Решение № 131 от 17.06.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Враца, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20261400500308 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника Б. С. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, подадена чрез пълномощника му адв.А. Я., против действия по изп.д.№ 20268990400926 по описа на ЧСИ И. Ц., с рег.№ 899 на КЧСИ, с район на действие ОС-Враца.

В жалбата се посочва, че изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя „Банка ДСК“ АД въз основа на изпълнителен лист, издаден на 01.04.2026 г. по ч.гр.д.№ 552/2026 г. по описа на РС-Каварна. Жалбоподателят сочи, че на 27.04.2026 г. му е връчено запорно съобщение, с което е уведомен, че дължи суми в общ размер от 36 060,06 евро, както и че е наложен запор върху всичките му банкови сметки. До работодателя му също е изпратено запорно съобщение, с което е наложен запор и върху трудовото му възнаграждение. Твърди, че така наложеният запор върху трудовото му възнаграждение засяга несеквестируемо имущество по смисъла на чл.446 ГПК, тъй като в момента на подаване на жалбата не му се изплаща каквото и да е възнаграждение и по този начин се засяга гарантирания му от закона несеквестируем минимум в размер на минималната работна заплата.

На следващо място в жалбата се твърди, че е налице незаконосъобразно принудително изпълнение по смисъла на чл.441 ГПК, тъй като е налице несъразмерност и при едновременното налагане на запори върху трудовото му възнаграждение и върху банковите му сметки длъжникът не разполага с никакви доходи, с които да може да се издържа. Ето защо се прави искане да бъдат вдигнати наложените обезпечителни мерки.

Навеждат се доводи, че е допуснато нарушение и на разпоредбата на 1 чл.446а, ал.3 ГПК, тъй като банката не следва да изпълнява запора до размера на минималната работна заплата. Посочва се, че съдебният изпълнител следва да уведоми банката за частта, която следва да се превежда.

В жалбата се сочи, че се оспорват и всички разноски по делото.

Прави се искане за спиране на изпълнението на основание чл.438 ГПК.

В жалбата се посочва, че на основание чл.419 ГПК се обжалва и разпореждането за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 552/2026 г. по описа на РС-Каварна, като в тази връзка се излагат подробни доводи, че вземанията на взискателя се основават на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Прави се искане за спиране на изпълнението на основание чл.420, ал.2, т.2 ГПК.

В обобщение се прави искане да бъдат отменени като неправилни и незаконосъобразни действията на ЧСИ И. Ц., с които изпълнението е насочено върху имущество, което жалбоподателят счита за несеквестируемо и са наложени едновременно запор върху трудовото възнаграждение и върху банковите сметки, с което е отнета възможността му да получава каквито и да са доходи.

Претендира се присъждане на направените разноски в настоящето производство, вкл. и адвокатско възнаграждение.

Препис от жалбата е връчен на взискателя „Банка ДСК“ АД, но в срока по чл.436, ал.2 ГПК не са постъпили писмени възражения.

На основание чл.436, ал.3, изр.2 ГПК съдебният изпълнител е представил мотиви по обжалваното действие, в които изразява становище за неоснователност на жалбата.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Производството по изп.д.№ 20268990400926 по описа на ЧСИ И. Ц., с рег.№ 899 на КЧСИ, с район на действие ОС-Враца, е образувано по молба на „Банка ДСК“ АД, към която са приложени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК с рег.№ 480/01.04.2026 г. и изпълнителен лист рег.№ 340/01.04.2026 г., издадени по ЧГД № 552/2026 г. по описа на РС-Каварна, с които Б. С. А. е осъден да заплати на банката: сумата 30 756,52 евро, представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от 01.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 1 808,38 евро, представляваща договорна лихва за периода 10.06.2025 г.-22.03.2026 г.; сумата 86,07 евро, представляваща санкционна лихва - до настъпване на предсрочна изискуемост за периода 10.06.2025 г.-22.03.2026 г.; сумата 60,70 евро, представляваща законна лихва – след настъпване на предсрочна изискуемост за периода 23.03.2026 г. – 29.03.2026 г., както и направените в производството разноски за държавна такса в размер на 556,10 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 76,69 евро.

В молбата се иска да бъде извършено проучване на личното и имуществено състояние на длъжника и да бъдат наложени запори върху открити банкови сметки, МПС и трудово възнаграждение, както и възбрани и запори при установено наличие на недвижими имоти и движими вещи.

В съответствие с така направеното искане ЧСИ е пристъпил към проучване имущественото състояние на длъжника А., при което е констатирал, че същият има открити сметки в „Първа инвестиционна банка“ 2

АД, „Обединена българска банка“ АД, „Банка ДСК“ АД, „Юробанк България“ АД и „Изипей“ АД. Съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения до банките и „Изипей“ АД, в които е посочил размера на дължимите суми, като е указал, че на основание чл.446а ГПК запорът не следва да се изпълнява по отношение на сумите от обезщетения за безработица, социално подпомагане и вземания за издръжка, представляващи несеквестируем доход, както и суми, постъпващи от пенсии и заплати под определения минимален размер за страната съгласно ТР № 2/2013 г.

По делото са постъпили отговори от „Изипей“ АД и банките, с изключение на „Първа инвестиционна банка“ АД, с които признават наложените запори, но уведомяват съдебния изпълнител, че по сметките няма наличности.

