Решение № 225 от 02.12.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 225 гр. Б., 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Андонова

Членове:

Росица Бункова

Маргарита Алексиева при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова в присъствието на прокурора Р. Андр. Г. като разгледа докладваното от Маргарита Алексиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221200600548 по описа за 2022 година Производството е по реда на Глава XXI от НПК - ,,Въззивно производство”.

С присъда № 906189 от 22.02.2022 г., постановена по НОХД № 77/2021 г. по описа на Районен съд – Б., подсъдимият Н. Г. А. с ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Р. обл. Б., българин, български гражданин, с постоянен адрес: гр. Р. общ. Р. обл. Б., ж.к. ,,С.“ № 6, ет. 3, ап. 8, със средно образование, трудово ангажиран, семеен на фактически начала, неосъждан, е признат за виновен в това, че на неустановена дата в периода от 24.07.2018 г. до 07.12.2018 г. в гр. Б., на ул. ,,Ал. С.“ № 10 в заложна къща ,,***“ противозаконно присвоил чужди движими вещи /два броя плейъри, марка и модел “***” и със серийни номера *** и ***, ведно с два броя транспортни кейсове /протектори/ към всеки от тях/, всичко на обща стойност 7 575,00 лева, собственост на „М.“ ООД, ЕИК ***, които владеел на правно основание /договор за наем, сключен с представител на „М.“ ООД на дата 23.07.2018г./ престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание ,,Лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от 3 /три/ години. На основание чл.189, ал. 3 НПК със същата присъда подсъдимият е осъден да заплати по сметка на ОДМВР Б. сумата от 109.80 лв. за изготвена съдебно-оценителна експертиза, както и сумата от 164.99 лв. за изготвена съдебно-графическа експертиза.

Срещу постановената присъда е подадена от подсъдимия чрез защитника му адв. П.

С. въззивна жалба и допълнителни съображения към нея, в които са наведени подробни 1 аргументи, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон. Сочи се, че в присъдата съдът е повторил диспозитива на обвинителния акт, като не е посочил кое е конкретното изпълнително действие осъществено от подсъдимия, с което е извършил присвояване по смисъла на чл. 206 от НК. Оспорват се изводите на съда, че самото действие на залагане на наетите вещи от подсъдимия, не представлява изпълнителен състав на престъплението по чл. 206 от НК. Предвид изложените съображения е направено искане първоинстанционната присъда да бъде отменена и подсъдимият признат за невиновен.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба и допълнителните съображения към същата и направеното искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен. Защитникът изтъква аргументи, че не са посочени фактите, които обуславят съставомерност на деянието и участието на подсъдимия в него относно началната дата на посочения в ОА период, а именно датата 24.07.2018 г. и ако се приеме, че това е датата на която вещите са заложени, то следващия период до 07.12.2018 г. не е обоснован, тъй като в този период вещите са били във владение на заложната къща.

Подсъдимият в своя лична защита и упражнявайки правото си на последна дума пред въззивната инстанция заявява, че въпросните вещи ги е залагал няколко пъти в тази заложна къща, със собственика се познавали много добре и той не го е предупредил, че вещите ще бъдат продадени, целта му не е била да бъдат продадени, тъй като на собственика на заложната къща му било добре известно, че тези вещи не са собственост на А.. По тези съображения моли да бъде оправдан.

Представителят на Окръжна прокуратура – Б. изразява становище, първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна и моли да се потвърди. че

Излага позиция, че направените от защитата възражения са неоснователни, тъй като защитата на подсъдимия е осъществявана по фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и от същите ставало ясно именно какви действия е извършил подсъдимия, за да се приеме, че те са такива по чл. 206 НК. В мотивите към присъдата на стр. 6 първоинстанционният съд е посочил, че залагането на движими вещи от лице, което не е собственик срещу парична сума и след представянето им като собствени без да се уведоми собственика, представлява манифестиране на разпоредително действие с тези вещи срещу облага.

