Определение № 258 от 23.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 258 гр. Пловдив, 23.07.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно частно търговско дело № 20255001000128 по описа за 2025 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

С определение № 1604 от 16.12.2024 година, постановено по т. дело № 446/2024 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е отменено на определението от 02.07.2024 година, с което е допуснато на основание чл. 214 от ГПК изменение на първоначално предявения иск чрез увеличение на размера му от 20 000 лева на 30 000 лева, заявено с молба от 17.06.2024 година.

Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от ищеца по делото „Родопи Трейд -2002“ ЕООД, представлявано от адвокат С.

А.. Оплакванията са за недопустимост на определението, както и за неговата незаконосъобразност, като се иска същото да бъде признато за недопустимо, алтернативно да бъде отменено.

Поддържа се, че определението е недопустимо, тъй като е постановено от Окръжен съд, който няма правомощия да отменя по реда на чл. 253 от ГПК определение, постановено от друг съд, в случая от Районен съд – Пловдив. Освен това се твърди, че 1 повдигнатият спор касае косвено въпроса за родовата подсъдност на предявения иск, макар и по недопустим начин. Според частния жалбоподател определението на Районния съд за прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност на Окръжния съд след допуснатото увеличение на иска било обжалваемо по реда на чл. 121 от ГПК, респ. ответникът разполагал с процесуална възможност да изложи оплаквания срещу допуснатото увеличение на иска, което не било сторено. След изпращане на делото за разглеждане от Окръжния съд определението било стабилизирано и не подлежало на изменение или преразглеждане по реда на чл. 253 от ГПК. Тази разпоредбата предоставяла възможност на същия съд, който е постановил определението, да го отмени поради грешка, пропуск или изменение на обстоятелствата, като в случая не ставало дума за такава хипотеза. Аргумент за недопустимост на обжалваното определение, според частния жалбоподател, била и разпоредбата на чл. 104, ал.1, т. 4 от ГПК, според която Окръжен съд не бил компетентен да разгледа иск с цена 20 000 лева. Поддържа се, че въззивният съд следвало да разгледа частната жалба като такава с предмет спор за подсъдност по смисъла на чл. 121 от ГПК.

Доводите за незаконосъобразност на обжалваното определение са свързани със съществуващата процесуална възможност по чл. 214 от ГПК за увеличение на размера на иска до приключване на съдебното дирене. Фактът, че се касаело за частичен иск, не се отразявал на тази процесуална възможност, като има позоваване на разрешението, съдържащо се в ТР № 3/2016 година. Неправилно съдът приложил разпоредбата на чл. 126 от ГПК, предвиждаща, че при две идентични дела по-късно заведеното се прекратява.

В случая не ставало дума за по-късно заведено дело, а за първото такова, по което бил предявен частичен иск, чийто размер бил увеличен впоследствие по искане на ищеца. Не процесното дело, а т. дело № 191/2023 година по описа на ОС – Пловдив било второто заведено дело, поради което въпросът за допустимостта на иска за остатъка от 10 000 лева по допуснатото увеличение следвало да се постави по второто дело, а не по настоящото.

Срещу частната жалба е подаден писмен отговор от ответника Община – Пловдив с изразено становище за нейната неоснователност и с искане за потвърждаване на обжалваното определение.

По така подадената частна жалба въззивният съд първоначално е 2 постановил определение № 104/17.03.2025 година, с което я е оставил без разглеждане, приемайки, че е недопустима и е прекратил производството по делото.

С определение № 2246 от 14.07.2025 година, постановено по ч.т. дело № 1076/2025 година на Второ търговско отделение на ВКС, е отменено прекратителното определение на въззивния съд и делото му е върнато за произнасяне по същество. ВКС е приел, че обжалваното определение на Пловдивския окръжен съд е такова по чл. 126, ал. 1 от ГПК, че е преграждащо развитието на производството в частта от претенцията, с която съдът се е десезирал занапред, отменяйки определението, с което е допуснато увеличение на първоначално предявения иск и като такова подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал.1, т. 1 от ГПК.

Съобразявайки доводите, изложени в частната жалба, въззивният съд намира, че тя е неоснователна.

По гр. дело № 14307/2018 година по описа на Районен съд – Пловдив е предявен частичен иск от „Родопи Трейд 2002“ ООД срещу Община – Пловдив с цена 20 000 лева за обезщетение за вреди от предсрочно прекратяване на договор за концесия, в размер на разходите за сторени от ищеца инвестиции в отдадения на концесия имот от ответника. Предявен е и евентуален частичен иск за същата сума като обезщетение за неоснователно обогатяване. След осъществен инстанционен контрол на постановеното по това дело решение / по в.гр. дело № 889/2022 година на Окръжен съд – Пловдив и т. дело № 158/2023 година на първо търговско отделение на ВКС/, делото е върнато за ново разглеждане на Районен съд – Пловдив и е образувано под нов номер – първоначално като гр. дело № 14996/2022 година, което е прекратено, а след това и като гр. дело № 1523/2024 година, двете по описа на Районен съд – Пловдив.

