Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 69 от 12.03.2025, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно гражданско дело 40/2025
Вид
Решение № 69
Подписан
12.03.2025
В сила
12.03.2025
Състав
Росица Николова Кокудева, Зоя Стоилова Шопова, Петранка Райчева Прахова

Цитирани разпоредби

  • чл.154 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 184, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280,ал.3т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 293 · Търговски закон
  • чл. 293, ал. 1 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Смолян, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20255400500040 по описа за 2025 година

Производството е по чл.2 58-чл.273 ГПК

С обжалваното решение №402/17.11.2024г по гр.д. №133/2024г Смолянският районен съд е признал за установено в отношенията между страните "Ю. Кредит България" ЕООД, ЕИК205559807 и Ж. М. Д. от гр.

Смолян, на основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Ж. М. Д., ЕГН **********, дължи за плащане на "Ю. Кредит България" ЕООД, ЕИК205559807, по Договор за потребителски паричен кредит № L309100 от 03.11.2022 г., сключен между тях, сумата в размер на 1500,00 лева - изискуема главница, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда 21.09.2023г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №891/2023г. по описа на РС- Смолян. Със същото решение е отхвърлил предявените искове от "Ю. Кредит България" ЕООД срещу Ж. М.

Д. в ЧАСТТА за установяване съществуването на вземанията по Договор за потребителски паричен кредит № L309100 от 03.11.2022 г., сключен между тях, за изискуема възнаградителна лихва в размер на 40,77 лева ,дължима за периода от 10.12.2022 г. до 29.01.2023 г., -изискуема лихва за забава в размер на 398,32 лева ,дължима за периода от 10.12.2022 г. до 21.09.2023 г.; -такса за разглеждане съгласно Договор за потребителски паричен кредит № L309100 от 3.11.2022 г. в размер на 268,73 лева, дължима считано от 3.11.2022г.

/еднократна такса за разглеждане/, за които вземания е издадена издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело 1

№891/2023г. по описа на РС- Смолян като е осъден Ж. М. Д., ЕГН **********, да заплати на "Ю. Кредит България" ЕООД, ЕИК205559807, направените съдени разноски за заповедното производство по ч.гр.дело №891/2023г. по описа на РС- Смолян в размер на 30,03 лева за заплатената държавна такса съобразно уважения размер на вземанията, и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, както и за исковото производство в размер на 557,63 лева.

Постъпила е въззивна жалба с вх.№7826/02.12.2024г от Ж. М.

Д. от гр. Смолян , чрез особения представител - адв. Ст. Д. М. против решение № 402/17.11.2024 год.по гр.д.№133/2024 год. по описа на СРС, който намира решението за неправилно и моли , същото да бъде отменено и постановено ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и да му бъдат присъдени разноски.Счита ,че е нарушен материалния закон. Прави възражение ,че в производството пред първоинстанционния съд с отговора на исковата молба е оспорил твърдението на ищеца ,че валидно е бил сключен процесния договор№ L 309100/03.11. 2022 г. договор по електронен път от разстояние. В тази връзка посочил кои доказателства са необходими ,за да бъде доказано валидното му сключване следва да и които липсват към тези, приложени в исковата молба.

Изрично оспорил твърдението на ищеца, че договора е бил подписан по посочения в исковата молба начин, визирайки някакво отбелязване в горния десен ъгъл на договора.Моли съда да констатира ,че такова отбелязване липсва .Счита че твърдението за наличие на подпис на ответника ,положен и обективиран по посочения в исковата молба начин в процесния договор липсва и това не е доказано,а това според него означава ,че липсва съгласие за сключване на този договор, с това му съдържание.Твърди ,че съгласно чл.10 от ЗПФУР преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен ла го уведоми своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му предостави информацията по чл. 8 и 9 на хартиен иди на друг траен носител, достъпен за потребителя. (2) Когато договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация, което не позволява уведомяване на потребителя за условията на договора, доставчикът е длъжен да изпълни задълженията си по ад. 1 незабавно след сключването на договора.

Намира ,че от съдържанието на представените по делото с исковата молба доказателства е безспорно, че това изискване на закона не е спазено ,и въпреки извършеното оспорване, което е прието от съда и включено в доклада по делото, въпреки непредставянето на пълното кредитно досие на ответника ,съгласно указанията на съда при разпределяне на доказателствената тежест по делото ,т.е. при очевидно неспазване на материалния закон-неизпълнение на изискванията му, посочени в чл.10 ал.1 и 2 от ЗПФУР, съдът е постановил своето решение, с което е уважил исковете.Счита ,че при постановяване на решението е бил нарушен и процесуалния закон.По делото е назначена съдебно-счетоводна

2 експертиза,която не е оспорена от него в частта, касаеща изчисленията, което е и предмет на поставената задача на вещото лице. Счита ,че тези изчисления са верни и точни. Но в частта ,в която вещото лице въвежда твърдения за обстоятелства и факти, които принадлежат към друг вид специални знания ,и които не са били поставяни като задача ,намира ,че тази експертиза не поражда никакви последици за съда, както и за участващите по делото страни.

