Решение № 351 от 04.04.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. П., 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Д.а като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20235220100944 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.4, ал.1, във вр. с чл.3,т.6, във вр.с чл.2 от Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по молба от М. Д. Г. с ЕГН ********** от град П., ул.“Ц. К.“№83 срещу С. Д. Г. с ЕГН ********** от град П., ул.“Ц. К.“№83, в обстоятелствената част на която се твърди, че ответникът е брат на молителя. Твърди се, че на 10.03.2023г. малко преди полунощ в момента, в който се прибирал в двора на къщата без по никакъв начин да бъде провокиран ответникът нанесъл побой с юмруци на молителя. В този момент ответникът бил във видимо нетрезво съС.ие. Твърди се, че това поведение не е първа проява на агресия спрямо молителя , а и преди е имало такива инциденти.Моли се съда да постанови решение, с което да се предприемат мерки за защита от домашно насилие спрямо молителя. В подкрепа на твърденията са ангажирани доказателства.

В съдебно заседание молителят се явява лично и поддържа молбата за защита.

В съдебно заседание ответникът оспорва молбата инкриминираната дата и място не е удрял брат си с юмруци. като твърди, че на

Съдът след като се запозна с изложените в молбата фактически обстоятелства, като съобрази доводите на страните и след кат о обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,прие за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно обстоятелството, че молителят и ответникът са братя.

От молителят е подадена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН , в която подробно са възпроизведени всички факти, залегнали в обстоятелствената част на молбата, инициирала настоящото производство.

1

Видно от представеното съдебно-медицинско удостоверение №67/2023г , издадено на 13.03.2023г. от д-р Б. П., неоспорено от ответника, че на М. Д. Г. е причинени следните травматични увреждания: кръвонасядания, охлузвания и травматични оттоци по лицето, като според съдебният медик така получените травматични увреждания са получени в резултат на действие на тъп, твърд предмет чрез удар или притискане с или върху такъв и добре отговарят да са получени така както съобщава пострадалия в предварителните сведения, а според предварителните сведения на 10.03.2022г около 23.20 часа в град П. в дома му молителят бил нападнат и бит от с юмруци. Помни всички подробности около инцидента, оплаква се от болки в главата и лицето.

За изясняване на спора от фактическа страна са ангажирани и гласни доказателствени средства. От разпита на свидетелите В. М. Г./ майка на страните/ и Р. Ц. Ц. / първи братовчед на бащата на страните/ се установи, че на 10.03.2023г около полунощ молителят събудил майка си и и казал, че брат и му го пребил. Свидетелката Г.а обясни, че синът и бил целия в кръв по лицето и носа. Извикали полиция. Когато полицаите пристигнали на място не могли да говорят с ответника, тъй като последният се бил заключил в дома си.

Междувременно свидетелката Г.а са обадила на свидетеля Радко Ц., техен роднина, като последният се отзовал на повикването и пристигнал в дома им. Свидетелят Ц. обясни, че видял молителя подут и с кръв по главата. Молителят обяснил на свидетеля, че прибирайки се вкъщи бил нападнат от брат си, като последният в пияно съС.ие се нахвърлил върху него и му нанесъл побой по главата. Свидетелят Ц. видял , че окото на молителят е подуто, носът му кървял. Молителят помолил свидетеля да го закара на лекар, но последният отказал, тъй като бил пил 50-100грама ракия. Свидетелката Г.а уточни, че двамата и сина живеят в един двор, две отделни къщи на калкан като свидетелката живее в къщата на сина си М.. Свидетелката допълни, че в продължение на 3 дни преди инцидента ответникът бил в нетрезво съС.ие.

Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:

По допустимостта на молбата:

Съдът счита, че молбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от легитимирани лице по смисъла на чл.8,т.1 от ЗЗДН и срещу лице по чл.3, т.6 от ЗЗДН, а именно лице, с което молителят е роднина по съребрена линия от втора степен. С оглед твърдението , че актът на домашно насилие е извършен на 10.03.2023г., съдът констатира, че молбата е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл.10, ал.1 от същия закон.

Разгледана по същество молбата е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.2 от ЗЗДН домашно насилие представлява всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка , във фактическо съжителство или които обитават едно жилище. От това определение следват няколко извода. На първо място се прави разграничение между отделните видове насилие, които се 2 обхващат от предмета , вложен в общото понятие“ домашно насилие“ , което може да бъде физическо, психическо или сексуално. От друга страна като форма на домашно насилие се приравнява и принудителното ограничаване на личната свобода или на личния живот, без това принудително ограничаване да е свързано непременно с физическо, психическо или сексуално насилие, които са, както се посочи, други проявни форми на домашно насилие. В крайна сметка се касае за осъществени конкретни активни противоправни действия от страна на извършителя, чрез които се въздейства върху волята, съзнанието и поведението, посяга се върху телесната неприкосновеност и здравето на пострадалия, или върху неговия психоемоционален интегритет по обществено неприемлив начин.

Активно процесуално правно легитимирано да предяви такава претенция е съответното пострадало лице, като в негова тежест е да изложи онези правнорелевантни факти, които счита, че представляват една от проявните форми на домашно насилие, упражнено спрямо него.

