Решение № 88 от 15.07.2026, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Оряхово, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б.М.М. при участието на секретаря В. Ив. И.а като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20261460100407 по описа за 2026 година

Делото е образувано по искова молба на С. В. И. с ЕГН:**********, с адрес в с. Липница, общ. Оряхово, обл. Враца ул. „Георги Димитров” №18, чрез адв. Л. Б. от САК, с която е предявил против „АПС БЕТА България” ЕООД с ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София р-н Триадица бул. „България” №81В, ап.3, кумулативно обективно съединени искове, както следва:

- Иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено между страните, че сключеният между С. В. И. и „Сити Кеш“ ООД Договор за паричен заем Кредирект №421317 от 22.05.2020 г. е нищожен;

- Иск с правно основание чл. 439, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника законна лихва върху главницата от 450 лв. от 22.07.2025 г. до окончателното изплащане, договорна лихва в размер на 30.36 лв. за периода 22.05.2020-23.07.2025, законна лихва за периода 24.08.2020-27.06.25 в размер на 159.05 лв., за които е издаден ИЛ рег.№ 842/16.10.2025 г., въз основа на Заповед № 623 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 979/25 на РС-Ихтиман.

Претендират се и направените в настоящия процес разноски.

Ищецът твърди, че е страна по Договор за паричен заем Кредирект №421317 от 22.05.2020 г., сключен със „Сити Кеш” ООД, по силата на който се е задължил да върне получена сума в размер на 450 лева на десет месечни вноски, при ГЛП 40,05℅ и ГПР 47,17℅.

Сочи се, че съгласно погасителния план е трябвало да върне 3 вноски по 1

222 лева, която сума включвала главница, лихва и неустойка за непредставяне на обезпечение, съгласно чл.6.1 и чл.6.2 от договора в размер на 185.64 лева.

Релевира се, че на 21.07.2022 г. вземането е прехвърлено чрез цесия на АПС Бета България ЕООД.

Излагат се доводи, че по заявление на ответника е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 979/2025 г. на РС – Ихтиман и изпълнителен лист за сумите: 450 лв. главница; 30,36 лв. договорна лихва;

159,05 лв. законна лихва за забава, както и направените разноски и законната лихва върху главницата от 22.07.2025 г.;

Твърди се, още че въз основа на издаден изпълнителен лист по посоченото ч.гр.д. №979/2025г. на РС – Ихтиман е образувано изпълнително дело №1136/2025 г. при ЧСИ М.Н.

Ищецът поддържа, че договорът е нищожен поради наличие на неравноправни клаузи; противоречие с добрите нрави и нарушение на императивни разпоредби на ЗПК.

Като основания за нищожност се изтъкват, на първо място прекомерен размер на възнаградителната лихва, тъй като уговореният ГЛП от 40,05 % надвишава трикратния размер на законната лихва към момента на сключване на договора; неправилно формиран ГПР, тъй като ГПР не включва неустойката от 185,64 лв., което води до „скрито оскъпяване“ на кредита, а също и липсва ясна методика за формиране на ГПР в нарушение на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК и нищожност на клаузата за неустойка, тъй като чл. 6.2 предвижда неустойка при непредоставяне на обезпечение.

Ищецът сочи, че предвидената в договора за паричен заем неустойка е прекомерна, не изпълнява обезпечителна или обезщетителна функция, цели неоснователно обогатяване на кредитора и противоречи на добрите нрави и заобикаля закона, като се позовава на чл. 21 и чл. 22 ЗПК, чл. 92 ЗЗД и практика на ВКС.

Излагат се доводи, че съгласно чл. 22 и чл. 23 ЗПК при недействителен договор потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без лихви и разноски. Поддържа се, че съдът по заповедното производство не е извършил служебна проверка за неравноправни клаузи.

Позовава се практика на СЕС и ВКС, допускаща последващ иск за нищожност въпреки издадена заповед заизпълнение. Моли се, съда да постанови решение, с което:

- на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД да признае за установено в отношенията между страните С. В. И. с ЕГН:**********, с адрес в с. Липница, общ. Оряхово, обл. Враца ул. „Георги Димитров” №18 и „АПС БЕТА България” ЕООД с ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София р-н Триадица бул. „България” №81В, ап.3, че сключеният между ищеца И. и „Сити Кеш” ООД, ЕИК: 202531869 гр. София, Договор за паричен заем Кредирект №421317 от 22.05.2020 г. е нищожен;

2

- на основание чл. 439, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК да признае за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника законна лихва върху главницата от 450 лв. от 22.07.2025 г. до окончателното изплащане, договорна лихва в размер на 30.36 лв. за периода 22.05.202023.07.2025, законна лихва за периода 24.08.2020-27.06.25 в размер на 159.05 лв., за които е издаден ИЛ рег.№ 842/16.10.2025 г., въз основа на Заповед № 623 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 979/25 на РС-Ихтиман.

В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.

Излагат се следните доводи, че за вземането вече е било образувано ч.гр.д. № 979/2025 г. по описа на РС – Ихтиман, по което е издадена Заповед за изпълнение № 623/23.07.2025 г., която е връчена редовно на ищеца С. В. И..

Последният не е подал възражение по чл. 414 ГПК, поради което заповедта е влязла в сила.

Ответникът поддържа, че с влизане в сила на заповедта са преклудирани всички възражения относно несъществуването на вземането, като спорът не може да бъде пререшаван чрез нов иск, освен в изрично предвидените хипотези на чл. 424 и чл. 439 ГПК, както и че възраженията за недействителност на договора е следвало да бъдат направени в заповедното производство.

