Определение № 14031 от 12.04.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14031 гр. София, 12.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и шеста гоД. в следния състав:

Председател: Г. К. КАЦАРОВ като разгледа докладваното от Г. К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110135297 по описа за 2025 гоД.

Производството е по реда на чл. 253 Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

С Определение № 4245/30.01.2026 г. е допуснато изменение на предявения от Сайфе Ю.

Х. установителен иск за признаване правото й на собственост върху имот с идентификационен № *** с площ 1 181 кв.м.

Със същото определение е дадена възможност на ответниците да подадат отговор на по допуснатия за съвместно разглеждане осъдителен иск.

В своя Отговор на искова молба с вх. № 110019/07.04.2026 г. ответниците посочва се, че делото е започнало като установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79 ЗС, като с уточнителна молба от 03.07.2025 г. ищцата е посочила начален момент на твърдяното давностно владение 25.10.2012 г. до датата на предявяване на иска, това уточнение е било допуснато с определение от 18.07.2025 г., исковата молба е била вписана в Имотния регистър, изпратена е за отговор на ответниците с разпореждане от 11.09.2025 г. и те са депозирали своевременно своите отговори. С определение от 23.11.2025 г. съдът е изготвил проект за доклад, в който е квалифицирал претенцията като установителен иск по чл. 79, ал.

1 ЗС, отделил е спорното от безспорното, разпределил е доказателствената тежест и е обявил за безспорно, че ответниците са собственици на процесния имот по силата на възстановяване с Решение на ПК № 5625/09.10.2002 г. на ОСЗ Панчарево, влязло в сила на 24.10.2012 г. и материализирано в нотариален акт от 09.12.2014 г., като в тежест на ищцата е било възложено да докаже твърдяното владение, началния му момент, конкретните действия по завладяване и демонстриране на намерението за своене спрямо ответниците, а в тежест на последните – да установят действия по прекъсване на придобивната давност. Посочват, че в първото открито заседание по делото е било установено, чрез удостоверение за наследници, че една от посочените ответници – Гергина М. – е починала и ищцата е следвало да коригира исковата си молба, а в същото заседание ищцата е подала молба, с която е поискала допълване на доклада чрез отделяне като безспорно на обстоятелството, че от 16.09.2025 г. фактическата власт върху имота се упражнява от ответниците, поискала е и отмяна на част от доклада относно разпредЕ.та доказателствена тежест за доказване на действията, разкрИ.щи намерение за завладяване, като паралелно с това е заявила изменение 1 на иска – поради твърдяно отнемане на владението на 16.09.2025 г. – от установителен в осъдителен ревандикационен иск, с искане съдът да признае за установено, че тя е собственик на основание чл. 79 ЗС, и да осъди ответниците да предадат владението, като ответниците подчертават, че именно тази молба от 16.12.2025 г., с която е поискано изменението в осъдителен иск, не е била вписана в Имотния регистър. Сочат, че с последваща молба от 23.12.2025 г. ищцата е коригирала исковата си претенция по отношение на наследниците на Г. Т. М., като отново е поискала съдът да признае за установено, че тя е собственик на основание чл. 79 ЗС, и именно тази молба е била вписана като допълнение към исковата молба на 21.01.2026 г., според ответниците на 23.01.2026 г. ищцата е поискала съдът да се произнесе в закрито заседание по молбата от 16.12.2025 г., а с определение от 28.01.2026 г., което не им е било връчено, съдът е изменил доклада в частта за доказателствената тежест, отменяйки указанието ищцата да доказва, че е показала на ответниците намерението си да завладее имота, но е оставил без уважение останалите искания от молбата , като същевременно е посочил, че по съвместното разглеждане на иска с правна квалификация чл. 108 ЗС ще се произнесе след представяне на вписаната уточнителна молба, което според ответниците очевидно визира именно молбата от 16.12.2025 г., тъй като вписаната на 21.01.2026 г. молба от 23.12.2025 г. касае само изменение по отношение на ответниците наследници. Въз основа на тази хронология ответниците изграждат основното си възражение за недопустимост, а именно че вписването на допълнението към исковата молба, с което е поискано изменение на иска от установителен в осъдителен, е задължително процесуално условие за допустимостта на така предявения иск, за да може той да породи предвидените от закона правни последици, и щом първоначалният установителен иск е бил вписан, както и едно по-късно уточнение относно наследниците, но не е било вписано именно изменението в осъдителен иск, то съдът неправилно е допуснал това изменение с определение от 30.01.2026 г., поради което според тях то е недопустимо.

