Решение № 106 от 07.02.2020, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Плевен, 07.02.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Плевенски окръжен съд, ІІІ - ти състав, гражданска колегия в публичното заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА ДИМИТРОВА при секретаря ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ в присъствието на Прокурора като разгледа докладваното от съдията Ж. Димитрова в.гр.д. N 1109 по описа за 2019 год., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.

258 и сл. от ГПК.

С решение № 2054 от 18.10.2019 г., постановено по гр.д. № 3333/2019 г. Плевенският районен съд е осъдил ГД „***“ към ***, гр. София да заплати на

Б.В.П. с посочено ЕГн и адрес *** следните парични суми:

- на основание чл. 178 ал.1 т. 3 вр. с чл. 179 ал. 1 от З*** сумата от 1 477,39 лв., представляваща неизплатено възнаграждение положен извънреден труд вследствие преобразуването на нощен към дневен такъв за периода от 23.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на ИМ - 23.05.2019 г. до окончателното ѝ заплащане;

- на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК сумата от 372,50 лв. за направени по делото разноски след компенсация.

Със същото решение Плевенският районен съд е осъдил ГД „***“ към ***, гр. София да заплати на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК по сметка на Плевенски Районен съд държавна такса в размер на 59,10 лв. съобразно уважената част от исковете, както и е отхвърлил предявения иск за разликата над сумата от 1 477,39 лв. до предявения размер от 1 792,92 лв. като неоснователен и недоказан.

Недоволна от така постановеното решение е останала ГД „***“ към ***, гр. София, която чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт С.Н. го обжалва в законния срок. В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението, както и доводи за постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че РС неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че положеният от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по правилата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, която според въззивника е неприложима по отношение на държавните служители в ***. Според въззивника за процесния период, за който се претендира заплащане на допълнителни суми за положен нощен труд са действали З*** /в сила от 2014 г./, Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за 4 дни от исковия период /от 29.07.2016 г. до 02.08.2016 г./, Наредба № 8121-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з – 773/29.07.2016 г., в които липсва текст допускащ трансформация на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1,143. Според въззивника неправилно ПРС е приел, че е налице празнота в нормативната уредба, касаеща *** и е приложил разпоредбите на общото гражданско законодателство – чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, като не е съобразил, че ищецът е държавен служител по смисъла на чл. 142 ал. 1 т. 1 от З***, чието служебно правоотношение се урежда единствено със З***. Според въззивника с нормата на чл. 187 ал. 3 изр. Последно от З*** законодатателят изрично е определил 8 – часова продължителност на нощния труд по З***, а не 7 часа както е за работещите по трудово правоотношение, както и в разпоредбата на чл. 187 ал. 1 от З*** нормална продължителност на работното време 8 часа и 40 часа седмично при 5 –дневна работна седмица, въз основа на което прави извод, че отчитането на труда, в това число нощния труд по З*** се различава от това по КТ. Според въззивника в чл. 178 ал. 1 и чл. 179 ал. 1 от З*** изчерпателно са изброени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на тези държавни служители, вкл. за полагане на труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, като в ал. 2 на чл. 179 от З*** е посочено изрично, че реда за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определя с Наредба на министъра на вътрешните работи, а техния размер с негова заповед. Според въззивника поради спецификата на работата на полицейските органи, законодателят е уредил техния статут в специален закон - З***, който е различен от статута на държавните служители, като за тях са неприложими нормите на общото законодателство – КТ и ЗДСл. Според въззивника в конкретният случай не е налице нито закон, нито акт на Министерския съвет, с който да се допуска преизчисляване на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143 като в въззивната жалба са изложени подробни доводи относно полагането на нощен труд от служителите в ***, неговото времетраене, както и начините на неговото заплащане и изчисляване, като се подчертава, че по делото липсват доказателства за положен извънреден труд над установеното за него работно време по график, респ. за заплащане на реално положен извънреден труд с 50 % увеличение. В жалбата се цитира съдебна практика на ПлРС, РС – Ловеч, ОС – Ловеч, както и решение № 55/07.04.2015 г. по гр.д. № 5169/2014 г., ІІІ г.о., ГК на ВКС. Според въззивника необсъждането от съда на задължителните към работодателите указания на МТСП от 29.08.2011 г. води до немотивиране на съдебния акт и съставлява съществено процесуално нарушение. Според въззивника приетата по делото СИЕ не дава обективен отговор на поставените задачи, поради което като е възприел същата изцяло ПлРС е присъдил незаконосъобразно недължими на ищеца парични суми. В заключение въззивникът счита, че не са налице законовите предпоставки за уважаване на предявения иск и моли окръжния съд да постанови решение, с което да отмени решението на ПлРС в обжалваната част и вместо него постанови друго, с което предявения искове бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, като в полза на въззивника се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. С жалбата се прави и възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. в срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор срещу въззивната жалба от въззиваемата Б.В.П..

