Решение № 12136 от 10.07.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 7866/2022
- Вид
- Решение № 12136
- Подписан
- 10.07.2023
- Състав
- СИМОНА ВАСИЛЕВА НАВУЩАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 450, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 507 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 508, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 115, ал. 1, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "а" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 13 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 14 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 18, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 12136 гр. С. 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20221110107866 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК вр. чл. 439 ГПК.
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение срещу ищеца за следните суми, за които е издаден изпълнителен лист на 16.10.2008 г. по ч.гр.д. № 37682 по описа за 2008 г. на СРС, ГО, 57 с-в, и се води изп. д. № ... по описа на ЧСИ М.К., а именно: за сумата от 8274,12 лв. – главница по договор за банков кредит № 3512/26.07.2004 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 19.11.2008 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 6635,11 лв. – лихва за забава за периода от 24.10.2005 г. до 22.08.2008 г., и 1098,18 лв. разноски по делото, както и сумата от 5294,18 лв., представляваща събрана от ищеца сума за изтеклите законни лихви от 19.11.2008 г. до момента на плащането на задължението от взискателя, ответник по настоящото производство, вкл. и сумата за юрисконсултско възнаграждение и такси, начислени и събрани в полза на взискателя.
Ищецът твърди, че вземанията по процесния изпълнителен лист са погасени по давност, тъй като последното изпълнително действие било молба от 12.03.2012 г. от ответника взискател за налагането на запори на ищеца длъжник. Сочи, че е изтекла петгодишна давност на 12.03.2017 г., а поради липса на искания на взискателя за извършване на изпълнителни действия изпълнителното дело е следвало да се прекрати на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 12.03.2014 г. Моли да бъдат уважени предявените искове. Претендират се разноските по делото.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че са извършвани и други изпълнителни действия, които са прекъснали течащата давност – на 26.02.2014 г. било изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху пенсията на ищеца. От м. август 2018 г. давността била прекъсната поради направено признание на дълга от страна на ищеца; на 23.11.2020 г. бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца.
Оспорва вземането за законна лихва да се е погасило по давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната 1 съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
С приетия и неоспорен доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване, с оглед заявеното от ответника становище следните обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право: че 1) срещу ищеца и ответника на 16.10.2008 г. бил издаден изпълнителен лист в полза на „Г.Т.“ ЕООД по ч.гр.д. № 37682 по описа за 2008 г. на СРС, ГО, 57 с-в, за сумата от 8274,12 лв. – главница по договор за банков кредит № 3512/26.07.2004 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 19.11.2008 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 6635,11 лв. – лихва за забава за периода от 24.10.2005 г. до 22.08.2008 г., и 1098,18 лв. разноски по делото.; 2) Въз основа на изпълнителния лист било първоначално образувано изпълнително дело № 2519/2009 г. по описа на ЧСИ С.Я. а впоследствие изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ М.К..
По делото е приобщено копие на Изпълнително дело № 2519/2009 г. по описа на ЧСИ С.Я., от което се установява, че на 23.10.2009 г. е подадена молба от „Г.Т.“ ЕООД за образуване на изпълнително дело въз основа на издаден на 16.10.2018 г. изпълнителен лист в полза на взискателя срещу ищеца Т. Б. П. и ответника М. В. С. изпълнителен лист на 16.10.2008 г. по ч.гр.д. № 37682 по описа за 2008 г. на СРС, ГО, 57 с-в, с която молба е извършено от взискателя възлагане начина на изпълнение по см. на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. С посочения изпълнителен лист длъжниците Т. Б. П. и М. В.
С. са осъдени да заплатя солидарно на взискателя сумата от 8274,12 лв. – главница по договор за банков кредит № 3512/26.07.2004 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 19.11.2008 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 6635,11 лв. – лихва за забава за периода от 24.10.2005 г. до 22.08.2008 г., и 1098,18 лв. разноски по делото.
Не е спорно между страните, а се установява и от приложеното ИД, че длъжникът М. В. С. е изплатил изцяло дълга по-посоченото изпълнително дело. Видно от удостоверение за размер на дълга (л. 238 по ИД) ответникът М. С. е заплатил по ИД сума в общ размер на 21 301.59 лева, вкл. адвокатски хонорар, авансови такси и разноски, такси по изпълнителния лист, законна лихва от 19.11.2008 г. до 09.08.2010 г., мораторна лихва и главница.
Не е спорно, а се установява и от ИД (л.169) , че на 17.06.2010 г. ответникът М. С. е конституиран в качеството на взискател по ИД № 2519/2009 г. по описа на ЧСИ С.Я..
С молба от 21.02.2012 г. новоконституирания взискател М. С. е поискал прилагане на конкретни изпълнителни способи спрямо длъжника Т. Б. – запор на банкова сметки и запор на пенсия.
На 03.04.2012 г. са наложени запори върху вземанията на длъжника по открити банкови сметки в „Уникредит булбанк“ АД и върху пенсията на длъжника Т. Б..
С постановление от 09.08.2017 г. изпълнителното производство е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
По делото е приобщено копие на Изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ М.К..