По същността на спора, ответниците развИ.т и подробни доводи за пълна неоснователност на претенцията по чл. 108 ЗС, като изтъкват, че още в доклада от 23.11.2025 г. е било отделено за безспорно, че те са собственици на процесния имот на годно правно основание – реституционно решение на ПК и последващ нотариален акт – и че ищцата не е оспорила доклада в тази му част, дори сама е представила документ за собственост, в който ответниците са вписани като собственици, поради което според тях именно ответниците, а не ищцата, са активно материалноправно легитимирани като носители на правото на собственост, което изключва възможността ищцата да иска предаване на владението. В документа многократно се подчертава, че ответниците владеят имота и никога не са губили владението върху него, че ищцата не е собственик и никога не е била такъв, както и че никога не е упражнявала владение, като се заявява, че за уважаването на иск по чл. 108 ЗС е необходимо ищецът да установи кумулативно, че е собственик, че ответникът владее или държи вещта и че владее без правно основание, а в случая първата и основна предпоставка липсва, защото по делото било безспорно, че ищцата не е собственик, а ответниците имат валидно правно основание; във връзка с твърдяното от ищцата придобИ.не по давност по чл. 79 ЗС се сочи, че още в първоначалния отговор на исковата 2 молба ответниците изрично са оспорили фактическите твърдения за осъществявано владение и са навели всички релевантни възражения, като са представили писмени доказателства, че процесният имот с идентификатор *** не е съществувал в посочените граници нито към 2002 г., нито към 2012 г., нито към 2014 г., а е възникнал едва в края на 2016 г., което според тях изключва възможността за осъществяване на непрекъснато десетгодишно владение от ищцата в заявения период. Твърдят, че са представени доказателства за водени съдебни спорове относно имота, че ответниците не са губили владението, а ищцата се е самонастанила в имота едва през 2025 г., като допълнителен аргумент се сочи и постъпил по делото отговор от „ЕРМ Запад“ ЕАД, от който се установявало, че за процесния имот няма валиден Договор за продажба на електрическа енергия, а такъв е налице само за съседен имот с идентификатор, завършващ на 5391, който е собственост на трето лице, за което също са били представени документи. Считат, че определението от 30.01.2026 г., с което на ищцата е указано, че съобразно нововъведения осъдителен иск по чл. 108 ЗС следва да докаже, наред с вече указаното в определението от 23.11.2025 г., че ответниците владеят двата имота, че е допусната от съда грешка, тъй като претенцията е само за един имот с идентификатор ***, а по отношение на сградата в имота, която вече е съборена, ищцата е оттеглила исковата си претенция. Правят искане съдът да допълни доклада така, че ищцата да носи тежестта да установи изцяло всички елементи на твърдяното давностно владение – неговото начало, изтичането на десетгодишен срок и качествата му да бъде явно, спокойно, несъмнено, постоянно и непрекъснато. Считат, че исковите претенции следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани Претендират разноски.

Правят искане за приемане на следните документи: удостоверение за идентичност на имена, презаверено от СО, район Панчарево на 23.07.2013 г., заявление за издаване на съгласуване на проект ПБЗ от 21.06.2025 г. относно събаряне на постройка, заявление за издаване на удостоверение за премахната сграда от 17.09.2025 г., част от проект ПБЗ, съгласуван от СО, район Панчарево на 02.09.2025 г., четири писма с изходящи номера 9400934/1, /4, /3 и /02 от 06.10.2015 г., за които изрично се пояснява, че касаят установено незаконно строителство, извършено от ползвателите в имота, удостоверение от СО, дирекция „Общински приходи“ от 17.12.2025 г. заедно с копие от данъчна декларация, подадена на 18.08.2014 г., писмо от „Софийска вода“ от 22.12.2025 г., както и снимков материал от имота. Правят и доказателствено искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза с оглед установяване реалното състояние на имота, неговата идентичност през годините и оборване твърденията на ищцата за давностно владение, като се възразява, че част от поставените от нея задачи към такава експертиза са некоректни или извън предмета на делото, и се предлагат конкретни въпроси към вещото лице: кога процесният имот с идентификатор *** е възникнал като самостоятелен имот с тези граници и идентификатор и въз основа на кой административен акт; съгласно представената скица към Решение на ПК № 5625/09.10.2002 г. кои имоти по регулационния план на в.з. Косанин дол от 1988 г. включва възстановеният имот с № 2705 и представлява ли процесният имот 3 реална част от възстановения с реституционното решение поземлен имот; и след оглед на място дали в границите на възстановения, респективно процесния имот, са налице ограждания, насипи, изравнявания, изградена инженерна инфраструктура и ако да – може ли да се установи кога са извършени тези действия; накрая ответниците изрично заявяват, че поддържат всички свои предходни доказателствени искания и възражения, направени с първоначалния отговор на исковата молба, и молят след запознаване със становището на ищцата по настоящия отговор да им бъде дадена допълнителна възможност да направят нови доказателствени искания и да представят още писмени доказателства.

По отношение на искането за даване указания за вписване на осъдителния иск.

Съдът счита същото за неоснователно.

С първоначалната искова молба е предявен установителен иск за признаване за признаване правото на собственост върху имот с идентификационен № *** с площ 1 181 кв.м. Исковата молба е вписана. Вписана е и исковата молба по отношение на наследниците на починалата Г. Т. М.. Когато исковата молба по положителен установителен иск за собственост върху същия недвижим имот вече е надлежно вписана, последващото добавяне на петитум за предаване на владението и преминаване към защита по чл. 108 ЗС не налага ново, самостоятелно вписване. По този режим се вписва исковата молба като акт, а не всеки отделен петитум поотделно. И установителните искове за собственост и искът по чл.

108 ЗС за недвижим имот са от категорията искови молби, които подлежат на вписване.

Проверих и актуалните изменения — чл. 11–14 ПВ. Но вече вписана искова молба не подлежи на повторно вписване само защото в хода на делото се променя обемът на търсената защита или страните. Това е така, тъй като вписването се изисква с оглед предмета на спора, а такова изменение не заявява нов иск в смисъл на нов предмет, който да изисква ново защитно действие на вписването.

Този извод съдът прави и съобразявайки правната природа на ревандикационния иск, съдържащи се в Тълкувателно решение № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС, според което искът по чл. 108 ЗС съдържа две искания — да се признае, че ищецът е собственик, и ответникът да предаде владението — а предметът на делото при чл. 108 ЗС и при положителния установителен иск е едно и също твърдяно право на собственост. ГПК допуска и преминаване от установителен към осъдителен иск, когато се сменя само видът на търсената защита, без да се сменя основанието. Затова при същия имот и същото право на собственост добавеният петитум за предаване на имота не следва да се третира като повод за отделно второ вписване.