В проведеното по делото о.с.з. въззивникът се представлява от процесуалния си представител ст. юрисконсулт Н., която поддържа подадената въззивна жалба и представеното писмено становище, моли да се отмени първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон и необоснованост. В случай че се приеме, че не е налице противоречие с гражданскоправните норми, моли да се отмени първоинстанционното решение в часттта му за периода на първото полугодие на 2018 г., в който период не се е извършвало твърдяното от ищеца преизчисляване на часовете нощен труд към дневни от служителите работещи при сумарно отчитане на работно време. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

В о.с.з. въззиваемият чрез пълномощника си адвокат В.В. от ПлАК изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение.

Представя списък на разноските за сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение.

Решението на ПлРС като необжалвано е влязло в законна сила в частта, в която предявеният иск е отхвърлен за разликата над сумата от 1 477,39 лв. до 1 792,92 лв.

Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Плевенският районен съд е сезиран от Б.В.П. с иск против ГД „***“ към ***, гр. София с иск с правно основание чл. 178 ал.1 т. 3 вр. с чл. 179 ал. 1 от З*** за сумата от 1 792,92 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуването на нощен към дневен за периода от 23.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на ИМ - 23.05.2019 г. до окончателното ѝ заплащане.

За да уважи частично предявения иск за сумата от 1 477,39 лв. ПлРС е приел, че поради празнота в З*** и нормативната уредба, касаеща лицата със служебно правоотношение в *** по отношение на положения от тях труд по служебно правоотношение по аналогия следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, като се е позовал на утвърдените принципи в Конституцията на РБ за правото на труд и неговото заплащане и равенство на лицата, предоставящи наемен труд, без оглед на спецификите в правоотношението. При липсата на изрична регламентация в специалната уредба, ПлРС е приел, че положеният от въззиваемия в рамките на дежурство нощен труд следва да бъде приравнен на дневно работно време със съответния коефициент от 1,143, независимо от обстоятелството, че нощният труд е заплатен на въззиваемия по 0,25лв./час съгласно закона. ПРС е приел, че нормите на чл. 9 ал. 2 и чл. 8 от НСОРЗ се прилагат едновременно и при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25лв./час. В решението си ПлРС е обсъдил представеното писмо от МТСП, но не е споделил изводите в същото с аргумента, че при липса на приравняване държавния служител в *** ще бъде в по-неблагоприятно положение от служилите, чиито правоотношения се регулират по КТ, което е правно недопустимо.

С определение в з.с.з. на 17.12.2019 г. въззивният съд назначи по делото допълнителна СИЕ с конкретно поставени задачи предвид оплакванията по въззивната жалба, но с оглед становището на въззивника и липсата на внесени суми за възнаграждение на вещото лице заключение по делото не е изготвено. В писменото становище в табличен вид се представят изчисления на въззивника, данните в които се частично различават от тези по приетата в първата инстанция СИЕ с обяснението, че изчисленията за ПлОС са съобразени както с протоколите, представени във въззивната инстанция, така и с платежни бележки, представени в първата инстанция. Въззивният съд приема, че направените от въззивника изчисления в отговор на спорните по делото въпроси не могат да бъдат възприети, тъй като изхождат от страната по делото, заинтересована от изхода му в ПлОС и не са проверени от независим експерт. С оглед разпоредбата на чл. 161 от ГПК въззивният състав приема, че изводите по спорните по делото въпроси следва да се направят по заключението на вещото лице от СИЕ, прието в първата инстанция.

Не се спори, а се установява и от представените по делото в първата инстанция писмени доказателства, които не са оспорени от страните, че за процесният период от 23.05.2016 г. до 31.03.2019 г. въззиваемият Б.П. е заемал длъжността “водач на специален автомобил“ в РС „***“ гр. Плевен при ОД „***“ гр. Плевен към ГД „***“ *** по служебно правоотношение, като е изпълнявал служебните си задължения по утвърдени графици и протоколи при режим на труд - дневни и нощни смени при сумарно изчисляване на работното време съгласно чл.187 ал. 3 от З***.

Установява се от заключението на вещото лице Т.И., изготвено в първата инстанция, което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно изготвено и при липса на заключение в друг смисъл в настоящата инстанция, възззивният съдът възприема изцяло, че с оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период въззиваемият е полагал труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, а отработеното време се е изчислявало сумарно. Вещото лице установява в заключението си, че за периода от 23.05.2016 г. до 31.03.2019 г. въззиваемият е положил общо 1 563 часа нощен труд, за който му е заплатено от въззивника възнаграждение в размер на 0,25 лв./час. Вещото лице установява, че този нощен труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 1 786,509 часа труд, като разликата от 223,509 часа не е заплащан на въззиваемия и при при средна ставка за извънреден труд в размер на 6.61 лв., определена на базата на основните работни заплати на въззиваемия за периода и 50 % увеличение е на стойност 1