Решение № 3672 от 01.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3672 гр. София, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20251100501079 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 19525 от 30.10.2024 г., постановено по гр. дело № 59452/2023 г. по описа на СРС, ГО, 74-ти състав, частично са били уважени предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу С. П. Х. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 33Д, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 1 404,85 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к. ********, аб. № ********, ведно със законната лихва от 12.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 188,27 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до 28.06.2023 г. върху вземането за главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия, сумата в размер на 33,25 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 12.07.2023 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 38931/2023 г., по описа на СРС, 74 състав, като са отхвърлени иска за главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за разликата над уважения размер от 33,25 лева до пълния предявен размер от 34,76 лева и за периода от 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г., както и иска за сумата в размер на 6,89 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.08.2020 г. до 28.06.2023 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга за 1 дялово разпределение.

Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 82,27лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 848,32 лв. – разноски в исковото производство.

Срещу така постановеното решение в частта, с която предявените искове са били частично уважени, е постъпила въззивна жалба от ответника, в която са изложени оплаквания за неправилност на същото поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа, че ищецът не е установил наличието на договорни правоотношения с ищцовото дружество, доколкото представения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата на недвижими имоти от 12.03.199 1 г. е с купувач с различно фамилно име Х., а нейното фамилно име е Х., като по делото не било представено удостоверение за идентичност на лице с различни имена, от което първоинстанционният съд да може по ясен и категоричен начин да обоснове своите крайни изводи, а именно че посоченото от „Теплофикация София" ЕАД лице С. П. Х. е собственик на процеснияимот през процесния период. Моли съда да отмени решението и отхвърли изцяло предявените искове.

Въззиваемият ищец - „Топлофикация София” ЕАД е подал отговор на въззивната жалба на ответника, с който оспорва същата.

Третото лице помагач – Далсия ООД, не е подал в срок отговор на въззивната жалба и не вземат становище по същата.

Решението в частта, с която са отхвърлени исковите претенции за главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за разликата над уважения размер от 33,25 лева до пълния предявен размер от 34,76 лева и за периода от 01.06.2020 г. до 30.06.2020 г., както и иска за сумата в размер на 6,89 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.08.2020 г. до 28.06.2023 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение, не е обжалвано от ищеца и е влязло в законна сила.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като жалбоподателят и освободен от заплащане на дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

2

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

Процесният договор за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

В тази връзка следва да се посочи, че представения по делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата на недвижими имоти от 12.03.1991 г., който като купувач действително е вписано лицето С. П. Х.ид, но още с исковата молба ищецът е представил извлечение от Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за процесния недвижим имот - находящ се в гр. София, ж.к. ********, с подател С. П. Х.ад, както и Постановление за налагане на възбрана върху същия недвижим имот по изп.д. № 20178630403805, с което е наложена възбрана върху ½ ид.ч. от имота на длъжника С. П.

Х.ад. Следователно по делото е категорично установено, че е при изписване на фамилното име на жалбоподателката в договора за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата на недвижими имоти от 12.03.1991 г. е допусната ОФГ, което обаче не води до извод, че същата не е собственик. В тази връзка следва да се отбележи, че правото на собственост е сред основните права на гражданите. Прогласено, гарантирано и защитено още в Конституцията на Република България – арг. чл. 17 от КРБ, чл. 18 от КРБ и чл. 19 от 3

КРБ, като същото е абсолютно и безсрочно. Следователно ищецът е изпълнил в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК разпределената му като доказателствената тежест, и е установил по делото обстоятелство, че именно ответникът С. П. Х.ад е собственик на процесния недвижим имот, респективно че има качеството на потребител. В тежест на ответника е било да установи, че се е разпоредил с процесния недвижим имот преди процесния период, каквито доказателства по делото не са ангажирани.

Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания включително и относно размерите на уважените обектвино съединени главни и акцесорни установителни искове, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността на решението в тази му част и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции същото следва да се потвърди.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19525 от 30.10.2024 г., постановено по гр. дело № 59452/2023 г. по описа на СРС, ГО, 74-ти състав, в обжалваната част.

РЕШЕНИЕ № 19525 от 30.10.2024 г., постановено по гр. дело № 59452/2023 г. по описа на СРС, ГО, 74-ти състав, в необжалваната част е влязло в законна сила.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД - „Далсия” ООД.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4