От същото се установява, че на 14.11.2018 г. М. В. С. е подал молба до ЧСИ Милен Бъзински за образуване на ИД срещу длъжника Т. Б. Към молбата е приложен изпълнителен лист, издаден на 16.10.2008 г. по ч.гр.д. № 37682 по описа за 2008 г. на СРС, ГО, 57 с-в, по силата на който Т. Б. и М. С. са осъдени да заплатя солидарно на „Г.Т.“ ЕООд посочените в изпълнителния лист суми и удостоверение изх. номер 049670/03.10.2018 г., издадено по ид. № 2519/2009 г. по описа на ЧСИ С.Я. от което се установява, че Т. Б. дължи на М. С. сумата от 21 301,59 лева. Делото е изпратено по подсъдност на ЧСИ Мариана Кирилова и е образувано под нов номер - ИД № ....
С молба от 23.11.2020 г. взискателят М. С. е поискал нлагане възбрана върху имуществото на длъжника и е извършено възлагане начина на изпълнение по см. на чл.
18, ал. 1 ЗЧСИ.
С разпореждане на ЧСИ от 04.12.2020 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки в редица търговски банки и върху трудовото 2 възнаграждение на длъжника. В резултат на запорите са постъпвали суми по ИД.
Други относими действия по изпълнителното производство не са извършвани.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на свидетеля В.А.Б.. Същия разказва, че са били колеги с М., работили в „Национална жандармерия“, пенсионирали се в системата на МВР, след което продължили да работят в Столична община, район Овча купел. Т. П. познава задочно, от приказки по негов адрес и от една единствена среща, на която присъствал. Срещата се провела на бул. „Витоша“, след областната управа, в едно капанче през м.август 2018 г. На срещата присъствали свидетеля, М. и г-н П.. Поводът бил тривиален, от голямо значение за М., тъй като преди години станал поръчител на г-н П., който спрял да си плаща вноските и се наложило М. като поръчител да изплати заема му. Поводът за срещата бил да се разберат дали П. ще му връща пари или М. да образува дело при ЧСИ. На срещата се разбрали г-н П. да му връща доброволно всеки месец сума под 1000 лева, защото и той бил пенсионер. Доколкото му е известно, г-н П. не връщал доброволно суми и М. завел дело. Не познава лично г-н П., но М. се обръщал към него поименно и било ясно, че именно това е човекът, който му дължи парите. Знае, че кредитът, по който М. е поръчителствал на г-н П. е някъде от 2004 г. – 2005 г.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК. Те са насочени към установяване незаконосъобразност на предприетото принудително изпълнение срещу ищеца за вземанията на ответника поради изтичане на погасителната давност за сумите, за които е образувано изпълнителното производство.
При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищецът да обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост на исковете, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на принудително изпълнение срещу него за сумите – предмет на образуваното изпълнително производство. Последното в случая предполага ответникът да установи наличието на основания за спиране и/или прекъсване на погасителната давност.
В случая с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване, с оглед заявеното от ответника становище следните обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право: че 1) срещу ищеца и ответника на 16.10.2008 г. бил издаден изпълнителен лист в полза на „Г.Т.“ ЕООД по ч.гр.д. № 37682 по описа за 2008 г. на СРС, ГО, 57 с-в, за сумата от 8274,12 лв. – главница по договор за банков кредит № 3512/26.07.2004 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 19.11.2008 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 6635,11 лв. – лихва за забава за периода от 24.10.2005 г. до 22.08.2008 г., и 1098,18 лв. разноски по делото.; 2) Въз основа на изпълнителния лист било първоначално образувано изпълнително дело № 2519/2009 г. по описа на ЧСИ С.Я. а впоследствие изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ М.К..
Не е спорно по делото, а се установява и от удостоверение с изх. номер 049670/03.10.2018 г., издадено по ид. № 2519/2009 г. по описа на ЧСИ С.Я. че М. С. е заплатил всички суми по изпълнително дело 2519/2009 г. по описа на ЧСИ С.Я. в качеството на солидарен длъжник и че Т. Б. дължи на М. С. сумата от 21 301,59 лева.
Предвид това и с оглед релевираното с исковата молба възражение за давност съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, защото давността не се прилага служебно, а е необходимо длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително поради погасяване на задълженията по давност. Единственият способ за 3 защита на длъжника в хипотезата на поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, които са предмет на изпълнително производство, е предявяването на отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК преди да е приключило принудителното събиране на вземанията. От изложеното следва, че ищецът има правен интерес от предявените искове. Спорни по делото са въпросите дали вземането е погасено по давност и дали е налице признание на дълга, което е прекъснало давността.
Съдът възприема съдебната практика, според която извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното решение, като даденото с т. 10 от него разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това /в този смисъл – Решение № 170/17.09.2018 г., постановено по гр. д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, IV ГО/. Ето защо съдът счита, че с образуването на изп. № 20158410411801 по описа на ЧСИ Неделчо Митев давността за вземанията по изпълнителния лист се счита за прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, като по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване давността е спряла да тече на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Спирането на давността по изпълнителното производство следва да се счита за преустановено от момента на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно от 26.06.2015 г. Следователно от датата 26.06.2015 г. следва да се преценяват всички твърдения на ищеца за изтекла погасителна давност.
Разпечатката съдържа 34 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c3d27132-6bd0-4afc-92f6-c0072cb5fe00