Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5012 от 03.10.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 4985/2023
Вид
Решение № 5012
Подписан
03.10.2023
В сила
19.12.2025
Състав
Теменужка Симеонова, Хрипсиме Мъгърдичян, Георги Кацаров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5012 гр. София, 02.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теменужка С.

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Георги Кацаров при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Теменужка С. Въззивно гражданско дело № 20231100504985 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 24.10.2022 г. по гр.д. № 1896/22 г., СРС, II ГО, 60 с-в е признал за незаконно и отменил на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, уволнението на А. Д. М. , ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ж.к.

„*******, извършено със Заповед № 444/15.11.2021 г. на управителя на „У.Г.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Студентски“, бул. *******“ (буква „з“), вх. ******* с която на основание чл.

328, ал. 1, т. 3 КТ - поради намаляване на обема на работата е прекратено трудовото правоотношение между страните, считано от 15.11.2021 г. Осъдил е „У.Г.“ ООД , ЕИК *******, представлявано от управителя И.Р.И.-Т., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Студентски“, бул.

„*******“ № 85 „ 3 “ (буква „з“), вх. ******* да заплати на А. Д. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ж. к. „*******, по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ сумата 10740,84 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от 15.11.2021 г. до 15.05.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 14.01.2022 г. до окончателното изплащане на 1 дължимата сума, като е отхвърлил иска за разликата над уважения размер от 10740,84 лева до пълния предявен размер от 11505,78 лева. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „У.Г.“ ООД, ЕИК *******, представлявано от управителя И.Р.И.-Т., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Студентски“, бул. *******“ (буква „з“), вх. ******* да заплати на А. Д. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, ж. к. „*******, сумата 1128,03 лева, представляваща направените в настоящото производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, „У.Г.“ ООД , ЕИК *******, представлявано от управителя И.Р.И.-Т., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Студентски“, бул. *******“ (буква „з“), вх. ******* да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата 759,69 л е в а , представляваща дължимата държавна такса за образуване на настоящото производство и разноските за възнаграждение на вещото лице съразмерно с уважената от исковете. Допуснал е на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото обезщетение по чл.

344, ал. 1, т. 1, вр. чл. 225 КТ.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответното дружество „У.Г.“ ООД, ЕИК *******, представлявано от управителя И.Р.И.-Т., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Студентски“, бул. *******“, вх.

******* чрез пълномощника по делото адвокат М. С. с мотиви, изложени в нея. Твърди се, че са необосновани мотивите на първоинстанционния съд, че в конкретния случай „У.Г. ЕООД, в качеството си на работодател, не е доказало съществуването на обективна връзка между намаляването обема на работа в дружеството и изпълняваната от ищеца длъжност. От събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства се установи по безспорен начин, че обема на работа действително е бил намалял, като дори е имало периоди на абсолютно затваряне на притежаваните от дружеството игрални зали, като това се отразило и на работата на видео отдела. Съдът е посочил, че намаляване обема на работа е безвиновно основание за едностранното прекратяване на трудовото правоотношение; че се касае за обективен факт, фактическо състояние, обусловено от конкретни причини, което не е необходимо да се установява с изрично приет нарочен акт от компетентен орган. При намален обем на работа работодателят е този, който преценява дали да намали персонала в цялото предприятие или в отделни негови звена и 2 да изготви по-малък щат, който да съответства на намаления обем на работа.

При всички положения без правно значение обстоятелството дали е доказана констатацията на управляващия орган за намаления обем на работата, тъй като тази констатация не е правопроизводящ факт. Правно ирелевантно е и дали управляващият орган е съставил нарочен документ,определящ кои длъжности да бъдат съкратени. Същевременно, съдът е посочил, че намаляването обема на работа по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, е обективен факт, който не се отнася общо към дейността на предприятиетоработодател, а към конкретна дейност, осъществяване чрез определени трудови функции. Счита, че тук е налице противоречие в мотивите на съда, защото дружеството/работодател е доказал по безспорен начин факта на намаляване обема на работа, както и пряката, причинно-следствена връзка между него и извършения подбор, в резултат на който е било прекратено трудовото правоотношение на ищеца.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемият/ищец А. Д. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.

София, ж. к. „*******, чрез пълномощника си по делото адвокат Р. Н. от САК, с адрес: гр.София, ул.“******* оспорва въззивната жалба. Претендира разноски във вид на адвокатско възнаграждение. евентуално Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат условията за валидност на решениятапостановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.

3

От фактическа страна:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ, вр. чл.328, ал.1, т.3 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 11 505,78 лева/ /след допуснато от съда изменение на размера на иска/, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от 15.11.2021 г. до 15.05.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.

Ищецът А. Д. М. твърди, че между страните бил сключен безсрочен трудов договор № 537/01.07.2020 г., по силата на който ищецът приел да изпълнява длъжността „техник електронна техника“ в ответното дружество.

