Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12 от 13.01.2026, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Търговско дело 148/2025
Вид
Решение № 12
Подписан
13.01.2026
Състав
Румяна Бончева Пенева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Стара Загора, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева при участието на секретаря Даниела Ив. Илиева като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело № 20255500900148 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД за обявяване нищожността на Договор за паричен заем № 647818 от 11.02.2020г., съединен с осъдителен иск по чл.34 ЗЗД за сумата 4574 лв., като получена на основание обявен за нищожен договор.

Ищцата С. П. И. твърди в исковата си молба, че на 11.02.2020 г. е сключила договор за паричен заем № 647818, по силата на който „К.Й.“ ООД й е предоставило в заем сумата от 13 000 лв. при фиксиран ГЛП от 41.16 % и ГПР от 49.819 %. Съгласно погасителен план следвало да внесе 60 месечни вноски в размер на 513,82 лв., като сумата включвала главница и лихва.

Твърди, че Договор за кредит №535168 е нищожен, като същият съдържа следните нищожни неравноправни клаузи: ГЛП е 41.16 %, като видно от самия договор, лихвата е прекомерна и само на това основание договорът следва да се обяви за нищожен. Счита, че съгласно установена съдебна практика, противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва (в този смисъл Решение №906/30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г. на ВКС, 11 г. о., Решение №378/18.05.2006 г. по гр. д. №315/2005 г. на ВКС, 11г. о., Решение №1270/09.01.2009 г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, IIг. о.; Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на ВКС, IV г.о.). Твърди, че 1 уговорената в процесния договор възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната лихва, която към 11.02.2020 г. е била 10.00 % (съответно трикратния й размер е бил - 30.00 %). По този начин накърнява добрите нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл.26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

Посочва, че ГПР е 49.819 %. Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално допустим размер - пет пъти размера на законната лихва. ГПР по скрит начин е увеличен, тъй като в него не е включена дължимата неустойка, което е още едно основание за нищожност на договора. Отделно сочи, че съгласно чл.14 от договора, дългът е обезпечен, като е вписана ипотека върху ап.19, ет.7, вх.В, находящ се в гр.Р.**. Посочва, че според чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Посочва, че съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Спазването на това изчисление дава информация на потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Годишният процент на разходите представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Според ищцата, липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият. По този начин 2 потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. В контекста на дадената дефиниция в чл.19, ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Посочва, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не (в този смисъл Решение №23/07.07.2016г. по т. д. № 3686/2014г. на ВКС, I т. о.).

Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т.1 на TP № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод. Посочва, че за да се отговори на въпроса, дали договорът е нищожен поради противоречие със закона, следва да се имат предвид разпоредбите на глава шеста от ЗПК - „Недействителност на договора за потребителски кредит.

Неравноправни клаузи“, сред които е чл.22, съгласно който, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според т.9 и т.10 на чл.11 от ЗПК, договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Твърди, че принципно няма пречка страните по договор да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва, изчислена като основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл.10, ал. 2 от ЗЗД.

3

Действително с Постановление на МС № 72/08.04.1994 г. (отм.) е определен само размерът на законната лихва, като със заключителната разпоредба § 1 е отменено Разпореждане на МС № 1238 от 1951г. за определяне на максималния процент на договорните лихви, без да бъде определен нов максимален размер. Посочва, че максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или за забава) обаче е ограничен от нормата на чл.9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение №1/2009 г. от 15.06.2010г. на ВКС, ОСТК, добрите нрави са неписани и несистематизирани морални правила без конкретика, но които изхождайки от принципа за справедливост са общоприети в обществото и субектите на правото следва да се ръководят от тях. Въпреки тяхната абстрактност, законът им е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал, 1 ЗЗД). Счита, че за противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и пр. Счита, че противоречието със закона и/или добрите нрави прави уговорката за ГЛП нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр.3 ЗЗД и препятства възникването на вземането и предпоставя нищожност на договора, тъй като годишният лихвен процент е един от основните елементи на договора за потребителски кредит и без него е невъзможно съществуването му, съответно не е приложима в случая разпоредбата на чл.26, ал. 4 ЗЗД, тъй като сделката не би била сключена без недействителните й части.