Б.ският окръжен съд, като взе предвид изложеното във въззивната жалба и допълнителните съображения към нея, становищата на страните, изложени в хода на делото по същество, събраните доказателства и след като извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, съобразно разпоредбите на чл. 313 и 314 от НПК, намира следното:

Присъдата предмет на настоящата проверка е постановена при спазване на всички съдопроизводствени правила, гарантиращи нейната правилност и законосъобразност.

Събрани са доказателствата, съотносими към извършеното от подсъдимия престъпление, за 2 което му е повдигнато обвинение. Районният съд е достигнал до правилни и обосновани фактически констатации, като в резултат на законосъобразно проведената доказателствена дейност е било установено следното:

Подсъдимият Н. Г. А. с ЕГН **********, е роден на *** г. в гр. Р. обл. Б., българин, български гражданин, с постоянен адрес: гр. Р. общ. Р. обл. Б., ж.к. ,,С.“ № 6, ет. 3, ап. 8, със средно образование, трудово ангажиран. Същият е във фактическо съжителство със св.Златкова, с която имат дете, което е със здравословни проблеми. От приложеното по делото свидетелство за съдимост се установява, че А. не е осъждан, освобождаван е от наказателна отговорност по реда на чл.78а, ал.1 от НК.

Не е спорен и факта, че подсъдимият е бил управител на „М.“ ЕООД, с която фирма през месец юни 2018 г. е имал договорни отношения с ръководството на хотел „Р.“ гр. Б. за наемане на професионална техника за озвучаване по време на провеждани партита на басейна на хотела. В изпълнение на тези си договорни отношения, подсъдимият се свързал с един от управителите на „М.“ ООД, ЕИК *** /св. М. Е. Я. от гр. В./, чиято фирма се занимавала именно с отдаване под наем на професионално диджей оборудване. Свидетелят Я. и подс. А. провели разговор и се уговорили, фирмата на Я. да предостави под наем на подсъдимия озвучителна техника - два професионални плейъри, марка и модел “***”, като двамата договорили начина на предоставяне на техниката, условията, наемната цена и срока на ползването й. Св. Я. и подсъдимият се разбрали също така, фактурите за ползваната техника да се издават на името на фирма „К. Б. М.“ ООД, със седалище в гр. Б., което следвало и да заплати наема за техниката. Изпращането на техниката следвало да се извърши от страна на св. Я. чрез куриерска фирма „Е. Е.“ ООД с получател Н. А., след което св. Я. трябвало да издаде фактура за услугата, която да се изпрати по електронна поща предоставена от А.. По същия начин следвало да се изпратят от св. Я. на подсъдимия и договорите за наем за озвучителната техника. Техниката била изпращана на подсъдимия през 2018 г. и ползвана от него срещу договорената наемна цена, след което връщана отново на св. Я. чрез куриер. Така в началото на месец юли 2018 г., подсъдимият поискал от св. Я. да му предостави под наем професионални плейъри, марка и модел “***” за частно парти, като двамата се договорили фактурата по тези договори за наем да бъдат издавани на името на фирма „Н. “ ЕООД, на което дружество едноличен собственик на капитала и управител отново бил Н. Г. А.. Свидетелят Я. се съгласил и изпратил чрез куриерска фирма „Е.“ поисканите от А. плейъри няколко пъти. Техниката била изпратена на подсъдимия, след което договора за наем и фактурата за ползването й били издадени на А. в качеството му на управител на „Н.“ ЕООД. Без да уведоми за това собственика - св. Я., подсъдимият заложил тази техника на 08.07.2018 г., за което е изготвен и нарочен билет от Заложна къща „Д енд Д Ф.Заложни къщи“ /л.12-13, том 1 от ДП/. Видно от този документ, в него подсъдимият е посочил, че техниката е негова собственост придобита чрез покупка. На 19.07.2018 г. техниката била изпратена от подсъдимия обратно на св. Я.. Следващото изпращане на тази техника от страна на св. Я. до подсъдимия по негово искане, било на 23.07.2018 г., отново чрез куриерска фирма „Е. Е.“. Техниката включвала два броя плейъри с марка и модел “***” 3 и със серийни номера *** и респ. ***, както и два броя транспортни кейсове/протектори към всеки от тях, които били закупени от „М.“ ООД на 10.05.2018 г. Тази техника пристигнала и била получена от подсъдимия на 24.07.2018 г. в офис на „Е. Е.“ в гр. Б., съгласно товарителница №*** на куриерската фирма и електронно извлечение. Във връзка с това отдаване под наем на въпросната техника, била издадена фактура от „М.“ с № 347/23.07.2018 г., с получател „Н.“ ЕООД, като същата била на стойност 400.00 лева, представляващи договорената наемна цена за ползването на техниката. Фактурата била изпратена на подсъдимия на 23.07.2018 г. по електронната му поща. Срокът за ползване на отдадената под наем техника съгласно уговореното между подс. А. и св. Я. бил 7 дни, след което техниката следвало да се върне по куриер на 31.07.2018 г. След получаване на посочената озвучителна техника, макар да знаел, че техниката не е негова собственост, на неустановена дата в периода 24.07.2018 г. - 07.12.2018г., подсъдимият посетил отново заложна къща „***“, находяща се в гр. Б., ул. „Ал. С.“ №10, където решил да я заложи пак срещу парична сума. При отиването му в заложната къща, на работа в нея бил св. С. Г. И.

