Решение № 26 от 29.01.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Пазарджик, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20245200500003 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 3320 по описа за 2022 година е прието за установено на основание чл.422, във връзка с чл.430, ал.1 ТЗ по отношение на А. Х. Ч., ЕГН ********** от с.

Черногорово, общ. Пазарджик, ул. „Шестдесет и шеста“ №12, че съществува вземане на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, конституирани като ищец по реда на чл.227 ГПК, на мястото на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С. А., Франция, рег. № 542097902 чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, Сграда 14, за сумата в размер на 3677,51 лева, представляваща главница /чистата стойност/ по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-17297612 от 16.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 03.05.2022 1 г., до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1362/2022 г. по описа на РС Пазарджик, като са отхвърлени исковете за главница за сумата над 3677,51 лева до претендирания размер от 6242,71 лева, за възнаградителна лихва в размер на 6764,40 лева за периода от 20.01.2021 г. до 20.04.2025 г. и за мораторна лихва в размер на 731,23 лева за периода от 20.02.2021 г. до 16.04.2022 г., като неоснователни.

Осъден е А. Х. Ч., ЕГН ********** от с. Черногорово, общ. Пазарджик, ул. „Шестдесет и шеста“ №12, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати в полза на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749 сумата в размер на 468,35 лева разноски, сторени в заповедното производство и в исковото производство, съразмерно на уважената част от исковете.

В срок така постановеното решение е обжалвано от „Юробанк България“ АД в отхвърлителните му части.

Считат , че в тази част решението неправилно.

Неправилно съдът приел ,че сключения с ответника договор е недействителен на основание 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

По този въпрос била налице задължителна практика на ВКС , според която нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е спазена когато в договора за потребителски кредит са посочени годишният процент на разходите по кредита (46.49%) и общата сума, дължима от потребителя (15 256.80 лв.), изчислени към момента на сключване на договора.В конкретния договор били посочени годишният процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, като в чл. 3 от договора били обективирани и взетите предвид допускания, поради което считат, че всички изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК са изпълнени.

Както националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не поставяли като изискване към съдържанието на договора посочване на компонентите на годишния процент на разходите. Те били нормативно определени в чл. 19, ал.

1 ЗПК, респ. Приложение № 1 към ЗПК ,както приемали и други съдилища в практиката си.

Съгласно чл. 19, ал. 4 Закона за потребителския кредит ГПР не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Законната лихва към момента на сключване на договор е 10 %, поради което и ГПР не следва да надвишава 50 %. Посоченият в договора ГПР бил уговорен в допустимите параметри по чл.

19, ал. 4 ЗПК и не надвишавал определения размер. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК лихвите били част от компонентите, формиращи ГПР. След като в самия 2 закон е предвиден максимален размер на ГПР, който не следва да надвишава пет пъти законната лихва, посоченият в договора фиксиран годишен лихвен процент по заема бил в рамките на допустимия от закона размер, като част от ГПР по заема.

Считат, че уговорените в договора размери на ГПР и на лихвения процент не са нищожни и не противоречат на добрите нрави.

Молят решението в обжалваните части да бъде отменено и предявените искове – уважени, като претендират и разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

В срок е постъпил писмен отговор от А. Ч. ,чрез процесуалния му представител.

Ответникът счита , че жалбата е неоснователна.

Съдът правилно възприел фактическата обстановка анализирал правната и фактическата страна по задължението на длъжника А. Ч. във връзка с отпуснатия му „БНП Париба Пърсънал Файненс”С.А.,клон България потребителски кредит №PLUS-17297612/16.09.2019г.

Подържат възражението си ,че ищецът не е надлежно представляван.

Подържа се и становището ,че делото не следва да се гледа от българския съд, без наличие на данни, че отв.Ч. постоянно пребивава в РБългария към момента на откриване на производството по реда на чл.422 във вр.чл.415, ал.1 от ГПК.

Правилно съдът , отчитайки изискванията на чл.19 ал.4 от ЗПК, и чл.

11т. 10 от ЗПК приел,че договорът е недействителен по силата на чл.22 от ЗПК.

Съдът правилно приел,че договорът противоречи и на добрите нрави по смисъла на разпоредбата на чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД, тъй като размерът на договорената лихва надвишава установения в практиката критерий за справедливост и еквивалентност при дадените без обезпечение кредити каквито са потребителските.

