Решение № 185 от 09.05.2026, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Червен бряг, 09.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20264440100031 по описа за 2026 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 123, ал.2, чл.127а, ал.2, чл.143 от СК и чл.

45, ал. 1 и чл.76, т. 9 от ЗБЛД

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от С. С. М., с ЕГН ********** от с. ...., в качеството й на майка и законен представител на А. М.ова М., с ЕГН **********, родена на ..... г. срещу М. А. М., с ЕГН ********** от гр. ......, с която на основание чл. 150 от СК се иска от съда да постанови решение и измени постановената с Решение № 247/28.07.2023 г. постановено по Гр.д. № 742 по описа за 2023 г. на ЧРС ежемесечна издръжка от 195,00 лв. на 180.00 евро, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.01.2026 г., както и на основание 127а, ал.2 от СК се иска от съда да постанови решение и даде разрешение за издаване на задграничен паспорт и лична карта на детето и свободното му пътуване в чужбина /страни от ЕС, Сърбия, Северна Македония, Великобритания/, с всички произтичащи от това законни последици, тъй като е налице разногласие с бащата по този въпрос. С молбата са представени писмени доказателства. В исковата молба се твърди, че след приемане на еврото в страната от началото на годината всички стоки от първа необходимост са се увеличили значително – хранителни стоки, стоки за бита и енергоносители. Твърди се още, че детето има специфичен проблем налагащ лекуване в дентална клиника в Р. Германия, за което е необходимо и издаването на паспорт за задгранично пътуване. Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, поради което съдът я намери за редовна и с разпореждане на ответника са връчени исковата молба, ведно с приложенията, като му е даден едномесечен срок за възражение. В дадения от съда срок е не постъпил такъв, но в първото по делото заседание пълномощника 1 на ответника – адв. Петьо Костов от АК – Плевен представя писмени доказателства за невъзможността на клиента му да заплаща издръжка по-голяма от минималната определена за законодателя предвид ниските му трудовите доходи и влошено здравословна състояние.

Ищцата С. С. М. в съдебно заседание се явява лично и с адв. Цв. А. от ПлАК, който от името на доверителя си поддържа предявените искове, като моли съда да ги уважи изцяло.

Позовава се на писмени и гласни доказателства. Претендира разноски.

Ответника М. А. М., редовно призован не се явява лично, за него адв. Петьо Костов от АК – Плевен с пълномощно по делото. Окпорва исковата молба, като пледира прекомерност на исканото увеличение на издръжката и невъзможност на повереника му да я заплаща.

Оспорва и необходимостта от издаване на задграничен паспорт на детето.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по свое убеждение и съобразно правилото на чл.235 ГПК приема за установено от фактическа и от правна страна следното: Видно от представените удостоверение за раждане на дете и Решение № 247/28.07.2023 г. постановено по Гр.д. № 742 по описа за 2023 г. на ЧРС е, че страните по делото са родители на А. М.ова М., с ЕГН **********, родена на ..... г.

По делото е безспорен факта, че с Решение № 247/28.07.2023 г. постановено по Гр.д. № 742 по описа за 2023 г. на ЧРС е, че страните по делото са разведени, като за детето се грижи единствено майката. По делото е изготвен и представен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Червен бряг от който се установява, че твърдяното в исковата молба е факт. Детето се отглежда от майката в дом, който предлага много добри битови условия. Отбелязано е също, че последната е подпомагана от свои близки роднини при отглеждането на детето. За бащата не е извършено проучване, поради факта, че същия не претендира изменение на режима за предоставяне упражняване на родителските права.

При така установеното съдът прави следните правни изводи: Безспорно е, че страните по делото са разделени, след постановяване на Решение № 247/28.07.2023 г. постановено по Гр.д. № 742 по описа за 2023 г. на ЧРС, с което е прекратен гражданския брак между тях, което прави предявените обективно съединени искове за допустими.

По основателността на обективно съединените искове: Претендира се изменение на определената с Решение № 247/28.07.2023 г. постановено по Гр.д. № 742 по описа за 2023 г. на ЧРС ежемесечна издръжка от 195,00 лв. на 180.00 евро месечна издръжка за бъдеще време в размер на 180.00 евро, от датата на подаване на исковата молба – 09.01.2026 г. до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване и даване на разрешение за издаване на задграничен паспорт и лична карта на детето и свободното му пътуване в чужбина /страни от ЕС, Сърбия, Северна Македония, Великобритания/. Разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК визира, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на лицето, което има право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта, образованието и т.н., а възможностите на дължащия издръжка – според неговите доходи, 2 имотното му състояние и квалификация. Разпоредбата на чл.150 от СК предвижда възможност за изменение на издръжката при изменение на тези обстоятелства. Касае се до обстоятелства, въз основа на които е била определена издръжката, т.е. относно нуждата от издръжка и възможност за доставяне на такава. Законодателят предвижда, че не всяка промяна дава основание за изменение на издръжката. За да се уважи искът по чл. 150 СК, трябва да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания или на възможностите на издържащия. Такава трайна промяна ще е налице, при наличието на три основни предпоставки: увеличаване нуждите на ищеца, т.е. предишните нужди да не могат да бъдат задоволявани с първоначално определения размер на издръжката; увеличаване възможностите на ответника и едновременно увеличаване на нуждите на ищеца и увеличаване възможностите на ответника. Началният момент за увеличаване на издръжката е моментът на подаване на исковата молба.