При проучването съдебният изпълнител е констатирал, че длъжникът има регистриран трудов договор с „Региоком Европейско дружество“, клон България, КЧТ, поради което е изпратил запорно съобщение и до работодателя за наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Б. А.. Това запорно съобщение е връчено на 27.04.2026 г.

Постъпил е отговор и от работодателя, който уведомява ЧСИ Ц., че върху трудовото възнаграждение на Б. А. няма наложени други запори и че започват удръжка от възнаграждението на лицето.

Чрез работодателя е извършено връчване на покана за доброволно изпълнение на Б. С. А., с която е уведомен за образуването на изпълнителното дело и задължения по същото в общ размер от 36 060,06 евро, от които: главница в размер на 30 756,52 евро, законна лихва в размер на 171,06 евро за периода 01.04.2026 г. – 21.04.2026 г., като върху законната лихва се начислява законна лихва до погасяване на вземането; 1 955,15 евро – неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и пр.); 632,79 евро – присъдени разноски; 155,56 евро – такси по Тарифата към ЗЧСИ и публични вземания в размер на 25,57 евро, дължими към 21.04.2026 г. Поканата е връчена на длъжника на 29.04.2026 г.

На 05.05.2026 г. пред ЧСИ Ц. е депозирана жалбата, предмет на разглеждане в настоящето съдебно производство.

На 11.05.2026 г. е подадена молба от длъжника Б. А., с която уведомява съдебния изпълнител, че получава трудовото си възнаграждение чрез превод в „Първа инвестиционна банка“ АД, но поради наложения му запор върху банковата сметка са блокирани суми, представляващи трудово възнаграждение, което е негов единствен източник на доходи и е в размер на законоустановения минимум, което го прави несеквестируемо и го оставя без средства за съществуване. Моли да бъде разпоредено вдигането на запора върху банковата му сметка или да бъде дадено нареждане до банката за осигуряване на достъп до постъпващите суми от трудово възнаграждение.

Молбата на длъжника е уважена, като до „Първа инвестиционна банка“ АД е изпратено съобщение за частично вдигане на запор, с което ЧСИ Ц. нарежда на банката да се вдигнат частично запорите, наложени от нея върху банковата сметка на длъжника Б. С. А. по отношение на сумите, постъпващи на основание: работна заплата, трудово възнаграждение, аванс, а за всички останали суми запорът да се счита наложен.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

3

І. По допустимостта на жалбата.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК – поканата за доброволно изпълнение, с която длъжникът е уведомен за наложените запори и размера на дължимите разноски, е връчена лично на длъжника на 29.04.2026 г., а жалбата е депозирана на 05.05.2026 г., т.е. в рамките на законоустановения двуседмичен срок за обжалване.

В разпоредбата на чл.435 ГПК изчерпателно са изброени действията на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване както от страните в производството – взискател и длъжник, така и от трети лица. Длъжникът, каквото качество притежава жалбоподателят Б. А., може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл.468, ал.4 и чл.485 ГПК, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл.470 ГПК, както и в случаите по чл.486, ал.2 ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение, разноските по изпълнението (чл. 435, ал. 2 ГПК), както и постановлението за възлагане, ако счита, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена (чл. 435, ал. 3 ГПК). Съгласно задължителните тълкувателни разрешения, дадени в т. 2 на Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.

Доколкото в жалбата се навеждат твърдения, че са наложени запори върху несеквестируеми доходи на длъжника, и е посочено, че се оспорват разноските по делото, настоящият съдебен състав приема, че жалбата е процесуално допустима като подадена от процесуално легитимирана страна и насочена против обжалваеми действия по смисъла на чл.435, ал.2, т.2 и т.7 ГПК и следва да бъде разгледана по същество.

ІІ. По основателността на жалбата.

На първо място, длъжникът Б. А. обжалва наложените запори върху банковите му сметки и върху трудовото му възнаграждение с доводи за несеквестируемост и за несъразмерност на наложените обезпечителни мерки, които го лишават от доходи, с които да се издържа.

Предприемането на принудително изпълнение чрез налагането на запори върху банкови сметки и трудово възнаграждение не представлява по подразбиране насочване на изпълнението към несеквестируемо имущество, освен ако това възнаграждение е в размер под минималната работна заплата.

Когато трудовото възнаграждение надвишава минималната работна заплата, разпоредбата на чл.446 ГПК предвижда какви части от него могат да бъдат удържани в зависимост от това какъв е размерът на надвишаването и дали осъденото лице има деца или не.

В рамките на изпълнителното производство е приложен трудовия договор на длъжника, от който е видно, че основното м у трудово възнаграждение е в размер над минималната работна заплата, а от извършената справка за семейното състояние е видно, че Б. А. няма деца. При 4 тези данни може да се направи извод, че трудовото му възнаграждение не е изцяло несеквестируемо. В запорното съобщение до „Първа инвестиционна банка“АД, където се превежда трудовото възнаграждение на длъжника, ЧСИ изрично е указал, че запорът не се налага върху суми до размера на минималната работна заплата, постъпващи от пенсия, трудово възнаграждение или друго възнаграждение за труд, нито върху пропорционално определената несеквестируема част от това вземане, определена за текущия месец. При това положение настоящият съдебен състав намира действията на ЧСИ по налагане на запор върху трудовото възнаграждение и всяко друго приравнено възнаграждение на длъжника са законосъобразни.