На 16.11.2021 г. на М. била връчена заповед № 444/15.11.2021 г. за прекратяване на трудовия му договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ поради намаляване на обема на работа, считано от 15.11.2021 г. Оспорва извършеното уволнение като незаконосъобразно, тъй като не било налице реално намаляване на обема на работа и по-конкретно на работата по видеонаблюдение и контрол на достъпа, които дейности били част от трудовата функция на ищеца. Твърди, че не били затваряни обекти и помещения на игралните зали на работодателя, не бил намаляван броят на устройствата за наблюдение. Освен това на мястото на уволнените четирима служители, заемащи процесната длъжност, били назначени нови петима, изпълняващи същата трудова функция. Работодателят не бил извършил подбор, който в случая бил задължителен, тъй като на длъжността „техник електронна техника“ работели петима служители. Моли съда да постанови решение, е което да уважи изцяло предявените искове.

Ответникът „У.Г.“ ООД в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор, в който е оспорил изцяло предявените искове по основание и размер. Твърди се, че преди уволнението на ищеца бил извършен подбор от назначена за целта комисия, по предварително зададени от работодателя подробни критерии и начин на оценяване. От общо петима служители, заемащи длъжността „техник електронна техника“, били уволнени тримата, получили най-нисък резултат при подбора. Твърди се още, че намаляването на обема на работа, засягащо заеманата от ищеца длъжност, било наложено от 4 епидемиологичната обстановка в страната и издадените в тази връзка заповеди от министъра на здравеопазването, засягащи пряко дейността на ответното дружество. Така за определени периоди от време игралните зали на работодателя били напълно затворени, а в останалите периоди работели с намален наполовина капацитет. Това довело от своя страна до намаляване обема на работата и на ищеца, който при затворени зали не е имало какво да наблюдава. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, като твърди, че новоназначените петима служители изпълнявали съвсем различни трудови функции от тези на ищеца. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените обективно съединени искове.

Съдът констатира следното:

По делото е безспорно, че през процесния период страните били обвързани от валидно сключен безсрочен трудов договор № 537/01.07.2020 г., по силата на който ищецът приел да изпълнява длъжността „техник електронна техника“ в ответното дружество, при сумирано отчитане на работното време с 12-часова продължителност на работната смяна съгласно установен график. Работните смени били, както следва: първа от 08,00 ч. до 20,00 ч. и втора от 20,00 ч. до 08,00 ч. Срокът на предизвестието бил уговорен на 30 дни и бил еднакъв за двете страни. Работодателят дължал на ищеца основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1608 лева и допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % за всяка година. Видно от отбелязване в трудовия договор, ищецът постъпил на работа на 01.07.2020 г. С допълнително споразумение № 94 от 01.06.2021 г. към трудовия договор основното месечно трудово възнаграждение на ищеца било увеличено на 1738 лева, а допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит било определено на 3 /о или 52,14 лева, считано от 01.06.2021 г. Видно от представена по делото длъжностна характеристика за длъжността „техник електронна техника“, основните трудови задължения на ищеца били следните: не допуска и своевременно предотвратява нарушения на охранявания обект; осъществява пропускателния режим, контролира влизането и излизането на служители, външни лица и МПС; не допуска изнасяне на вещи, материали и ценности от обекта; следи за поддържане в изправност и правилната употреба на техническите устройства, 5 монтирани за охраната на обекта, и при повреда уведомява прекия си ръководител; използва предоставените технически средства като спазва инструкцията за употреба на същите; изпълнява специфичните си задължения в съответствие с плана за охрана, указанията на прекия си ръководител и тези на възложителя. Ищецът е получил екземпляр от нея на 01.07.2020г. От представена по делото Заповед № РД-01-677/25.11.2020 г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-718/18.12.2020 г. на министъра на здравеопазването, се установява, че за периода от 23,30 ч. на 27.11.2020г. до 31.01.2021 г. били въведени временни противоепидемични мерки на територията на Република България, сред които било и преустановяване на посещенията в игралните зали и казина. В тази връзка с две заповеди на управителя на ответното дружество от 25.11.2020 г. и от 18.12.2020 г. било наредено преустановяване на посещенията и работата в игралните зали на работодателя за периода от 23,30 ч. на 27.11.2020 г. до 31.01.2021г. С последващи заповеди на министъра на здравеопазването противоепидемичните мерки били облекчени, като било разрешено посещението на игралните зали, но при намален капацитет и ограничено работно време. В тази връзка били издадени следните заповеди на управителя на ответното дружество: заповед от 26.02.2021 г. за работа на игралните зали в периода от 01.02.2021 г. до 30.04.2021 г. с работно време от 06,00 ч. до 23,00 ч., и заповед от 02.09.2021 г. за работа на игралните зали в периода от 07.09.2021 г. до 31.10.2021 г. с работно време от 07,00 ч. до 23,00 ч. Със заповед от 02.09.2021 г. на работодателя било разпоредено в периода от 04.11.2021 г. до 30.11.2021 г. игралните зали да работят с неограничено работно време при спазване на противоепидемичните мерки. Видно от Заповед № 104 А-О/01.10.2021г. на управителя на ответното дружество, поради намаляване обема на работа, причинено от въведените в страната противоепидемични мерки, било наредено на основание чл. 329, ал. 1 КТ да се извърши подбор между служителите, заемащи длъжността „техник електронна техника“, от комисия в състав: Г. С. - технически сътрудник, К.С.