Посочва, че до настоящия момент ищцата е внесла общо сумата от 15000 лв. по сметка на ответника. Счита, че съдебната практика и закона са категорични, че по един нищожен договор заемателят следва да върне единствено главницата по договора, какъвто е настоящия случай. Всички надвнесени суми, обаче, следва да се върнат обратно, тъй като са дадени по един нищожен договор и представляват неоснователно обогатяване на ответника, респ. поради нищожност на клаузата за неустойка, следва да се върнат всички надвнесени суми.

Моли да се обяви Договор за паричен заем № 647818, сключен на 4

11.02.2020г. между С. И. и „К.Й.“ ООД, ЕИК ** за нищожен, поради противоречие със закона на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. Посочва, че разпределена по пера, общата сума на договора е следната – 13 000 лв. главница и 17 829,98 лв. лихва по договора.

Прави искане да се осъди ответника да заплати на ищцата сумата 2000 лв., като изплатена по един нищожен договор и представлява неоснователно обогатяване. Съдът, по искане на ищцата, е допуснал увеличение на предявения иск от 2000лв. на 4574лв.

Претендира присъждане на разноски, възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. както и адвокатско

Ответникът „К.Й.“ ООД гр.Х. е депозирал писмен отговор на исковата молба, който е депозиран извън законоустановения 2-седмичен срок, поради което съдът го прилага към книжата по делото, но не взема становище по направените искания.

По същество становището му е, че исковете са неоснователни и следва да се оставят без уважение.

Съдът обсъди доводите и становищата на страните, ведно със събраните по делото доказателства, при което намери за установено следното:

Видно от представения по делото договор за паричен заем №647818, на 11.02.2020 г. ищцата С. П. И. и отв.„К.Й.“ ООД са сключили посочения договор, по силата на който ответникът, в качеството на заемодател, е предоставил на ищцата, в качеството й на заемател, в заем сумата от 13 000 лв. при фиксиран ГЛП от 41.16 % и ГПР от 49.819 %. Съгласно погасителния план, ищцата следва да внесе 60 месечни вноски в размер на 513,82 лв. всяка /последната 60-та вноска е в размер на 514,60лв./, като сумата включва главница и лихва. Общата сума, дължима по договора е 30 829.98лв.

Съгласно клаузите на договора /т.14 от същия/, изпълнението на задълженията на заемателя се обезпечава с ипотека върху имот с административен адрес: гр.Р.**. В договора, в същата клауза, е предвидено, че всички разходи свързани със снабдяването с необходимите за това документи –скици, удостоверения за данъчна оценка и др., както и нот.такси са за сметка на заемателя, т.е. на ищцата по делото.

5

С оглед изясняване на фактическите обстоятелства по делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, депозирала писмено заключение, което съдът възприема като компетентно и мотивирано. Същото не е оспорено от страните по делото. От експертното заключение се установява, че размерът на годишния лихвен процент /ГЛП/ по договор за паричен заем № 647818 от 11.02.2020г е 41,16% /четиридесет и едно цяло и шестнадесет процента/ при основен лихвен процент на БНБ през периода на договора от 0,49 до 3, 80%. Към дата 31.01.2025г. ищцата е погасила задължения към „К.Й.” ООД в общ размер на 17 574, 00лв. /седемнадесет хиляди петстотин седемдесет и четири лева/, като сумата включва: 4 045, 96лв. - главница; 12 974, 52лв. - /дванадесет хиляди деветстотин седемдесет и четири лева и 52ст./ - договорна /договорена/ лихва; 553, 52лв. /петстотин петдесет и три лева и 52ст./ - наказателна лихва върху просрочени главници.

Видно от експертизата, към датата на сключване на договора за паричен заем, размерът на законната лихва е 10% /десет процента/, при основен лихвен процент, определен от БНБ 0, 00%. По време на действие на договора за паричен заем от 11.02.2020г. до 11.02.2025г. основният лихвен процент /ОЛП/ е както следва: от 01.02.2020 - 01.09.2022г. - 0, 00 %.