Определение № 7993 от 25.06.2020, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№…

25.06.2020г., гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в закрито заседание на 25.06.2020г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА

СЛАВОВА като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5386 по описа за 2020г. на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени искове, които са квалифицирани от ищеца като искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗДД.

Съдът намира, че от твърденията на ищеца и наведения петитум не може да се направи извода, че предявените искове са с посоченото правно основание.

На първо място искът е предявен срещу работодателя на ищеца, а петитума е за заплащане на обезщетение в следствие на оставане без работа поради незаконно уволнение /фиктивно съкращаване на щата, както е твърдението на ищеца/. В този случай допустими от закона искове се явяват исковете по чл. 344 т. 1, т.2 и т.

3 от КТ във вр. с чл. 225 от КТ за отмяна на незаконното уволнение, за възстановяване на предходната длъжност и за обезщетение, като обезщетението е със законово ограничен период от 6 месеца. Това се налага от преценката на законодателя, че периодът от 6 месеца е достатъчен, за да може ищецът да си намери нова работа, от която да се издържа. Отговорността на работодателят е ограничена до този период от законодателя.

С предявяване на настоящия иск, ищецът прави опит да разшири отговорността на работодателя и за последващ период, доколкото претендира обезщетение и за периода след изтичане на 6 месеца от уволнението.

Фактите, на които основава иска си обаче са едни и същи – незаконно уволнение и вреди от оставането без работа. Независимо, че навежда твърдения и за други факти, настъпили преди уволнението, то ищецът не твърди от тези факти да са произтекли конкретни вреди, различни от загубата на трудово възнаграждение, което свързва с незаконното си уволнение. Поради това искът при наведените твърдения не може да се квалифицира като такъв по чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗДД.

За да е налице такава квалификация пречи и подчинения характер на ищеца на работодателя като негов работник. Отношенията на работника и работодателя се уреждат само от правилата на КТ, а не по правилата на ЗЗД, които предполагат равнопоставени правни субекти, свързани с договор по ЗЗД или правни субекти, необвързани помежду си, както е в случая на непозволеното увреждане.

Поради изложеното съдът намира, че искът се явява недопустим и следва да бъде прекратено производството по него.

Предвид изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И

:

ПРЕКРАТЯВА производството гр. дело № 5386/2020г. на ВРС, XVIII състав, на основание чл. 130 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: