Решение № 475 от 30.06.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 475 гр. Б., 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА

Административно наказателно дело № 20252120201209 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба на „А” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от управителя М.С.Н., против Наказателно постановление № 806514F613026/18.12.2024г., издадено от Т.Г.Т. – заместник директор на ТД на НАПБ., с което на основание чл. 355, ал.1 от КСО, на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО във връзка с чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 Наредба № Н-13/2019г. на Министъра на финансите.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се излагат подробни аргументи в тази насока.

В открито съдебно заседание дружеството – жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв. Р. С. от БАК, която поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от гл. юрк. К.Т., която оспорва жалбата, поради което моли за отхвърлянето й като неоснователна и недоказана, съответно – за потвърждаване на оспореното наказателно постановление. Претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок (предвид липсата на доказателства за датата на връчване на процесното НП на жалбоподателя), от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване

1 административен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е и основателна, като след съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Свидетелката М. С. М. – инспектор по приходите в ТД на НАП – Б. е съставила на дружеството – жалбоподател „А” ЕООД, ЕИК *****, Акт за установяване на административно нарушение № F613026/21.05.2021г. за това, че в качеството му на осигурител същото не е подало в срок (до 25.02.2021г.) данни с декларация Образец 1 в ТД на НАП-Б. за месец януари 2021г., с което е нарушило разпоредбата на чл.5, ал.4, т.1 от КСО. Посочено е, че мястото на подаване на декларация Образец 1 за всяко регистрирано в ТД на НАП-Б. лице е в сградата на ТД на НАП Б. в ***** или по електронен път с Квалифициран електронен подпис (КЕП) и Персонален идентификационен код (ПИК).

Посочено е също така, че декларация образец 1, съдържаща данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за ДОО (държавното обществено осигуряване), УПФ (Учителския пенсионен фонд), здравното осигуряване, ДЗПО (допълнителното задължително пенсионно осигуряване), вноските за фонд „ГВРС" (Гарантирани вземания на работниците и служителите), дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ (Закона за данъците върху доходите на физическите лица) - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване, следва да се подаде до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, а при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок (25-то число) – до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението. В случая декларацията е следвало да се подаде до 25.02.2021г.

Нарушението било констатирано в хода на извършена проверка от страна на свидетелката М.. Същата констатирала, че въпросната декларация е била подадена по интернет с КЕП едва на 12.03.2021г. и е приета с вх. № 02000213113773.

До жалбоподателя – осигурител била изпратена покана с изх. № 02000213113773/10.05.2021г. за явяване в ТД на НАП Б. за съставяне и връчване на АУАН за неподадена в срок декларация.

В указания срок лицето или негов упълномощен представител не са се явили и актът е бил съставен в отсъствие на нарушителя по реда на чл. 40, ал.

2 ЗАНН. АУАН бил съставен в присъствието на свидетел – С.И.Х., като след неговото подписване било престъпено към връчването му.

За целта на 21.05.2021г. била изпратена покана до нарушителя за явяване в ТД на НАП – Б. за получаване на АУАН. Същата била върната в цялост от длъжностното лице по призоваването – кмета на с. З., общ. С., обл.

Б..

На 13.08.2021г. и на 20.08.2021г. контролните органи извършили две посещения на адреса на жалбоподателя, за да му връчат АУАН, но видно от съответните за целта протоколи (л. 13 и л. 14 от делото), представляващ дружеството или друго лице за контакт не били установени.

2

При тези данни на 20.08.2021г. актосъставителят М. извършила отбелязване за спиране на административнонаказателното производство (л. 12 от делото) на основание чл. 43, ал.6 ЗАНН – поради неоткриване на извършителя.

На 12.11.2024г. нарушителят бил издирен, като на същата дата производството било възобновено и АУАН му бил надлежно връчен.

Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, е счел фактическите констатации в същия за безспорно установени и издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО във връзка с чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 Наредба № Н-13/2019г. на Министъра на финансите и на основание чл. 355, ал.1 от КСО, наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото материали по административнонаказателната преписка, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които като еднопосочни и безпротиворечиви съдът кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (заместник директора на ТД на НАП-Б. ), видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 3ЦУ-384/27.02.2024г. на изпълнителния директор на НАП, като АУАН също съставен от оправомощено за това лице (инспектор по приходите в ТД на НАП – Б.) , отново съгласно цитираната заповед.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН (за начален момент на който съдът приема изтичането на срока за подаване на процесната декларация). Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН (представеният като част от административнонаказателната преписка АУАН носи подписите както на актосъставителя, така и на свидетеля по акто) . Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано в предвидените от закона рамки.

Въпреки това, съдът счита, че при издаването на процесното наказателно постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, което е опорочило административнонаказателното производство, съответно и издадения в хода на същото краен акт – оспореното наказателно постановление.

Производството по установяване на административни нарушения и 3 издаване на наказателни постановления е строго формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част от които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба на чл.

34, ал.

3 от

ЗАНН, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. Този срок е давностен, поради което и към него са приложими правилата за спиране и прекъсване. В случай, че е налице законосъобразно спиране на административнонаказателното производство, срокът не тече за времето, през което производството е спряно, т.е. това време не следва да се отчита при изчисляване на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

В случая се твърди производството да е било спряно на основание чл.

43, ал. 6 ЗАНН – когато след щателно издирване за връчване на АУАН, нарушителят не е бил намерен.

При съобразяване на материалите по делото, настоящият съдебен състав счита, че в разглеждания случай не би могло да се приеме, че административнонаказателното производство е било законосъобразно спряно, тъй като от приобщените доказателства не се установява да е извършвано изискуемото от закона щателно издирване на лицето.

Съгласно константната практика на ВКС по приложението на чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК, дейността по щателно издирване представлява съвкупност от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини. Тази активност следва да се осъществява в продължителен период от време и не се изчерпва с посещение в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там.

Щателното издирване на нарушителя в настоящия случай е обосновано от административнонаказващия орган с извършени две посещения на адреса на дружеството, съответно на 13.08.2021г. и на 20.08.2021г. , за което са съставени нарочни протоколи.

Според настоящия съдебен състав обаче, двете посещения на посочения от жалбоподателя адрес, при това в интервал от една седмица, не могат да обосноват извода за извършено щателно издирване, след като не са предприемани други действия по връчване на акта. Липсват доказателства да са извършвани опити за връчване на АУАН чрез пощенски оператор, чрез общинската администрация, чрез органите на МВР или по електронен път, както видно от приложеното на л. 16 от делото Удостоверение за извършено връчване, на нарушителя е успешно връчена изпратената покана с изх. № 02000213113773/10.05.2021г. за явяване в ТД на НАП Б. за съставяне и връчване на АУАН за неподадена в срок декларация.

По така изложените съображения следва да се приеме, че в случая не се установява в хода на административнонаказателното производство да е извършено щателно издирване на нарушителя, поради което и прилагането на разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН е станало при липсата на законовите предпоставки за това. Последното от своя страна обосновава и извода, че към 4 датата на съставяне на обжалваното наказателно постановление, шестмесечният срок за това по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е бил изтекъл, тъй като АУАН е съставен на 21.05.2021г., а наказателното постановление е издадено едва на 18.12.2024г.

Посоченото съществено нарушение на процесуалните правила само по себе си обуславя незаконосъобразността на атакуваното наказателното постановление и е самостоятелно основание за неговата отмяна, поради което и разглеждането на спора по същество се явява безпредметно.

Предвид изхода на делото, право на разноски има единствено жалбоподателят, но доколкото същият не е направил искане в този смисъл, не е представил и доказателства за реално сторени разноски във връзка с настоящото производство, то такива не следва да му се присъждат.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 806514-F613026/18.12.2024г., издадено от Т.Г.Т. – заместник директор на ТД на НАП-Б., с което на основание чл. 355, ал.1 от КСО, на „А” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от управителя М.С.Н., е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО във връзка с чл.2, ал.1 и чл.4, ал.1, т.1 Наредба № Н-13/2019г. на Министъра на финансите.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Б. в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.