Съдът правилно приел въз основа на заключението на експерта , че ответникът дължи сумата от 3677,51лв. по договора за потребителски кредит №PLUS-17297612/16.09.2019г., тъй като е заплатил до момента на неизправността си сумата от 2112,49лв.към 20.10.2021г., когато е преустановил плащанията си.

Моли решението в обжалваните части да бъде потвърдено.

Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение , за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:

Производството е по чл.422 от Граждански процесуален кодекс във връзка с чл.430 от ТЗ.

3

В исковата си молба против А. Ч. ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., вписано в Търговския и фирмен регистър под №542097 902, с адрес на управление във Франция, гр. Париж, бул. „Осман“ №1, представлявано от Л.Д., в качеството му на изпълнителен директор и член на съвета на директорите чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК 204915054, гр. София, жк. „Младост 4“, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от законния представител Д.Д. твърди , че по ч. гр. д. №1362/2022 г, по описа на Районен съд- гр. Пазарджик, на „БНППариба Пърсънъл Файненс“ С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България е предоставена възможност за предявяване на иск за установяване дължимостта на вземането, обективирано в издадената по ч. гр. д.

№1362/2022 по описа на Районен съд- гр. Пазарджик заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Това обосновавало установителния иск. правния им интерес от предявяване на

Твърдят , че на 16.09.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ и А. Х. Ч., ЕГН********** е сключен договор за потребителски паричен кредит №PLUS-17297612, посредством който страните са постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 6000.00 лева за срок от 60 месеца. Погасителният план включвал падежните дати на месечните погасителни вноски, техния размер и размер на оставащата главница. Договорено било паричният кредит да бъде изплатен на 60 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 273.43 лева, като в договора била посочена и общата стойност на плащанията по кредита.

Определен бил ГПР,като се дължала и такса ангажимент, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК ,при съдържащите се в договора условия, размери и срокове.

Лихвеният процент по кредита бил фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР била датата на подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок ,като страните изпълняват точно задълженията си по него.

Сумата, предмет на договора била преведена по личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в договора за кредит.

4

Ответникът поел задължението да погаси кредита на 60 месечни вноски, всяка по 273.43 лева, като в чл. 5 от договора било предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.

Между страните било сключено и споразумение за отсрочване на погасителни вноски по горепосоченият договор за потребителски кредит по повод подадено от кредитополучателя заявление до кредитора, съдържащо данни за съществуващи временни обективни затруднения, настъпили като пряка последица от извънредното положение, въведено на 13 март 2020 г. с Решение на Народното събрание на Република България, във връзка с обявената от Световната здравна организация пандемия, причинена от вируса COVID - 19.

Към споразумението имало и погасителен план , съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.

Годишният процент на разходите не се променял, като лихвата, начислена съгласно договора за кредит и останала непогА.а по времена гратисния период, е добавена на равни части във вноските, посочени в погасителния план на споразумението.

Обезщетението за забава било равно на ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%.

Длъжникът преустановил плащането на вноските по кредита на 20.01.2021 г., като към тази дата били погА.и 8 месечни вноски.

На основание чл. 5 от договора, вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ станало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, или от 20.02.2021 г, от която дата вземането станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което длъжникът бил уведомен.

Поради неизпълнение било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд- 5

Пазарджик за следните дължими суми по договор за потребителски паричен кредит №PLUS-17297612 както следва:

6242.71 лева (шест хиляди двеста четиридесет и два и 71) - главница, 6764.40 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.01.2021 г. до 20.04.2025 година;

731,23 лева - мораторна лихва за периода от 20.02.2021 г. до 16.04.2022 г. законната лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Молят да бъде прието за установено, че в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България съществува вземането по договор № PLUS-17297612, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №362/2О22по описа на Районен съд - Пазарджик, а именно:

6242.71 лева-главница по договора за кредит, - 6764.40 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.01.2021Г. до 20.04.2025 г., 731.23 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.02.2021 до 16.04.2022 , ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Претендират разноски в заповедното и исковото производство.

При условията на евентуалност, в случай , че предявеният установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ,предявяват осъдителен иск за същите суми.