Позовава се на практика на ВКС, според която стабилизираната заповед за изпълнение препятства последващ процес относно съществуването на вземането.

При условията на евентуалност ответникът оспорва иска като неоснователен и недоказан.

Ответникът поддържа, че договорът е сключен в съответствие със ЗПК, отговаря на изискванията на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 ЗПК, изготвен е по ясен и разбираем начин и е предоставен с необходимия размер на шрифта и съдържание.

Посочва се още, че сключването му като електронен документ е законосъобразно, както и че са спазени изискванията на ЗЕДЕУУ, ЗПФУР и ЗПК.

Ответникът оспорва твърденията за нищожност на клаузата за неустойка, като поддържа, че неустойката има обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция; при непредоставяне на обезпечение кредиторът търпи риск от неудовлетворяване на вземането; вредите при неизпълнение се предполагат и не е необходимо да бъдат доказвани, а също и че клаузата не противоречи на добрите нрави.

Позовава се на практика на ВКС, относно функциите на неустойката, допустимостта на санкционния й характер и разбирането, че прекомерността сама по себе си не води до нищожност.

3

Ответникът твърди, че дори съдът да приеме клаузата за неустойка за нищожна, това не води до нищожност на целия договор и евентуалната недействителност би засегнала само отделната клауза.

Позовава се на чл. 26, ал. 4 ЗЗД относно частичната нищожност.

Моли съда да прекрати производството като недопустимо, а при условията на евентуалност да отхвърли иска като неоснователен и недоказан.

Прави се възражение за прекомерност на размера на претендираното от процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение, като се прави възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.

В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените искова молба и отговор на същата.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представен по делото Договор за паричен заем Кредирект №421317 от 22.05.2020 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД с ЕИК:202531869 от гр. София – „кредитодател“ и ищеца С. В. И. с ЕГН:**********, в качеството на „кредитополучател“, последният е получил сумата в размер на 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/, като е поел задължение да я върне на 3 /три/ броя вноски по 160,12 лева. От договора се установява, че същият е сключен при лихвен процент в размер на 40,05 % и ГПР в размер на 47,19 ℅, като дължимата лихва за целия период е в размер на 30,36 лв. /тридесет лева и 36 ст./.

Установява се от чл.6 от договора, че страните са постигнали споразумение, договорът за кредит да бъде обезпечен с поне едно от обезпеченията – банкова гаранция или поръчител, отговарящ на изчерпателно посочени в приложимите към договора общи условия.

Съгласно чл.6.2 от договора за паричен заем, кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че не предостави договореното в чл.6.1 обезпечение в тридневен срок от сключването или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитодателя неустойка в размер на 185,64 лева.

По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установи, че по Договор за паричен заем Кредирект №421317 от 22.05.2020 г. при определяне на Годишния процент на разходите /ГПР/ са взети предвид единствено размерът на главницата – 450 лева и размерът на лихвата – 30,36 лева или общо сумата от 480,36 лева. При това положение ГПР е в размер на 48,27 ℅, без в него да е включена и определената в чл.6.2 от договора неустойка в размер на 185,64 лева. При 4 включването на неустойката за непредставено обезпечение, размерът на ГПР по договора ще стане 857,85 ℅.

Според вещото лице, общата сума, която ищецът е заплатил на ответното дружество по Договор за паричен заем Кредирект №421317 от 22.05.2020 г., въз основа на издаден изпълнителен лист и образувано ИД №11362025г. на ЧСИ М.Н.с район на действие ОС-Враца е както следва:

Общото задължение е в размер на 1128,44 евро, като постъпилата сума е в размер на 342,37 евро, след наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника, понастоящем ищец. Тази сума не е разпределяна, тъй като изпълнителното дело е спряно на основание чл.432, ал.1, т.1 от ГПК.

Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно изготвено.

Предявените искове са с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл. 439, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В тежест на ищеца е да докаже, твърдението си, че сключеният със „Сити Кеш” ООД, ЕИК: 202531869 гр. София Договор за паричен заем Кредирект №421317 от 22.05.2020 г. е нищожен, на твърдените основания, както и че не дължи заплащане на ответника на законна лихва върху главницата от 450 лв. от 22.07.2025 г. до окончателното изплащане, договорна лихва в размер на 30.36 лв. за периода 22.05.2020- 23.07.2025, законна лихва за периода 24.08.2020-27.06.25 в размер на 159.05 лв., за които е издаден ИЛ рег.

№ 842/06.10.2025 г., въз основа на Заповед № 623 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 979/25 на РС-Ихтиман.

В тежест на ответника е да докаже сключването на валидно облигационно правоотношение с ищеца С. В. И..

Предявените искове са допустими, като предявени от субект с правен интерес. Разгледани по същество исковете са основателни.

С доклада по делото, съдът прие за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните, че същите са обвързани от Договор за паричен заем Кредирект №421317 от 22.05.2020 г., в който е предвидена клауза за заплащане на неустойка, както и че вземането по договора е прехвърлено на „АПС Бета България” ЕООД чрез договор за цесия от 21.07.2022 г..

Съдът приема, че процесният Договор за паричен заем Кредирект №421317 от 22.05.2020 г., отговаря на изискванията на чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което попада в приложното поле на потребителската защита, като приложими са освен правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.