От дефиницията, дадена в чл.2 от ЗЗДН , а и от разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗЗДН следва, че идеята на закона е да се изследва поведението на ответника не абстрактно и изобщо, а конкретния акт на домашно насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма . Съобразно него се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и адекватната мярка за защита

В конкретния случай се твърди за осъществяване на 10.03.2023г. на физическо насилие като е засегнат физическия интегритет на молителя чрез удари с юмрук по главата.

Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2,т.3 от ЗЗДН декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН е предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие . С оглед специфичния характер на отношенията , чиято защита се търси по специалния закон – ЗЗДН , е представен улеснен за молителя, търсещ защита срещу домашно насилие ред , като представи декларация по чл9, ал.3 от ЗЗДН, на която е придадено доказателствено значение и в случай, че липсват други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание като посочване на датата , мястото, времето, съответно конкретните действия , с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. В конкретния случай съдът цени като доказателствено средство декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, защото отразените в нея релевантни факти и обстоятелства се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал.

Безспорно се установи от анализа на писмените доказателства/ съдебномедицинското удостоверение и амбулаторен лист за преглед на пациент/ и гласни доказателствени средства/ показанията на свидетелите В. М. Г. и Р. Ц. Ц., че на инкриминираната дата 10.03.2023г около 23:20 часа ответникът нанесъл побой на молителя, удряйки го с юмруци по главата, поради което му причинил травматичните увреждания подробно описани в съдебно –медицинското удостоверение, които увреждания са дефинирани като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Съдът кредитира показанията на разпитаните 3 свидетели като еднопосочни, взаимнодопълващи се и подкрепящи се от писмените доказателства, които писмени доказателства както се посочи по-горе не бяха оспорени от ответника.

Налице е акт на домашно насилие спрямо молителя. Безспорно се установи, че автор на това противоправно действие е ответника.Ето защо следва да се ангажира отговорността на ответника по специалния закон – Закона за защита от домашно насилие.

В чл.5 от ЗЗДН е регламентиран каталог от мерки за защита от домашно насилие и в дискреция на решаващия състав на съда с оглед конкретиката на случая е да подбере адекватните за процесния случай мерки така, че да се постигнат както целите на личната , така и целите на генералната превенция. При индивидуализация мерките като отежняващо обстоятелство съдът прецени нетрезвото съС.ие на ответника в инкриминирания момент, което и снижило контрола на съзнанието и емоциите му и е отключило безпричинно агресията му спрямо неговия брат, намерила проявна форма в нанесени юмручни удари в главата на молителя. Като смекчаващо обстоятелство съдът съобрази фактът, че до настоящия момент няма данни ответникът да е санкциониран по Закона за защита от домашно насилие.

Предвид изложеното съдът намира, че молбата на М. Д. Г. следва да бъде уважена като по отношение на ответника следва да бъдат наложени следните мерки от защита срещу домашно насилие , а именно по чл.5, ал.1,т.1 и т.3 от ЗЗДН : ответникът да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителе и да му се забрани да се приближава до него на по-малко от 50 метра, до жилището, което обитават, местоработата и местата за социални контакти и отдих. Като мярката по чл.5, ал.1т.3 от ЗЗДН следва да се наложи за срок от осем месеца, считано от издаването на заповедта за незабавна защита по чл.18, ал.1 от ЗЗДН на 17.03.2023г.

Съдът счита, че така посочените ограничителни мерки са съответни на конкретно извършеното и с тях ще се постигнат целите на личната превенция като ще се въздейства възпитателно , предупредително и възпиращо.

На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН на ответника следва да се наложи глоба в размер на 300лв., а съобразно изхода на делото и на основание чл.11, ал.1 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на РС-П. държавна такса в размер на 25лв.

Воден от горното, Пазарджишкия районен съд

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1,т.1 от ЗЗДН С. Д. Г. с ЕГН ********** от град П., ул.“Ц. К.“№83 да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М. Д. Г. с ЕГН **********от град П., ул.“Ц. К.“№83.

ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1,т.3 от ЗЗД на С. Д. Г. с ЕГН ********** от град П., ул.“Ц. К.“№83 да приближава М. Д. Г. с ЕГН ********** на по-малко от 50 метра, 4 както и да приближава жилището, което обитава, местоработата му и местата за социални контакти и отдих за срок от осем месеца, считано от 17.03.2023г.

НАЛАГА на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН на С. Д. Г. с ЕГН ********** от град П., ул.“Ц. К.“№83 глоба в размер на 300лв., платима в полза на РС-П..

ОСЪЖДА С. Д. Г. с ЕГН ********** от град П., ул.“Ц. К.“№83 да заплати в полза на РС-П. държавна такса в размер на 25 лв.

Да се издаде ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, която подлежи на незабавно изпълнение като обжалването на решението не спира изпълнението и.

На основание чл.21 ал.1 от ЗЗДН заповедта за се изпълни от полицейските органи по местоживеене на ответника.

На основание чл.16, ал.2 от ЗЗДН предупреждава С. Д. Г., че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан незабавно от полицейските органи на основание чл.21, ал.3 от ЗЗДН и ще бъде предаден на органите на прокуратурата.

Указва на полицейските органи да следят за изпълнение на заповедта.

Препис от настоящото решение и от издадената заповед да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РУ-П..

Решението подлежи обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в 7 дневен срок от връчването му на страните .