Определение № 34963 от 25.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34963 гр. София, 25.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110143236 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу П. М. Д., с която са предявени обективно съединени осъдителни искове за следните суми: сумата от 14,17 евро (27,71 лв.), представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.06.2022 г. – 30.04.2024 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, о*******************, ведно със законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.07.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 3,68 евро (7,20 лв.) – лихва за забава върху тази главница, дължима за периода 15.08.2022 г. – 30.06.2025 г., за които суми на ищеца е указано да предяви иск на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответницата, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

На основание чл.146, ал.1 във вр.чл.140 ГПК, съдът изготви следния проект за доклад на делото:

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответницата договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на същата на адреса на топлоснабдения имот – ап. 54, находящ се в гр.

София, ******************** за процесния период топлинна енергия. Поддържа, че ответницата като собственик на топлоснабдения имот, има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сграда етажна собственост се извършва по системата зялово разпределение, като в настоящия случай дяловото разпределение в сградата, в която се намира имота на ответницата се извършва от ищцовто дружество, с което е бил сключен договор за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане.

Ответницата П. Д., чрез назначения й особен представител адв. Б. в срока по чл.

131 ГПК подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове.

Оспорва процесуалната легитимация на ответницата при твърдението, че от датата на покупката на имота до предявяване на иска няма данни за промяна на собствеността.

Счита, че представеният по делото договор между ЕС и ищеца не поражда правни 1 последици, тъй като са изтекли повече от 10 години от неговото сключване и няма данни за подновяването му. На следващо място намира, че водомерът и топломерът в имота на ответницата е затапен, то не се дължи сума за топлинна енергия, както и за дялово разпределение и лихва. Намира, че фактурите не са връчване по надлежния ред. Прави възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца. При горните съображения моли за отхвърляне на предявените искове.

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК обективно кумулативно съединени осъдителни претенции с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства:

1 ) по иска за главница за цена на услугата дялово разпределение: предоставяне на услугата за дялово разпределение за посочения период, както и че нейната стойност възлиза на претендирания размер.

2 ) по иска за мораторна лихва: дължимостта на главницата, върху която е начислена лихвата, изпадането на ответницата в забава и размера на обезщетението за забава.

Ищецът не сочи доказателства за изпадането на ответницата в забава.

В доказателствена тежест на ответницата при установяване на горните факти е да докаже погасяване на дълга.

По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

За общоизвестно съдът следва да обяви на страните на основание чл.155 ГПК съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени доказателства като допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото, с изключение на описаното, но фактически неприложено доказателство под № 6 „Протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение и списък на етажните собственици, като съдът намира, че следва да даде възможност на ищеца да представи същото, след което съдът ще се произнесе по неговото приемане.

Съдът намира, че искането на ищеца за допускане на СТЕ по формулираните в исковата молба въпроси следва да бъде оставено без уважение, съобразявайки, че предмета на настоящото производство са вземания за предоставяне на услугата за дялово разпределение, а така поставените въпроси касаят доставката на потребена ТЕ.

Съдът приема, че искането за ССчЕ не е необходимо.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, а страните да бъдат приканени да разрешат спора си доброволно.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 11.11.2026 г. от 10:10 часа, за когато да се призоват страните.

ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.

ОБЯВЯВА на основание чл. 155, вр. чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за общоизвестно и 2 ненуждаещо се от доказване в производството съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от ищеца с исковата молба писмени документи, с изключение на описаното, но фактически неприложено доказателство под № 6 „Протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение и списък на етажните собственици, като ПРЕДОСТАВЯ възможност на ищеца в 10-дневен срок от получаване на съобщението да представи същото, след което съдът ще се произнесе по неговото приемане.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертизи.

ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на делото. Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за доброволно уреждане на спора ще спестят процесуални усилия и разноски.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на 3 предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.

Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за насроченото ОСЗ, на ищеца да се връчи препис от отговора на ИМ.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4