Решение № 47 от 03.02.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Кюстендил, 02.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Г. Г. Кирилова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20221500500155 по описа за 2022 година

С решение №5/06.01.2022г. постановено по гр.д.№1328/2021г. по описа на Районен съд – Дупница, съдът се е произнесъл по искове с правно основание чл.127а, ал.2 и чл.127, ал.2 вр. с чл.59, ал.9 СК предявени от Мариаела Д. Р.,ЕГН 8301042856 от една страна и Е. П. И., ЕГН ********** от друга. Съдът е отхвърлил предявените от М. Д. Р., ЕГН ********** срещу Е.

П. И., ЕГН ********** искове, за изменение на местоживеенето на детето М.

Е. И., ЕГН **********, като то бъде определено при неговата майка М. Д. Р. – на адрес: Република Италия, г.Греве ин Кианти(Провинция Флоренция), ул.***, както да бъде изменен режима на лични отношени s между бащата Е.

П. И. и детето М. Е. И., установен в решението по в.гр.д.№254/2019г. по описа на КнОС, по следния нdчин: бащата Е. П. И. да взема детето М. Е. И., ЕГН ********** седем последователни дни през пролетта с преспиване, седем последователни дни през зимата, за коледните и новогодишните празници всяка четна година, както и два месеца през лятото, режимът да бъде осъществяван в Република България, с.Самораново, ***, където майката се задължава да отвежда детето и откъдето да бъде вземано от бащата. Съдът е 1 изменил на основание чл.127, ал.2 вр. с чл.59, ал.9 от СК, решението по гр.д.

№658/2018г. по описа на ДнРС и решението по в.гр.д.№254/2019г. по описа на ОС – Кюстендил, относно упражняването на родителските права, режима на лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права, КАТО Предоставя упражняването на родителските права по отношение на детето М. Е. И., ЕГН ********** на бащата Е. П. И., ЕГН **********, а на майката М. Д. Р., ЕГН ********** определя режим на лични отношения с детето, както следва: през цялата пролетна ученическа ваканция всяка година, през цялата ученическа ваканция за коледните и новогодишните празници, всяка четна година, два месеца през лятната ученическа ваканция всяка нечетна година и 45 дни през лятната ученическа ваканция всяка четна година, като режимът на контакти да бъде осъществяван в Република Италия гр.Греве ин Кианти( Провинция – Флоренция) ул.“Р.Боски“№4, като вземането и връщането на детето да става по местоживеене в РБългария.Съдът е постановил извън посочените периоди бащата да осигурява техническа възможност и да не възпрепятства ежедневните интернет – комуникации между детето и майката с продължителност, не по – малко от един астрономически час.Местоживеенето на детето е определено в с.Яхиново, общ.Дупница.М. Р. е осъдена да заплаща на малолетното дете М.

Е. И., месечна издръжка в размер на 162.50 лв., чрез бащата Е. П. И., ЕГН ***, считано от 23.08.2021г. до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на издръжката.Съдът е дал разрешение детето М. Е. И., ЕГН **********, да напуска пределите на Република България по установения за страната ред, заедно с майка си М. Д. Р., ЕГН **********, без съгласието на бащата Е. П. И., ЕГН **********, за срок от 5 години, считано от влизане на решението в сила, за неограничен брой пътувания до РИталия в период, съвпадащи с графика за лични контакти на детето с майка му, периода на цялата пролетна ученическа ваканция всяка година, периода на цялата ученическа ваканция за коледните и новогодишните празници, всяка четна година, за период от два месеца през лятната ученическа ваканция всяка нечетна година и период от 45 дни през лятната ученическа ваканция всяка четна година. В срока за обжалване на решението ( препис е връчен на жалбоподателя на 02.02.2022г.) е подадена жалба от М. Д. Р..Твърди неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението, като изразеното недоволство, касае всички части на решението, както 2 отхвърлителната част по исковете на въззивницата, така и останалата част, обективираща произнасяне по исковете на бащата Е. И..Решението на съда за предоставяне упражняването на родителските права на бащата, е определено, като несъобразено с принципа за съблюдаване „най – висшия интерес на детето“-като се има предвид, че по делото е установено съществуваща топла емоционална връцка между майката и детето, добро родителстване( създадени добри навици, добри условия на живот, участие в учебния прлоцес), същестувващи прекрасни взаимоотношения с баба и дядо по майчина линия, емоционалното и психологичното състояние на детето, сочещо, че въпреки раздялата между двамата родители, то е едно щастливо дете.(сведенията за което се извличат от показанията на свид.Г. Д. и С.Ц.П.).Изтъква се неправилно отношение на бащата, към желанията на майката и детето да пътуват до Република Италия ( несъгласие за разрешаване на пътувания за период надхвърлящ 4 дни), предвид настъпила промяна в живота й, поради брак с италиански гражданин, раждане на дете от това лице и преместването на господина в Италия, обусловило необходимост от пътувания на въззивницата до тази страна.Противопоставянето на бащата при декларирано от детето желание за пътуване според жалбоподателката не е в интерес на детето, което е любопитно да посети непознатата страна, както и други различни от България държави.В жалбата е декларирано, че жилището, предназначено за семейството на М. и съпругът й, е с много добри условия, широко, просторно, с необходимите условия за отглеждане на двете деца, разположено в съседство с училище, детска градина, парк и т.н.Изразено е разбиране относно значението на връзката баща и дете, нейното запазване и подкрепа за пълноценното и изживяване, но предвид привързаността на М. към другото и дете, желанието му да пребивава в Италия с неговата сестра и майка, счита, че решение позволяващо постигането на тази цел, би съответствало в по- голяма степен на неговите потребности, свързани и с неговите чувства и емоционално състояние, обстоятелства, които Общия коментар №14/2013 въвежда ,като значими фактори при преценки, свързани с интереси на деца.Като допълнителен довод във връзка с исканията си въззивницата сочи обстоятелството, че така създалата се ситуация препятства и нормалния семеен живот на въззивницата, доколкото постоянното и пребиваване в Италия, създава неприятни преживявания за детето М..Позовавайки се на факта, че изпълнява постановените до момента 3 решения, касаещи упражняването на родителските права и режима на лични отношения с детето, въззивницата изразява желание, при осигуряване на плавен преход да бъде постановено преместване на детето в Италия.Т.нар.

„плавен преход“, означава, според жалбоподателката – до м.сепетмври 2022г. да бъде разрешено от съда М. да посети Република Италия , Великденската ваканция, лятото един месец.След началото на учебната година – М. да бъде записан на училище в Италия.В контекста на изложеното, решението за промяна на водещия/ упражняващия родителски права е определено като неправилно, както и постановената във връзка с този факт, промяна във възможността детето да пътува извън страната. В жалбата се съдържа искане, за постановяване на решение, с което обжалвания съдебен акт да бъде отменен, като вместо това да бъде постановено решение, според което, местоживеенето на детето да бъде определено при неговата майка М. Д. Р., ЕГН **********, на адрес: Република Италия, гр.Греве ин Кианти( Провинция Флоренция), УЛ.“Р.Боски“№4 при която детето да остане за отглеждане и възпитание.Да бъде предоставено разрешение, заместващо съгласието на бащата Е. П. И., ЕГН **********, детето М. Е. И., ЕГН **********, да напуска пределите на Република България до Република Италия и обратно, със съгласието или придружавано само от майка си М. Д.

Р., ЕГН **********, в периода, всяка година от 01.09. до 01.07, който период съвпада с учебната година в Република Италия, да бъде допуснато изменение в режима на лични отношения между бащата Е. П. И. и детето М. Е. И., установен с решение по в.гр.д.№254/2019г., , като бъде определен следния режим на лични контакти: 7 последователни дни през пролетта с приспиване, седем последователни дни през зимата, за коледните и новогодишните празници всяка четна година, както и два месеца през лятото, който режим да бъде осъществяван на адрес Република България, .Самораново, ул.***, където майката се задължава да отвежда детето и откъдето да бъде вземано от бащата.Желанието на въззивницата е искът на Е. П. И. за упражняване на родителски права по отношение на детето М. Е. И. да бъде отхвърлен, като неоснователен.Претендират се разноски. В подкрепа на твърденията и исканията си, въззивницата сочи следитие доказателства: двама свидетели, които да докажат твърденията изложени във въззивната жалба, комплексна 3 съдебно – писохологическа и психиатрична експертиза, на двамата родители и детето, изготвена от вещи лица, посредством която да се установи какъв е 4 родителският капацитет на всеки от двамата родители, как се отразява прилагания режим на лични отношения на детето, желае ли детето да живее и учи в Италия, има ли вероятност някой от двамата родители да злоупотреби с права и умишлено да отчужди детето от другия, как би се отразило на детето извеждането му от страната, в която живее понастоящем , какъв период е необходим на детето, отчитайки местоположението и местоживеенето на другия родител, неговото семейство и чуждоезичната за самото дете среда;доклад от международна социална служба за работа по международни случаи гр.София, бул.“Кн.Ал.Дондуков“№5, вх.В, ет.4, ап.14 телефон за контакт (+359) 2988 86 24, факс( +359) 2983 3934 относно посочения по делото адрес за местопребилаване на детето в Република Италия.Представена е психологическа оценка, изх.№4/07.02.2022г.

