрепа на това обстоятелство съдът цени приетото като писмено доказателство споразумение от 17.04.2018 г., постигнато по НОХД № 465/2018 г. на Районен съд – Хасково, с което третото лице – помагач Г.А. е признат за виновен. В рамките на наказателното производство е установено, че подсъдимият А. е неправоспособен водач и не притежава валидно свидетелство за управление на МПС към датата на извършване на деянието. Съгласно епикриза и.з. № 6902 от 23.04.2016 г., издадена от МБАЛ Хасково АД, е установено, че в резултат на инцидента ищецът Д. е получил травматично увреждане, представляващо двуглезенно счупване на костите на лява подбедрица (закрито). Извършена е операция – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и фибула.
Впоследствие ищецът е развил пиодермия – по кожата на засегнатия ляв крак, впоследствие и по другия крак, трункуса и лицето се развила еритемо – папулозна ерупция с наслоена импетигинизация. При извършен преглед е констатирано, че кожата на глезена и част от тибиалната повърхност била еритемна, оточна и мацерирана, с пустули и секретиращи ерозии. Констатирани са еритемо – папулозни плаки и пустули. Предписано е лечение с медикаменти (ципринол, метронидазол, урбазон, алергозан, алерцит, фамултран, азатрил и превръзки с йодасепт). Издадена е епикриза и.з. № 7353 от 26.05.2016 г. от МБАЛ Д-р А.Д. АД – гр. Кърджали.
Разпечатката съдържа 24 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c3d707a2-54c5-4a66-8940-4d23c62c42d0