За сумата от 175 420 лева, представляваща разликата над претендираните 20 000 лева по частичния иск до пълния претендиран размер, е подадена искова молба на 31.03.2023 година и е образувано т. дело № 191/2023 година на ОС – Пловдив.

Увеличението на частичния иск от 20 000 лева на 30 000 лева е направено от ищеца „Родопи Трейд -2002“ ЕООД с молба от 17.06.2024 година по гр. дело № 1523/2024 година на РС – Пловдив и е допуснато с 3 определение на съда по това дело от 02.07.2024 година, след което е постановено прекратяване на производството по делото и изпращането му правилата на родовата подсъдност на Окръжен съд – Пловдив, пред който е образувано процесното т. дело № 446/2024 година.

След уточненията, направени от ищеца с молба вх. № 35733/31.10.2024 година по т. дело № 446/2024 година на ОС- Пловдив в изпълнение на указанията на съда, е безспорно, че сумата от 10 000 лева, с която е направено увеличение на частичния иск, е част от сумата от 175420 лева, за която е предявен иска по т. дело № 191/2023 година на ОС – Пловдив.

Производството по това дело е спряно, за да се изчака изхода по делото по предявения частичен иск.

Определението на Окръжен съд – Пловдив, което се обжалва с частната жалба по настоящото дело, е на основание чл. 126 от ГПК и касае служебно десезиране на съда от разглеждането за онази част от иска, с която е направено и допуснато увеличение на първоначално предявения частичен иск, след като за нея, наред с остатъка до пълния му размер, вече е имало заведено друго дело.

Обстоятелството, че в случая увеличението е допуснато от Районния съд, а определението е отменено от Окръжния съд, не налага извод за неговата недопустимост. Става дума за съдебно производство по един и същ иск, пренесено на по-горната инстанция по правилата на родовата подсъдност след допуснато увеличение на частичен иск с част от остатъка от цялото вземане. Не съществува процесуална пречка Окръжният съд, на който е изпратено делото, да постанови служебно прекратяване на основание чл. 126 от

ГПК на производството в частта, касаеща по-късно направеното увеличение на частичния иск със сума, която вече е била заявена с исковата претенция по друго дело.

Не могат да бъдат споделени доводите на частния жалбоподател, че в случая спорът е за компетентния по правилата на родовата подсъдност съд, който да разгледа делото. Частната жалба касае само определението, с което е отменено определението по чл. 214 от ГПК за допускане на увеличение на иска.

Окръжният съд не е предприел действия по прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност на Районния съд или каквито и да било други действия, свързани с подсъдността, за да се 4 приеме, че става дума за спор по чл. 121 от ГПК. Това, наред с факта, че решение, постановено от Окръжен съд по спор, който е бил родово подсъден на Районния съд, не е недопустимо съгласно изричната разпоредба на чл. 270, ал. 4 от ГПК, налагат извод, че не става дума за спор за подсъдност.

Въззивният съд намира за законосъобразно обжалваното определение на първоинстанционния съд, което по същество представлява служебно прекратяване на производството по делото по частичния иск в размера над 20 000 лева до 30 000 лева на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК – поради наличие на висящо дело между същите страни, на същото основание и за същото искане.

В случая, макар първоначалният частичният иск да е предявен преди този по т. дело № 191/2023 година на ОС – Пловдив, неговото изменение, изразяващо се в увеличение със сумата от 10 000 лева, е направено едва в покъсен момент – на 17.06.2024 година, когато тази сума вече е била част от предмета на т.дело № 191/2023 година на ОС – Пловдив. При приложение на разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от ГПК преценката за по-късно заведеното дело следва да се направи не въз основа на датата на подаване на първоначалните искови молби, а според датата на заявяване на претенцията за процесната част от 10 000 лева, което е станало на 31.03.2023 година по т. дело № 191/2023 година на ОС – Пловдив и на 17.06.2024 година по гр. дело № 1523/2024 година на РС – Пловдив. В този смисъл по-рано е заведен искът за частта от 10 000 лева по т. дело № 191/2023 година на ОС – Пловдив.

Повторното й предявяване, включително по пътя на увеличение на предявен преди това частичен иск, е недопустимо съгласно чл. 126, ал. 1 от ГПК.

По изложените съображения Пловдивският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1604 от 16.12.2024 година, постановено по т. дело № 446/2024 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, за прекратяване на производството по делото по допуснатото с определение от 02.07.2024 година, постановено по гр. дело № 1523/2024 година на Районен съд – Пловдив изменение на първоначално предявения 5 частичен иск, чрез увеличение на размера му лева, заявено с молба от 17.06.2024 година. от 20 000 лева на 30 000

Определението подлежи на обжалване с частна жалба едноседмичен срок от връчването му на страните. пред ВКС в

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6