Определение № 343 от 25.08.2025, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 343 гр. Сливен, 25.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Пламен Д. Стефанов

Гергана Огн. Симеонова като разгледа докладваното от Пламен Д. Стефанов Въззивно частно наказателно дело № 20252200600499 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при Районна прокуратура - Сливен срещу определение № 1160 от 04.07.2025 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 673/2025 г. по описа на Районен съд - Сливен, с което на основание чл. 249, ал. 1 и ал.2, вр. чл. 248, ал.

1, т. 3 от НПК е прекратено съдебното производство по НОХД № 673/2025 г. по описа на Районен съд - Сливен и делото е върнато на Районна прокуратура - Сливен за отстраняване на посочени в мотивите на определението съществени нарушения на процесуалните правила.

В протеста се поддържа, че оспореният съдебен акт на първоинстанционния съд е неправилен, като се изразява несъгласие с изводите на районния съд относно констатираните съществени нарушения на процесуалните правила. Според представителя на РП - Сливен обвинителният акт отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК, като повдигнатото с него обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, пр. 2, вр. чл. 194, ал. 1, вр. с чл.29, ал. 1, ал. 1 от НК е достатъчно конкретно, ясно и точно.

Твърди се, че изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт съдържа пълно описание на факти, относими към всеки от обективните и субективните елементи на престъпния състав по чл. 196 ал. 1, т. 2 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, пр.2, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1 от НК. Изтъква се, че както в постановлението за привличане на обвиняем, така и в обвинителния акт, са индивидуализирани времето и мястото на извършване на деянието, в обобщен вид са посочени фактическите признаци на инкриминирания състав, както и приложимата наказателноправна норма от Особената част на НК.

Сливенският окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото, обсъди изложените в протеста оплаквания, и като съобрази закона, намери за установено следното:

Частният протест е процесуално допустим, поради подаването му в законоустановения срок, от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съгласно чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, допуснатото на досъдебното 1 производство нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 3 от НПК, когато не владее български език.

При така очертаните предели на правомощията на въззивния съд в процедурата по чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т.

3 от НК, относими към настоящия казус, настоящият съдебен състав намери, че разгледан по същество, протестът е основателен. Съображенията за това са следните:

Съдебното производство по НОХД № 673/2025 г. по описа на Районен съд - Сливен е образувано по обвинителен акт, с който срещу подсъдимия Г. Г. И. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.

196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4, пр.2, вр. чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, ал.1 от НК. В съответствие с разпоредбата на чл. 247б, ал. 2, т. 2 от НПК, съдията-докладчик от районния съд е насрочил разпоредително заседание, в което страните по делото да обсъдят и да изложат своите становища по въпросите, посочени в чл. 248, ал. 1 от НПК.

С определение № 1160 от 04.07.2025 г., постановено в разпоредително заседание, на основание чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, първоинстанционният съд е прекратил съдебното производство и е върнал делото на Районна прокуратура - Сливен за отстраняване на констатирани съществени нарушения на процесуалните правила. В тази връзка първоинстанционният съд е приел, че внесеният обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК. В подкрепа на този извод съдът е изтъкнал, че в съдържанието на обвинителния акт липсва описание на фактите, относими към начина на извършване на деянието по чл. 196, ал. 1, т.

2, вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4, пр.2, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, ал.1 от НК, като на стр. 2 на обвинителния акт, в абзац 3 е посочено, че обвиняемият взел няколко кашона с плочки; в абзац 4 отново е посочено, че е изнесъл още кашони с теракотени плочки, както и в абзац 6 отново е посочено, че е изнесъл още кашони с теракотени плочки. Следователно, в обстоятелствената част на обвинителния акт не е индивидуализиран предмета на всяко едно от деянията, включени в състава на продължаваното престъпление. На стр.3 от обстоятелствената част на обвинителния акт, в абзац 4 е посочено, че обвиняемият откраднал други вещи, изрично изброени. В този абзац не е отразено нито на коя дата са откраднати тези вещи, нито механизма на извършването на това деяние, още повече че е посочено, че подсъдимият И. бил източил бензин от паркиран отвън лек автомобил, т.е. не е изяснено нито по какъв начин, нито в какво е било източено това гориво. За останалите вещи не е отразено в обстоятелствената част на обвинителния акт къде са се намирали. На стр.4 в последния абзац е посочено, че всеки един от свид. Г. Й. и пострадалият А. И. заявяват при проведена очна ставка, че инкриминирания кушум е негов, а на стр.5 в абзац 1 от обвинителния акт, изречение последно е отразено от наблюдаващия прокурор, че като отличителни белези предоставената амуниция съответствала напълно на описанието, дадено от свид.А. И., т. е налице е спор върху собственоста върху тази вещ.

Настоящият въззивен състав не споделя изводите на

2 първоинстанционния съд, по следните съображения:

На първо място съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничават правата на подс. И.. На л. 2 и л.

3 от обвинителния акт прокурорът е посочил фактите относно участието на подс. И. в четири деяния – на неустановена дата през месец март 2023г., на 10 март 2023 г., на 11.03.2023 г., и на 14 март 2023г. Посочени са обстоятелствата във връзка с разрушаването на преграда здраво направена за защита на имот, използваното техническо средство, както и стойността на отнетото имущества в рамките на тези четири деяния. В конкретния случай е обективно невъзможно да бъде посочен предмета на всяко от деянията, както и стойността на отнетото за всяко от деянията. Независимо от това, периодите на извършване на деянията са установени и е налице продължавано престъпление-кражба с взлом и използавне на техническо средство.

Съществената особеност на извършените престъпления в условията на продължавано престъпление, какъвто е настоящия случай, се състои в това, че то включва две или повече деяния, които осъществяват поотделно състави на едно и също престъпление, като може да се отнася до осъществяване на различни състави на съответното престъпление – обикновени, квалифицирани, привилегировани. Посочването в обвинителния акт на обстоятелството, че престъплението е извършено именно при условията на продължавано престъпление означава, че обвиняемият е осъществил две или повече деяния, включени в усложнената форма на престъпна деятелност в посочения времеви период, поради което не може да се приеме, че се касае за неясно обвинение и за нарушаване правото на защита на обвиняемия в хода на съдебното производство, не е налице и такова нарушение в досъдебното производство. Още повече, че процедурата по чл. 219, ал. 4 от НПК е осъществена в присъствието на упълномощен защитник на обвиняемия, който не се е възползвал от възможността си да направи искания, бележки и възражения.

Непосочването на предмета на всяко от деянията, както и стойността на отнетото за всяко от деянията на престъпната дейност, в рамките на посочените дати, когато са извършени кражбите, поради обективна невъзможност те да бъдат установени, не представлява съществено процесуално нарушение, нито е основание за отпадане на наказателната отговорност на дееца. Местоизвършването, времето и начина на извършване е достатъчно индивидуализирано. Направено е конкретно и достатъчно описание в какво се е изразила всяка една от кражбите, макар и за някой само в едно изречение.

В заключение може да се каже, че написан по този начин, обвинителният акт дава достатъчно ясна и непротиворечива представа какво е обвинението и съответно подсъдимият може да осъществи пълноценно правото си на защита. Това обосновава извода, че неправилно първоинстанционният съд по НОХД № 673/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, което от своя страна налага отмяна на посоченото определение и връщане на делото на Районен съд – Сливен за разглеждането му по същество.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 345, ал. 1 от НПК, Сливенски окръжен съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение рег. № 1160 от 04.07.2025 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 673/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което на основание чл. 249, ал. 1 и ал.2, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е прекратено съдебното производство и делото е върнато на Районна прокуратура - Сливен за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Сливен за разглеждане по същество.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4