/комисионер/. Подсъдимият потвърдил отново пред св. И., че е собственик на залаганата техника и последният се съгласил да приеме вещите в залог за обичайния период от 1 месец, след което съгласно вече известната на подс. А. бланка на издаваните заложни билети, заложените вещи оставали в собственост на заложната къща. За тези заложени чужди вещи, подсъдимият получил от св. И. сумата от 2000 лв. /по 1000 лв. за всеки от плейърите с кейсове/, като А. нито уведомил за това собственика на вещите, нито пък поискал от него предварително съгласие и разрешение за тяхното залагане. След изтичането на 7-дневния срок, подсъдимият не върнал озвучителната техника на св. Я. съгласно договореното помежду им, заради което св. Я. започнал да му звъни по телефона и неколкократно се свързвал, разговарял с него и настоявал за връщане на вещите. Подсъдимият му казвал, че вещите ще бъдат върнати, но всеки път изтъквал различни причини за невръщането им и отново не казал, че вече е заложил техниката като своя собственост в заложна къща. В същото време съгласно условията на „***“ и издаваните от тях заложни билети, заложените вещи можели да се вземат обратно за срок от един месец, след което заложната къща имала правото да продаде заложените вещи. След като А. не взел обратно в определения за това едномесечен срок заложената техника, собственост на ,,М.“ ООД, техниката останала в собственост на заложната къща. В тази връзка и на 07.12.2018 г., св. С. И. продал заложената от подсъдимия озвучителна техника с кейсове на св. Е., който работел като ди джей, но поради това, че последният не носел личната си карта на датата на продажбата, сделката била оформена с лични документи на неговата приятелка - св. Р. П.. Продажбата била оформена и с писмен договор от 07.12.2018г. Видно от същия, св. П. закупила от заложната къща озвучителната техника за сумата от 3300.00 лв. От своя страна св. Е. работил известно време с техниката и през месец март 2019 г. решил да я продаде за сумата от 5500.00 лв. Свидетелят Я. разбрал, че св. Е. продава плейъри, за което споделил на св. О.

Ю. и тъй като последният се познавал с Е., по молба на св. Я. Ю. се обадил на Е. и го попитал дали продава техниката и на каква цена. Свидетелят Е. се разбрал със св. Ю. да му изпрати техниката в гр. В., където живеел, с куриерска фирма като преди това да му изпрати 4 снимки на тази техника, за да я види. Получените снимки на техниката св. Ю. показал на св.