Нуждите на едно физическо лице от средства за задоволяване на потребностите му зависят от здравословното му състояние, възраст, култура, обществено положение и др. В т.

4 на ППВС 5-70 г. /прието при действието на СК 1968 г. – отм., но приложимо и при уредбата на действащия СК/, е посочено, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства от значение за случая, като не следва да се присъжда издръжка в размери, стимулиращи към обществено неполезен начин на живот, лукс и даващи възможност сумите да се използуват за цели извън издръжката.

Съгласно чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя в зависимост от две величини - нуждите на детето и възможностите на родителя и е определен само минималния размер на издръжката на едно дете, равна на една четвърт от минималната работна заплата или понастоящем 155,05 евро месечно – чл. 142, ал. 2 СК (считано от 01.01.2026 г. минималната работна заплата в страната е в размер на 620.20 евро). При определяне на първоначалния размер на издръжката детето е било само на около три години, като към момента на постановяване на настоящия съдебен акт, тя е вече два пъти по-голяма.

Възрастта на малолетната А. и посещаването на детска градина/училище/ предполагат потребност от средства за храна, облекло, специфични образователни игри и пособия и заплащане на такси за допълнителни дейности.

Като взе предвид горното, както и при съобразяване на обстоятелството, че през основната част от време детето се отглежда от майката, което значително увеличава разходите за осигуряване на благоприятна среда за физическо и интелектуално развитие на малолетната А., съдът приема, че необходимата за периода след предявяване на исковата молба до приключване на устните състезания месечна издръжка е в размер на 360.00 евро – разходи за облекло, обувки, храни и напитки, образователни игри и пособия, както и социално общуване /посещения в детски центрове, кино и др./. В производството са събрани доказателства за получаваните от ответника месечни доходи, но същия при малко повече активност би могъл да реализира такива в размер поне на МРЗ за страната.

Тъй като задължението за престиране на издръжка тежи върху всеки от родителите, необходимата месечна такава, следва да бъде поета от родителите, съобразно възможностите 3 им. Независимо от липсата на доказани доходи на ответника, които да сочат на възможността му да престира издръжка в размер над минимално предвидения размер в чл.

142, ал. 2 СК, същия в отговора на исковата молба оспорва предявените субективно съединените искове по чл. 150 СК над минималния определен от законодателя размер от 155,05 евро до претендирания такъв от 180.00 евро, поради което съдът намира, че исковете следва да бъдат уважени до така признатия размер. Разликата до пълния необходим размер за издръжка за детето (360.00 евро), следва да бъде поета от другия родител, който осъществява и непосредственото й обгрижване.

Началният момент, от който се дължи така определената увеличена издръжка е 09.01.2026 г. – датата на предявяване на исковата молба. Присъдената издръжка се дължи до настъпване на основания за нейното изменение или прекратяване. Доколкото се касае за периодично парично задължение за покриване на екзистенциални потребности на носителя на правото, чл.146, ал.1 СК предвижда задължение за заплащане на законната лихва върху всяка просрочена вноска, което задължение има акцесорен характер и основателността му произтича от основателността на главната претенция.

Относно иска за издръжка в полза на детето: Размерът на издръжката, съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК се определя от нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Нуждите на детето съобразно твърденията в исковата молба са в рамките на нормалните за възрастта на децата разходи, като няма данни същото да има специфични нужди. В Конвенцията за правата на детето /Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г./. е признато правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответствуващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. В чл. чл. 27, ал. 2 от същата е посочено, че родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето. Съгласно Конвенцията задължението на родителя е не само по отношение на задоволяване на неговите първостепенни физически потребности, но и по отношение задоволяването на неговите умствени, духовни, морални и социални потребности, във връзка с осигуряване на развитие на детето.

Относно размера на издръжката съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат и издържат децата си, като в случаите когато гледането се осъществява изключително и само от единия родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер на издръжката. Минималния размер на определената от СК дължима издръжка за едно дете е в размер на ¼ от МРЗ, която към момента е 155.05 евро. Родителите са в трудоспособна възраст, не страдат от заболявания, които да ги възпрепятстват да осъществяват обичайните трудови дейности. По делото не са налице данни за задължение на бащата да осигурява издръжка в полза на друг свой ненавършил пълнолетие низходящ. Що се отнася до нуждите на детето съдът приема, че освен присъщите за възрастта си нужди от храна, облекло има данни за наличие на специфични потребности и нужди от зъболечение, 4 което обуславя по-висок размер на определената с последното съдебно решение издръжка.