Решение № 1372 от 20.12.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1372 гр. П., 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20235220103023 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от „Н. Т. Т.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „Родина” №12, ет.1, представлявано от Н. И. Л., чрез адвокат Г. Ч., с адрес за кореспонденция: гр. Б., ул. „С. С.” №1, ет.2, оф.4, против „С.

П.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление област П., гр. Б., ул. „Д. ш.” № 1Б, представлявано от Ц. М. Т., с искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми:

- сумата в размер на 3520,50 лева с ДДС, представляваща неизплатено възнаграждение по Фактура № 0000002279 от 10.01.2023 г. за извършен международен превоз на товари /хартия/ с товарен автомобил с рег. № **** по маршрут от гр. Б., България до гр. Патра, Гърция, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.04.2023 г. до окончателното изплащане на същата;

- сумата в размер на 720 лева с ДДС, представляваща неизплатено възнаграждение по Фактура № 0000002312 от 31.01.2023 г. за извършен /организиран/ превоз на товари /хартия/ с товарен автомобил с рег. № РВ0656ТХ/РВ9425ЕН по маршрут от гр. Б., България до с.

Кабиле, България, ведно със законната лихва върху претендиралата сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.04.2023 г. до окончателното изплащане на същата;

- сумата в размер на 1920 лева с ДДС, представляваща неизплатено възнаграждение по Фактура № 0000002316 от 01.02.2023 г. за извършен международен превоз на товари /хартия/ с товарен автомобил с рег. № **** по маршрут от гр. Катерини, Гърция до гр. Б., България, ведно със законната лихва върху претендиралата сума, считано от датата на 1 подаване на исковата молба – 03.04.2023 г. до окончателното изплащане на същата.

Претендира и сторените по делото разноски.

На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка: BG54**** В исковата молба се излагат твърдения, че ищцовото дружество има за основен предмет на дейност международен автомобилен транспорт и превоз на товари. Във връзка с това ответното дружество възложило на ищеца да извърши международен транспорт на товари /хартия/ по следните маршрути: от гр. Б., България до гр. Патра, Гърция; от гр.

Катерини, Гърция до гр. Б., България и от гр. Б., България до с. Кабиле, България.

Посочва, че съобразно поръчката на ответника, били организирани и изпълнени възложените му превози, качествено и в срок.

Съобразно изпълнените услуги и уговорката с възложителя, били издадени следните фактури: фактура № 0000002279/10.01.2023 г. на стойност 3520,50 лева с ДДС, за извършен транспорт по маршрут от гр. Б., България до гр. Патра, Гърция; фактура № 0000002316/01.02.2023 г. на стойност 1920,00 лева, за извършен транспорт по маршрут от гр. Катерини, Гърция до гр. Б., България и фактура №0000002312/31.01.2023 г. на стойност 720 лева с ДДС, за извършен транспорт по маршрут от гр. Б., България до гр. Кабиле.

Уточнява, че по последната фактура превозвач на стоката е „Стабил Ди“ ЕООД, на когото дружеството ищец, по поръчка на ответника е възложило конкретния превоз.

Твърди се, че сумите били дължими от датата на издаване на фактурите. Последните били изпратени и получени от ответника. Били водени множество разговори за заплащане на процесната сума, но без резултат.

Посочва, че е изправната страна по възникналите между страните облигационни правоотношения по силата на неформален договор за превоз, а ответника неизправната, тъй като не изпълнил задълженията си да заплати стойността на навлото.

В проведеното съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща процесуален представител.

В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковата претенция.

По допустимостта на исковата претенция твърди, че липса на процесуална легитимация на ответника. Излага съображения и сочи решение на ВКС.

Признава, че между страните е бил сключен договор за превоз.

Относно основателността на исковата претенция посочва, че от страна на ищцовото дружество не са получавани нито покани за доброволно изпълнение, нито кореспонденция в този смисъл. Неоснователността на претенцията се извеждала и от липсата на представен от страна на ищеца писмен договор за превоз. Счита, че представените от ищеца фактури били нередовни от външна страна, тъй като липсвало подпис от страна на ответното дружество като изпращач или възложител на услугата, което изключвало напълно приложението на чл.301 ТЗ.

2

В проведеното съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща процесуален представител.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От представената по делото заявка – договор за автомобилен превоз на товари, с изх.

№ 35/27.01.2023 г. се установява, че ищецът е възложил на „Стабил-ДИ‘ ЕООД извършването на превоз от Завод за хартия Б. до Кабиле Лидл, като договореното възнаграждение било в размер на 350 лева.

От представените по делото международни товарителници, се установява, че са съставени за извършване на превози от „Н. Т. Т.“ ЕООД, с изпращат „Скай Пепйпърс“ ЕООД на следните товари „отпадъчна хартия“ и „тоалетна хартия“ и с място на товаране съответно гр. Б., гр. Катерини /Р. Гърция/ и място на разтоварване, съответно – гр. Патра /Р.

Гърция/ и гр. Б., като в графа 24 от товарителницата е удостоверен факта на получаване на стоката.

За извършените превози ищецът е издал фактура № 0000002279/10.01.2023 г. на стойност 3520,50 лева с ДДС, за извършен транспорт по маршрут от гр. Б., България до гр.

Патра, Гърция; фактура № 0000002316/01.02.2023 г. на стойност 1920,00 лева, за извършен транспорт по маршрут от гр. Катерини, Гърция до гр. Б., България и фактура №0000002312/31.01.2023 г. на стойност 720 лева с ДДС, за извършен транспорт по маршрут от гр. Б., България до гр. Кабиле.

