Решение № 550 от 22.04.2024, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 4605/2023
- Вид
- Решение № 550
- Подписан
- 22.04.2024
- В сила
- 21.10.2024
- Състав
- Майя Йончева Йончева
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.232, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 550 гр. Русе, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Майя Й. Йончева при участието на секретаря Емилия Д. Добрева като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело № 20234520104605 по описа за 2023 година
Искът е с правно основание по чл.422 ГПК във вр. с чл.232, ал.2 ЗЗД.
Ищецът “Студентски столове и общежития” ЕАД – клон Русе, представляван от управителя Мирослав Атанасов Петров, чрез процесуалния си представител твърди, че по договор за наем от 30.12.2019г. за временно и възмездно ползване на жилище в общежитие - Блок 5 ответницата Н. Т. Н. му дължи месечна наемна цена 78.00 лв с включен ДДС, данък сгради и такса смет, както и консумативни разходи за парно отопление, ел. ток, вода и асансьор. Съгласно договора, наемната цена се дължи до 10-то число на текущия месец, а сумите за посочените разходи – в 7-дневен срок от изготвяне на разпределението, но ответницата редовно забавяла дължимите плащания. На 26.01.2022г. страните по договора сключили Споразумение, съгласно което всички задължения на ответницата към 30.04.2022г. били в размер на сумата 1863.68 лв. На 17.02.2023г. било извършено приемопредаване на наетия имот в присъствие на наемателката Н., както и на председателя на ДС на СО 5, помощник ректора на РУ “Ангел Кънчев” и др. технически лица. Към момента ответницата не е заплатила дължимата наемна цена за периода от месец април 2022г. до месец ноември 2022г. в размер на 624 лв, както и сумата 2034.52 лв консумативни разходи за периода от 05.04.2022г. до 06.01.2023г. или общо 2658.52 лв, представени в табличен вид. На 29.06.2023г. ответницата направила частично плащане в размер на 700 лв. За събиране на остатъка от вземането си подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №585/2023г. на Русенски районен съд. Тъй като ответницата е направил 1 възражение в законоустановения срок, моли да се признае за установено съществуването на вземането му към нея за сумата 2000 лв, произтичаща от неплатени суми за наем в общежитие-Блок 5 и консумативи по договор за наем от 30.12.2019г., заедно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 27.01.2023г. до окончателното изплащане. Претендира разноските по ч. гр. дело №585/2023г. на РРС и по настоящото дело.
Ответницата Н. Т. Н. взема становище за неоснователност на иска. В периода от месец ноември 2022г. до месец февруари 2023г. пребивавала при дъщеря си в гр. Варна, като в наетото жилище останали нейни лични вещи, които не успяла да си вземе. Когато пристигнала в гр. Русе, за да вземе остатъка от вещите си, установила, че на вратата било залепено Уведомление с изх. №57/19.12.2022г., според което достъпът до помещенията й бил отнет.
Счита, че не дължи исковата сума, след като не е ползвала наетите помещения и не е била потребител. Оспорва дължимостта и размера на финансовата претенция и моли искът да бъде отхвърлен.
По делото са представени писмени доказателства, приложено е ч. гр. дело №585/2023г. на Районен съд-Русе и е назначена счетоводна експертиза.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно е от приложеното ЧГД №585/2023г. че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №328/30.01.2023г. срещу Н. Т. Н. за сумите 2658.52 лв неплатено задължение за наем и консумативи по договор за наем в общежитие-Блок 5 от 30.12.2019г., 53.17 лв разноски за държавна такса и 400 лв юрисконсултско възнаграждение. Своевременно е направено възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което съдът с Разпореждане №6470/01.08.2023г. е обезсилил издадената заповед над сумата 2000 лв и е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си за сумата 2000 лв, за която част заповедта за изпълнение не е обезсилена.
Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.
От представения по делото Договор за наем в общежитие – Блок 5 от 30.12.2019г. се установява, че ищецът е предоставил на ответницата за временно и възмездно ползване за срок до 31.12.2021г. жилище (стая с едно легло, стая с две легла, боксониера, гарсониера) №606/607, намиращо се в студентско общежитие- блок №5, вх.1, ет.6 с квадратура 60 кв.м. и инвентар, съгласно настанителен картон и опис, неразделна част от договора, срещу месечен наем в размер на 78 лв, платим от наемателя до десето число на текущия месец. В чл.3, ал.3 е уговорено, че наемателят заплаща ежемесечно 2 консумативите за ел. енергия, студена и топла вода по показанията на индивидуалните измервателни уреди, а за топлоенергия през отоплителния сезон - за куб.м. жилищна площ плюс 25 % от полагаемата се част от общите помещения в 7-дневен срок от изготвяне на разпределението. Съгласно чл.20, договорът се прекратява след изтичане на срока след извършване на приемопредаване на имота. Договорът е подписан от страните по наемното правоотношение.
Установено е, че наемателката е продължила да ползва наетия имот и след 31.12.2021г. В периода от 30.12.2019г. до месец ноември 2022г. поради продължителни престои в болнично заведение в гр. София не е пребивавала често в имота, а от м. ноември 2022г. до месец февруари 2023г. е живяла в гр.
Варна при дъщеря си, като в жилището останали вещите й, в т.ч. и мебели.