Препис от жалбата е връчен на Е. П. И. – баща на детето М., ищец и ответник в първоинстанционното производстно. В законоустаноевния срок е подаден отговор на жалбата, чрез адв.Е. П. – САК, л.адв.№1000742810.В отговора се твърди, че обжалвания съдебен акт е допустим и правилен.Жалбата, лишена от правни аргументи, според въззивника следва да бъде оставена без уважение.Абсолютно неверни според въззивника са твърденията, че майката е родител с по – добър капацитет,относно създадена и установила се емоционална връзка и привързаност между децата М. и М., желание за преместване у детето М., неосъзнаващо разлика между екскурзия Италия и местоживеене в Италия, опасността от психологическа травма, предвид постановеното упражняване на родителските права от бащата.Като доказателство, с най- силна доказателствена сила, в отговора на въззивната жалба се разглежда - съдебнопсихологическа експертиза, с оглед изводите в която и данните по делото относно други две дела, свързани с решаване на въпроси, касаещи родителстване по отношение на малолетното дете е обосновано становище, че водения процес е насочен главно, към задоволяване на собствени потребности, като исканата промяна и последиците свързани с нея , както в краткосрочен, така и в дългосрочен план не са осъзнавани.Заключението на вещото лице “ не мисля, че трябва да се случи пълно отделяне, ако отделянето е съобразено с интересите на детето, не мисля, че ще има проблем с емоционалното състояние на детето“ свидетелства според ответника по жалбата, че поискания нов режим на родителстване е неприемлив.Този режим според същия не дължи сметка за емоционалното състояние на детето при необходимост от „плавно и поетапно преместване“.Привързаността на детето и към двамата родители, неговата възраст, ангажименти в училище и промяна свързана с напускане на пределите на държавата, в която е установено до момента, са обстоятелства – радикална промяна.При констатации на вещото лице, относно липса на съзнание и разбиране, за разликата между живеене в друга държава и посещаване на друга държава, наличен в Република България приятелски кръг и социална адаптация и заключение, че последиците от такава промяна емоционално и възрастово биха били тежки, въззивната жалба е определена, като неоснователна.В отговора се сочи още, че при разглеждане на делото не са допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, включително и тези от тях свързани със събиране на доказателства, които са анализирани в съвкупност и мотивирали правилен и обоснован съдебен акт.Поддържа съответна преценка досежно 5 обстоятелствата, относими към решаване на въпроси, касаещи родителстване по отношение на дете:възпитателски качества на родителите, морален лик, проявени грижи и отношение към детето, желание да упражняват родителски права, пол и възраст, привързаност към всеки един от родителите, помощ на трети лица, социално обкръжение, жилищно – битови и други материални условия на живот, при съизмеряване на интересите на детето според тяхната значимост и важимост.Определен е режим на лични контакти, с неупражняващият родителски права родител, по начин задоволяващ потребностите на детето и желанията на родителите и в съответствие с трайно установената съдебна практика в това число и международната, предвид решение на СЕС, С-523/07г., според което изразът „обичайно местопребиваване“, по смисъла на пар.1 от Регламент 2201/2003г. трябва да се тълкува в смисъл, че това пребиваване съответства тна мястото, което изразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда.За тази цел трябва по внимателно да се вземат предвид продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на Държава – членка, както причините за преместването на семейството в тази Държава, гражданството на детето, мястото и условията на обучение, лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения, поддържани от детето в посочената държава.Ответникът поддържа недопустимост на доказателствените искания – поради настъпила преклузия, липса на оспорване на съдебно – психологическо заключение.В отговора се съдържа искане за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на обжалваното решение.