От приетите заключения по назначените и изготвени по делото ССчЕ, които съдът кредитира като компетентно изготвени, даващи отговор на поставените въпроси и неоспорени от страните се установява, че общата стойност на извършените услуги по трите процесни фактури е 6160,50 лева с ДДС. В счетоводството на ищеца фактурите са осчетоводени по дебита на сметка 411 „Клиенти" - аналитичната партида на „С. П." ЕООД и кредита на сметка 702 „Приходи от услуги" - с данъчната основа на фактурите и кредита на сметка 453 „Разчети по ЗДДС” - с начисления ДДС. Вещото лице е категорично, че процесните фактури са осчетоводено от ответното дружество.

В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и допълва същото.

При така установените правнозначими факти, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателствени средства, съдът по правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема следното от правна страна:

Районен съд П. е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл.372, ал.1 ТЗ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.1, т.1 от Конвенция за Договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) и чл.372, ал.1 ТЗ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.

За успешното провеждане на иск с правно основание чл.372, ал.1 ТЗ, в тежест на ищцовото дружество е да докаже наличието на облигационна обвързаност между него и 3 ответника по силата на сключен договор за автомобилен превоз на стоки и обстоятелството, че се явява изправна страна по него, т. е. че е изпълнил поетите задължения качествено и в срок. При установяване на тези обстоятелства ответникът от своя страна е длъжен да установи точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за плащане на уговореното възнаграждение.

Договорът за международен автомобилен превоз е двустранен, възмезден, консенсуален, неформален договор. Постигнатото между страните съгласие е необходимо и достатъчно условие, за да се счита договорът за сключен, като не е предвидена задължителна форма за неговата валидност. Съгласно чл.9, т.1 от Конвенция за договор за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, товарителницата удостоверява до доказване на противното условията на договора и получаване на стоката от превозвача, а съгласно чл.4 от Конвенцията, договорът за превоз се установява със самата товарителница.

Следователно с представените по делото товарителници, договорът за международен автомобилен превоз на стоки се счита сключен, с всички произтичащи от това последици, включително и задължението на възложителя да заплати договореното възнаграждение за превоза при изпълнение от страна на превозвача на неговите задължения по осъществяване на самия превоз. Във връзка с горното се явява неоснователно възражението на ответника, че за доказване наличието на договор за превоз е необходимо той да бъде представен в писмена форма.

От представените товарителници и фактури, се установи, че „Н. Т. Т.” ЕООД е осъществило международни превози на товари и превоз на товар на територията на Р.

България. В товарителниците ищцовото дружество е посочено като превозвач по сделките, а изпращач, респективно получател е ответното дружество. От това следва да се приеме, че „Н. Т. Т.” ЕООД е осъществило превозите, а оттук и обвързаността на страните по повод договора за превоз.

Осчетоводяването и включването в дневника на един търговец на фактури, издадени от негов контрахент представлява недвусмислено признание относно наличието на задължението по договора, като доказва неговото съществуване в посочения размер и на твърдяното основание /в този смисъл Решение № 114/26.07.2013 г. по т. д. № 255/2012 г., ТК, I ТО, ВКС, Решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г., ТК, ІІ ТО, ВКС, Решение № 96/26.11.2009 г. по т. д. № 380/2009 г., ТК, І ТО, ВКС; Решение № 23/07.02.2011 г. по т. д.

№ 588/2010 г., ТК, ІІ ТО, ВКС, Решение № 46/27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г., ТК, ІІ ГО, ВКС, Решение № 42/19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. ІІ ТО, ВКС и др. /, поради което съдът намира за доказано от страна на ищеца наличието на търговски правоотношения между страните, породени от договор за превоз, по които се дължи възнаграждение, индивидуализирано в процесните фактури. По изложените съображения се явява и неоснователно възражението на ответника, обективирано в отговора на исковата молба, касаещо процесните фактури. Неоснователно се явява и възражение, с което твърди, че задължението за заплащане на процесните фактури е на получателя на стоката, поради което исковата претенция е недопустима/неоснователна. В тази насока не бяха ангажирани 4 никакви доказателства от ответника. Напротив с действията си по осчетоводяване на процесните фактури се установява, че именно ответникът, в качеството си на товародател по част от превозите, респективно получател е имал задължението да заплати процесните суми за извършените превози на товари.

С оглед горните мотиви и липса на спор, че превозите са осъществени, за ответното дружество е възникнало задължение да заплати уговорените възнаграждения. Доказателства в тази насока не са ангажирани, нито пък такива, които да сочат, че страните са уговорили навло, различно от посоченото в заявката-договор. При това положение и предявената искова претенция като основателна следва да бъде уважена, ведно с присъждане на лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на възнаграждението.

На основание чл.78, ал.1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответното дружество следва да бъде осъдено да му заплати сторените пред настоящата инстанция разноски за заплатена държавна такса в размер на 267,80 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева и 250 лева депозит за вещото лице. В хода на съдебното заседание, ответникът е депозирал възражение за прекомерност на основание чл.78, ал.5 ГПК. Договореното възнаграждение в настоящия случай е в размер на 1500 лева. Преценката за прекомерност се прави във всеки конкретен случай, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Настоящият съдебен състав намира, че направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищцовото дружество е неоснователно.