Тъй като до 31.12.2021г. ответницата не била погасила задълженията си, произтичащи от договора за наем, между “Студентски столове и общежития” ЕАД – клон Русе, представляван от управителя Мирослав Атанасов Петров и Н. Т. Н., било подписано Споразумение от 26.01.2022г., според което всички задължения на наемателката към наемодателя в размер на 1863.68 лв, дължими към датата на споразумението, както и тези, които ще възникнат до 30.04.2022г., следва да бъдат покрити до 30.04.2022г.
Установено е, че ответницата е опразнила наетото жилище през месец февруари 2023г. На 17.02.2023г., на основание чл.20 от договора, с Приемопредавателен протокол от същата дата, шестчленна Комисия в т.ч. и ответницата, извършили приемане/предаване на наетия обект и тя предала ключа от жилището. Протоколът е подписан от участващите в събитието лица, както и от ответницата.
От заключението на счетоводната експертиза, потвърдено и допълнено устно от вещото лице Р. М. Д. в съдебно заседание на 21.03.2024г., се установява, че ответницата е имала множество просрочени плащания и с внесени от нея суми са погасявани стари задължения. През месец юни 2023г. ответницата е заплатила на ищеца сума в размер на 700 лв, с която е погасила стари задължения, а именно: наем за месец април 2022г. – 78 лв; такса асансьор за месеците март и април 2022г. – общо 20.26 лв; ел. енергия (ток) изцяло за месеците март и април 2022г. и частично за м. май 2022г. (60.24 лв) в общ размер 334.19 лв; вода за месеците март, април и май 2022г. – 45.07 лв 3 и парно отопление за м. март 2022г. – 222.48 лв.
Въз основа наличните доказателства по делото и след проверка в счетоводството на ищеца вещото лице заключава, че начислените и неплатени от ответницата суми за наем за периода от м. май до м. ноември 2022г., включително, са в размер на 546 лв. За м. декември 2022г. ищецът не е изисквал и не е начислявал на ответницата суми за наем, с оглед изпратеното й Уведомление от 19.12.2022г. за ограничаване на достъпа й до жилището.
Начислените неплатени от ответницата суми за консумативни разноски за периода м. май – м. декември 2022г. са в общ размер 1412.52 лв, от които разходи за такса асансьор – 61.77 лв, разходи за ел. енергия – 834.01 лв, разходи за вода – 159.52 лв, разходи за парно – 345.22 лв и такси за топлинно отчитане на измервателните уреди – 12 лв. Същите са представени и в табличен вид на стр.4 от заключението. Общият размер на начислените неплатени суми за наеми и консумативни разходи за периода от месец май 2022г. до месец декември 2022г., включително, е 1958.52 лв. Според експертизата при тяхното начисляване са спазени нормативите на ЗС и ЗУЕС относно разпределението на общите консумативни разноски, припадащи се за имота в студентско общежитие Блок №5 в тази етажна собственост.
Липсват доказателства от страна на ответницата да е заплатила на ищеца сумата 1958.52 лв.
Възражението на ответницата, че не дължи на ищеца суми за наем и консумативни разноски за периода м. май – м. декември 2022г. е опровергано от заключението на експертизата. В съдебно заседание на 21.03.2024г. вещото лице допълва и устно заключението си, като заявява, че дори в периода от сключване на споразумението от 26.01.2022г. до м. юни 2023г., когато е последното плащане на сумата 700 лв, ответницата да е правила плащания (за които не представя доказателства), с тях са погасени стари задължения по споразумението.
При тези данни съдът намира, че искът следва да се уважи, като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца за сумата 1958.52 лв общо неплатени суми за наем в общежитие-Блок 5 и консумативи по договор за наем от 30.12.2019г., заедно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 27.01.2023г. до окончателното изплащане. За разликата над 1958.52 лв до 2000 лв неплатени суми за наем и 4 консумативи по договор за наем от 30.12.2019г. искът за установяване на задължението следва да бъде отхвърлен.
Ответницата дължи на ищеца сумата 453.17 лв разноски по ч. гр. дело №585/2023г. на РРС.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.422, ал.1 ГПК, ответницата следва да заплати на ищеца 871 лв разноски по настоящото дело, съобразно уважената част на иска, тъй като с поведението си е дала повод за завеждане на делото (плащането на сумата 700 е станало след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение). Съгласно чл.422, ал.1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415, ал.1 ГПК.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на “Студентски столове и общежития” ЕАД, клон Русе, ЕИК 8319174530109, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. “Студентска” №8, представлявано от Мирослав Атанасов Петров, управител на клон Русе, към Н. Т. Н. от гр.
*****, ЕГН **********, за сумата 1958.52 лв общо неплатени суми за наем в общежитие-Блок 5 и консумативи по договор за наем от 30.12.2019г., заедно със законната лихва, считано от 27.01.2023г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ същия иск за разликата над 1958.52 лв до 2000 лв неплатени суми за наем и консумативи по договор за наем от 30.12.2019г.
ОСЪЖДА Н. Т. Н. да заплати на “Студентски столове и общежития” ЕАД, клон Русе сумите 453.17 лв разноски по ч. гр. дело №585/2023г. на Русенски районен съд, както и 871 лв разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 5