Определение № 239 от 19.01.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 239 гр. Варна, 18.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно частно гражданско дело № 20233100502410 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 7228/07.11.2023г. от „Е.........“ АД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „В. В.“ № 258, Варна Тауърс Г, чрез юрисконсулт Н. . срещу определение № 755/20.10.2023г. по гр. д. № 546/2023г. по описа на РС Д., IV-ти състав, с което е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят намира обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно. Оспорва правния извод на съда за недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, както и изразеното от съда становище, че единственият път за защита на ищеца е предявяването на осъдителен иск срещу ответника. Намира предявения иск за допустим и се позова на правото си да избере пътя на защита, като крайната му цел е снабдяване с изпълнителен лист за вземането си. Развива съображенията за характера на иска по чл. 422 от ГПК и връзката му с заповедното производство, както и действието на съдебното решение при положително произнасяне на съда. Отправеното искане е за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.

С обжалвания съдебен акт е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск, поради което не следва да се връчва препис от частната жалба на насрещната страна, на основание чл. 130, изр. второ от ГПК.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

1

Производството по гр. д. № 546/2023г. по описа на РС Д. е образувано по предявени от „Е.“ АД срещу С. Д. Й., ЕГН ********** от гр. Д. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 200 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 8031,14 лв. за обект на потребление с абонатен номер № ., находящ се на адрес: гр. Д., ул. „Т. К.“ № 20, в която са включени неплатените фактури за ел. енергия в размер на 7898,35 лв., представляваща главница за ел. енергия по фактура №........., издадена на 19.12.2022г. с падеж - 06.01.2023г. и с период на потребление от 24.11.2016г. до 23.11.2017г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 132,79 лв. за периода от 07.01.2023г. до 06.02.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 243/2023г. по описа на ДРС.

В исковата молба ищецът сочи, че с влязло в сила решение по гр. дело № 666/2019г. по описа на Районен съд Д. е отхвърлен предявеният от ответника отрицателен установителен иск, че С. Д. Й. не дължи на „Е......“ АД заплащане на сумата от 7898,35 лв., начислена в резултат на преизчисляване на количествата електроенергия за обект на потребление, находящ се на адрес: гр. Д. , ул. „Т. К.“ 20 с кл. № ......... и аб. № . за периода от 24.11.2016г. до 23.11.2017г., за която сума е издадена фактура №**********/11.12.2018г.

Ищецът излага, че предвид влязлото в сила съдебно решение ответникът безспорно дължи посочената сума, поради което е издадена нова фактура №......... с падеж 06.01.2023г. на стойност 7898,35 лв. за начислена електроенергия за периода от 24.11.2016г. до 23.11.2017г. Сумата по фактурата не е платена от ответника и ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК, което е уважено и му е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за главницата по фактурата и законната лихва за забава.

Предявяването на иска е обусловено от подаденото възражение от длъжника.

С обжалваното определение е прекратено производството по делото, като първоинстанционният съд е приел, че е налице субективен и обективен идентитет между предмета по влязлото в сила решение по гр. дело № 666/2019г. по описа на РС съд Д. и предявения иск, което обстоятелство съставлява отрицателна предпоставка за допустимостта на предявения иск.

Позовава се на съдебна практика на ВКС, съобразно която да се отхвърли отрицателен установителен иск е равнозначно на това да се уважи положителен установителен иск относно същото право, предявен от ответниците. Приел е, че ищецът ще е лишен от изпълнителният титул на заповедта за изпълнение, но той самият е избрал този път на защита, разполагайки и с възможността да предяви срещу ответника осъдителен иск.

В обобщение е прието, че предявеният иск за съществуване на същото вземане и между същите страни е недопустим, поради наличието на сила на пресъдено нещо по спора с влязло в сила решение.

Настоящият съдебен състав не споделя изложените мотиви на първинстанционния съд относно недопустимост на предявените искове, поради следните съображения:

Безспорно, силата на пресъдено нещо е абсолютна отрицателна 2 процесуална предпоставка, поради която страните изгубват правото си на иск относно същото материално право. Необходима последица от правоустановяващото й действие се явява непререшаемостта на правния спор.

Непререшаемостта обезпечава стабилността на правоустановяващото и регулиращото действие на силата на пресъдено нещо срещу опасността от противоречиво решение по същия спор между същите страни. При отхвърляне на отрицателен установителен иск със съдебното решение се установява със сила на пресъдено нещо съществуването на правото, което ищецът се е опитал да отрече. В този смисъл е и цитираната от районния съд съдебна практика, касаеща установителни искове за право на собственост.

Решението по проведен отрицателен установителен иск за парично вземане не съставлява изпълнително основание за ответника по него и същият не би могъл да се снабди с изпълнителен лист за вземането си.

В конкретния случай, обаче, установителният иск е предявен по реда на чл. 422 от ГПК, с решението по който се формира сила на пресъдено нещо относно съществуването на вземане, но с изпълнителна сила се ползва издадената заповед за изпълнение. Ако с решението по иска се признае съществуването на вземането, то заповедта за изпълнение влиза в сила и вземането подлежи на изпълнение. Следователно решението, с което се уважава предявеният иск по реда на чл. 422 от ГПК е идентично по последици с решението по осъдителен иск поради връзката с издадената заповед за изпълнение. Между производството по отрицателния иск и това по иска с правно основание чл.422 от ГПК няма пълна идентичност, доколкото е различен видът на търсената с иска защита, а именно допускане на принудително удовлетворяване срещу ответника. Поради това предявеният от длъжника отрицателен установителен иск не съставлява пречка за кредитора да търси принудително изпълнение на претендираното от него право, чрез предявяването на осъдителен иск или по реда на заповедното производство.

Поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното определение следва да бъде отменено.

Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ, по жалба на „Е.........“ АД, ЕИК ........., определение № 755/20.10.2023г. по гр. д. № 546/2023г. по описа на РС Д., IV-ти състав, с което е прекратено производството по делото и В Р Ъ Щ А делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4