Визира твърдението в нея ,че като се е запознало с материалите по делото и след проверка в счетоводството на ищеца ,вещото лице било установило, че имало сключен договор между страните. Съгласно чл.154 ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите ,на които основава своите искания или възражения .Съгласно чл.18 от ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя: спазил сроковете по чл. 12, ад. 1 или получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, счита че се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис.Поради това счита ,че ищеца е следвало да докаже наличието на сключен договор между страните, постигнато съгласие по всичките му клаузи, включени в него и че той е сключен валидно,че е налице положен подпис по особения начин, уреден за договори ,сключени от разстояние, и на двете страни. Счита ,че районния съд ,при несъобразяване с тези две разпоредби, е приел , че посоченото в заключението на вещото лице изявление, че при проверка е установил ,че има сключен договор и то замества прякото доказателство за валидно сключен договор , както изискват цитираните правни норми .Сочи ,че в мотивите на решението по въпроса за наличието на сключен договор, съдът е цитирал записаното от вещото лице в неговото заключение. И в тази част намира ,че съдът е нарушил процесуалния закон.

Намира ,че решението е и необосновано. Изводът на съда, че е налице валидно сключен договор между страните, счита ,че не е подкрепен с нито едно доказателство.Поради това намира ,че сумата по кредита не е върната на ищеца , счита ,че очевидно ответникът дължи връщането и -но не на договорно основание .Моли въззивния съд в този смисъл да се произнесе .Претендира за адв. възнаграждение в качеството му на особен представител на жалбоподателя,по посочена от него банкова сметка.

В законният срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемия „Ю. Кредит България „ЕООД.

Пред окръжен съд –Смолян жалбоподателят Ж. М. Д. , редовно призован ,не се явява .Вместо него особеният представител адв.Ст. Д. поддържа депозираната въззивна жалба Счита ,че липсват доказателства за сключен договор за кредит между страните по делото и че сумата се дължи на договорно основание Счита ,че не може СИЕ да отговори на въпроса дали е сключил процесния договор Ж. Д. ,защото няма такава компетентност Моли 3 в този смисъл съдът да се произнесе и възложи разноските окончателно на насрещната страна.

В. Ю. Кредит България , гр.София редовно призован , не изпраща представител.

Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално допустима .Депозирана е от назначен особен представител на жалбоподателя ,освободен от внасяне на държавна такса и при наличие на правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Смолянският окръжен съд констатира ,че пред районен съд – Смолян са били предявени установителни искове от ищеца "Ю. Кредит България"ЕООД срещу ответника Ж. М. Д. с правното основание чл.422, ал.1 от ГПКвъв вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да бъде признато за установено в отношенията между страните съществуването на вземанията произтичащи от договор за потребителски паричен кредит № L309100 от 03.11.2022 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. 891/2023 г. по описа на районенсъд- Смолян както следва:

- изискуема главница в размер на 1500 лева

-изискуема възнаградителна лихва в размер на 40,77 лева, дължима за периода от 10.12.2022 г. до 29.01.2023 г.

-изискуема лихва за забава в размер на 398,32 лева , дължима за периода от 10.12.2022 г. до 21.09.2023 г.;

- еднократна такса за разглеждане съгласно Договор за потребителски паричен кредит № L309100 от 3.11.2022 г. в размер на 268,73 лева,дължима считано от 3.11.2022г .

-законна лихва за забава за периода от датата на подаване на заявлението в съда-21.09.2023г. до изплащане на вземането .

В първата инстанция на ответника Ж. Д. е бил назначен в качеството си на особен представител адв.Ст. М. ,който с отговора на исковата молба изрично е направил възражение за липса на доказателства за валидно сключен договор по електронен път от разстояние, а именно не се представят доказателства за подадена заявка на страницата на ищеца , доказателства за предоставяне на информация преди пристъпване към сключване на договора , че ответникът е потвърдил и се е съгласил с декларацията за обработка на личните данни, че се е запознал и е приел Общите условия, че договора е подписан от ответника. Оспорил е ,че Ж. Д. е подписа този договор за кредит и че е усвоил сумата .

Смолянският окръжен съд констатира,че районен съд –Смолян изрично в доклада си по делото е разпределил тежестта на доказване по предявените искове ,която пада върху ищеца за основанието и размерана претенциите,като ищеца Ю. К. Б. гр.София следва да докаже валидно договорно правоотношение с ответника ,условията, предмета на 4 договора, падежа на задълженията , размера на търсените паричнисуми, как са формирани, че същите са с настъпил падеж за изпълнение.

В районен съд –Смолян е била назначена ,изслушана ,приета и неоспорена СИЕ като вещото лице при извършена справка в счетоводството на „Ю. Кредит България” ЕООД гр. София е констатирало, че на 03.11.2022 г. между „ЮтеКредит България” ЕООД гр.София, ЕИК 2205559807 /кредитор/ и Ж. М. Д./кредитополучател / е сключен Договор за кредит № L309100 в размер 1500.00 лева, с договорна лихва – 12.00 %, ГПР – 50.00 %, размер на погасителната вноска – 155.68 лева, платима на 10-то число, 12 броя погасителни вноски, еднократна такса за разглеждане – 268.73 лева, обща стойност на плащанията 1 871.51 лева. Сумата по процесния Договор за кредит № L309100/03.11.2022 г. в размер 1500 лева е заплатена на кредитополучателя Ж. М. Д. в брой чрез EASY PAY на 03.11.2022 г, следователно е усвоена от Ж. Д..Вещото лице установява ,че Ж. М. Д. не е извършвал погасителни вноски и към 21.09.2023 г.- датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, просрочените вноски са в общ размер 1 556.80 лева/вноски за периода 10.12.2022 г. до 10.09.2023 г./.