Решение № 1911 от 04.12.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1911 гр. Плевен, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Илм. Замфирова при участието на секретаря Дарина В. Димитрова като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело № 20254430104161 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по подадена искова молба от О. А. С., ЕГН **********, адрес ***, чрез адв. Т. М. – ПлАК, съдебен адрес и адрес на призоваване и кореспонденция: *** против ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕИК ЕООД ЕИК******** ***, представлявано от С.Н.Н., Я.К.Ч. и Н.М.Л., с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.11 ал.1 т. 10 отЗПК, чл. 55,ал.,пр.1 ЗЗД.

Съдът е сезиран със следното искане: да признае, на осн. чл.26,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.11,ал.1 т.10 от ЗПК, сключения между О. А.

С., ЕГН **********, с адрес *** и ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, ЕИК ******** ***, Договор за потребителски кредит №*************** за нищожен и на осн. чл.55,ал.1 пр.1 от ЗЗД да ОСЪДИ

ПРОФИ

КРЕДИТ България ЕООД, ЕИК********, *** да заплати на О. А. С. ЕГН ********** с адрес:***, сумата в размер на 4 945,54 /четири хиляди лева деветстотин четиридесет и пет лева и 54 /лв. като заплатена без основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В срока по чл. 131 от ГПК

1 е депозиран писмен отговор от ответната страна, като се оспорва искът и се посочва, че клаузите са уговорени индивидуално и не са неравноправни.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от правна и фактическа страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 9, ал.1 от ЗПК, чл. 11 от ЗПК, чл. 19, ал. 1 и 4 от ЗПК, чл. 22 от ЗПК и чл. 23 от ЗПК, чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, във връзка с чл. 26 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства: между страните има облигационна връзка на основание сключения договор за потребителски кредит. На 14.10.2022 година между О. А. С., ЕГН **********, като кредитополучател и ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, като кредитор е бил сключен Договор за потребителски кредит №***************. При сключване на договора за потребителски кредит на С. е предоставена паричната сума в общ размер на 5000 /пет хиляди /лева.

Параметрите на процесния договор са следните: сума по кредита: 5000 /пет хиляди / лева; срок на договора - 36 месеца, размер на вноската по кредита:

241,33 лева; ГПР- 49,20%; годишен лихвен процент - 41,00 %; лихвен процент на ден:0,11%. Като дължима сума по кредита е посочено - сумата от 8688,04 лв. В раздел наречени „Параметри по кредита” в частта - „По поискана и закупена допълнителна услуга" е записано, че възнаграждението за закупената допълнителна услуга „Фаст” е в размер на 2000 /две хиляди / лева, възнаграждението за закупена допълнителна услуга „Флекси” – 2500 лв.

Размерът на вноската на закупената допълнителна услуга е 125 /сто двадесет и пет/ лева и е дължим заедно с месечната погасителна вноска по кредита.

Така общият размер на месечната вноска става 366,33 лева и общата дължима сума по кредита е размер на 13 188.04 лева.

Сключеният договор за потребителски кредит между О. А. С. и „Профи Кредит България” ЕООД е нищожен на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД вр. с чл.22 от ЗПК вр. с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, по следните съображения:

О. А. С. има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са 2 предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. В случая с отпускането на кредит в размер на 5000 лева в полза на С. като физическо лице му е предоставена „финансова услуга“ по смисъла на § 13, т.

12 от ДР на ЗЗП. Като потребител той разполага със защита против неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП.

Съгласно пр.разпоредба на чл.11, ал.1 т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишният процент разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. В настоящия случай посоченият ГПР не съответства на действителния.Съгласно разпоредбата на параграф 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително и лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително и разходите за допълнителни услуги, свързани с с договора за кредит. Съгласно чл,19,ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита трябва да изразява общите разходи за потребителя - настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.Съгласно чл.19,ал.4 от ЗПК ГПР, не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. В настоящия случай обаче ако в първоначално заявения като процент ГПР - 49,20% се включи и възнаграждението за допълнителни услуги може да се направи категоричен извод, че реалният процент на ГПР по процесния

ДПК е многократно завишен и реално надхвърля значително определения от закона максимален размер. Съгласно пр.разпоредба на чл.21 ,ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закова е нищожна. В този смисъл, след като клаузите по задължението за заплащане на възнагражденията за допълнителни услуги, наименувани като Фаст и Флекси в ГПР и в общата крайна дължима сума, която потребителят следва да заплати, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на общото дължимо и изобщо за финансовата тежест на потребителя, поради което клаузите в процесния договор за потребителски кредит №*************** за общата дължима сума за погасяване и годишен процент на разходите са нищожни. Ето защо, не е спазено изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, поради което процесният 3 договор за потребителски кредит следва да бъде обявен за недействителен на осн. чл.22 от ЗПК. Съгласно пр. разпоредба на чл.23 от ЗПК, когато ДПК е обявен за недействителен, потребителят следва да върне единствено чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В настоящия случай, видно от извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит, към датата на подаване на настоящата искова молба ищецът е заплатил на „Профи Кредит България” ЕООД общата сума в размер на 9945,54 лева, а сумата в размер на 4945,54 лв, се явява недължимо платена и подлежи на връщане.

По гореизложените съображения, съдът намира, че исковата молба е основателна и следва да бъде уважена, като се присъдят разноските в полза на ищеца.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА, на осн. чл.26,ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.11,ал.1 т.10 от ЗПК, сключения между О. А. С., ЕГН **********, с адрес.*** и ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, ЕИК ******** ***, Договор за потребителски кредит №*************** за нищожен.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД,

ПРОФИ КРЕДИТ

България ЕООД, ЕИК********, ***, да заплати на О. А. С., ЕГН **********, с адрес:***, сумата в размер на 4 945,54 лв. като заплатена без основание, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ГПК,

ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД,

ЕИК********, ***, да заплати на О. А. С. ЕГН **********, с адрес:***, сумата в размер на лв., представляваща направените по делото разноски.

Решението може да се обжалва пред Плевенския окръжен съд в 4 двуседмичен срок от връчването му на страните

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5