Решение № 366 от 19.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 366 гр. Варна, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20243110204648 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ДЕСИ 11" ЕООД- гр.Варна, с ЕИК: 201127173, представлявано и управлявано към момента на обжалването от П.И.Я., , против НП № 03 – 2400394/ 25.10.2024г. , издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ на основание чл.414 ал.3 от КТ на дружеството е наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 2000/ две хиляди / лева.

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока на обжалване и от надлежна страна, поради което, като допустима е приета от съда за разглеждане.

С жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалният закон и при съществени процесуални нарушения, твърди се, че не е била изяснена фактическата обстановка и се оспорва същата, оспорва се извършването на процесното нарушение, оспорва се и размерът на наложеното административно наказание, като се иска отмяна на НП, а в условията на евентуалност се иска размерът на наложеното наказание да бъде редуциран до законоустановения минимум..

В съдебно заседание въз. дружество, редовно призовано, се представлява от адв.Г. М., надлежно упълномощена и приета от съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода на делото по 1 същество моли за намаляване размера на наложеното административно наказание.

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, аргументира доказаност и съставомерност на извършеното нарушение, справедливост на наложеното административно наказание и моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда" гр. Варна, сред които и св.Г., на 20.08.2024 г. около 18:05 часа по работни места снек - бар „Стария дъб", находящ се в к.к. Златни пясъци, общ. Варна, обл. Варна , стопанисван от „ДЕСИ 11" ООД с ЕИК 201127173, било установено, че на процесната дата в обекта на контрол полага труд като „мияч" лицето З. А. К., ЕГН **********. На К. била предоставена за попълване декларация, но тъй като същата заявила, че не може да си попълни декларацията, лице с имена Р.И.Г., работещо в обекта, попълнила нейната декларация, в която отразила личните данни на К., че работи за санкционираното дружество на длъжност миячка в проверения обект, с работно време от 15,00ч. до 23,00ч., с месечно трудово възнаграждение в размер на 933лв., посочила, с „Да” че К. има сключен трудов договор със санкционираното дружество, след което К. положила подпис в декларацията. В декларацията бил отразен час на попълване 18,05ч.В действителност на датата на проверката К. била установена от проверяващите да извършва обща работа по измиване на посуда.

При извършена допълнителна проверка в офиса на Инспекцията по труда в гр. Варна на изисканите и представени от работодателя документи, свързани с възникването и съществуването на трудовите правоотношения било установено, че работодателят „ДЕСИ 11" ООД с ЕИК 201127173 е сключил с З. А. К., ЕГН ********** трудов договор № 467 от 20.08.2024 г., като е представена и справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда с изх. №30Е000734316 от дата 20.08.2024 г. и час 19:47:03.

Прието било, че от представената справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда, уведомлението за сключения с посоченото лице трудов договор е заверено в НАП след постъпване на работника на работа.

Предвид горното св.Г. приела, че на 20.08.2024 г. работодателят „ДЕСИ 11" ООД с ЕИК 201127173 е допуснал З. А. К., ЕГН ********** да полага труд в обекта - снек - бар „Стария дъб", находящ се в к. к. Златни пясъци, общ. Варна, обл. Варна, без да и е връчил копие от уведомлението за регистриране на сключения с него трудов договор, заверено в НАП, поради което на 12.09.2024г. съставила АУАН срещу дружеството жалбоподател, в 2 който описала приетото за установено нарушение, квалифицирано по чл.62ал.3 от КТ,

АУАН бил съставен в присъствието и надлежно връчен на представляващия дружеството, който го подписал и вписал възражения, че трудовият договор с лицето е сключен на същата дата , като е дал и писмени сведения в тази насока.

В законоустановения срок не били депозирани допълнителни писмени възражения срещу съставения АУАН, поради което въз основа на материалите по преписката на 25.10.2024г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

Съдът напълно кредитира показанията на св.Г., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Съдът напълно кредитира писмените доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и взаимно се допълват.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава чрез събраните и изготвени по установения ред доказателства и доказателствени средства, а именно – от показанията на св.Г., АУАН, декларация, копия на трудов договор, справка за приети уведомления и от останалите приети по делото писмени доказателства.

Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните изводи:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи/ съгласно приетата по делото заповед/, при спазване на законоустановения срок.АУАН е надлежно връчен, били са депозирани конкретни възражения, но в конкретния случай не е била преценена в пълнота законосъобразността на съставения АУАН, което в последствие е довело до неправилно приложение на материалния закон.

Въпреки, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че на процесната дата К. е била установена да престира работна сила при 3 сключен трудов договор с работодателя, но преди да й е било връчено завереното уведомление за сключения договор в НАП, извършеното не следва да се квалифицира като административно нарушение, т.к. е малозначително по см.чл.9 ал.2 от НК вр.чл.11 от ЗАНН, поради явно незначителната обществена опасност на деянието.

Нормата на чл.63 ал.2 от КТ охранява правото на работника да регулира трудовите си и осигурителни отношения единствено с писмен трудов договор, който да е регистриран в НАП. Целта на санкцията е да не се допуска престирането на труд без да е договорно регламентиран или под формалното прикритие на гражданско правоотношение.

В този случай, не се касае за прикриване на трудово правоотношение или за наличие на такова без писмен трудов договор. От приобщените по делото и кредитирани писмени и гласни доказателства, съгласие за трудово правоотношение е постигнато между страните и е бил сключен трудов договор между страните още преди проверката, като уведомлението за сключеният трудов договор е постъпило в НАП още на процесната дата.

Справката от НАП е с изходящ номер с около час и половина след проверката и след установяване на нарушението, а договорът е подписан от страните в деня на проверката и още преди същата, което е отразено и в попълнената от работника декларация. Това поставя под всякакво съмнение изводът за прикриване на трудово правоотношение.

Налице са всички основания случаят да се прецени като малозначителен по см.чл.9 ал.2 от НК вр. чл.11 от ЗАНН. Дори и ако приемем, че признаците на състава на нарушението може да се считат осъществени, то това осъществяване е формално и е налице явна незначителност на обществената опасност на деянието. Липсват каквито и да било вредни последици, т.к. договорът е бил подписан в деня на проверката, а уведомлението е било регистрирано в НАП в кратък интервал след проверката.

Следва да се прави разлика между чл.415в от КТ, чл.28 от ЗАНН и чл.9 ал.2 от НК, като в първия случай има извършено типично административно нарушение, но поради отстраняването му и липсата на вредни последици, законодателят е предвидил привилегирован състав с много по- ниско наказание. Привилегированите състави имат аналог в наказателното право, напр. чл.197 от НК. В случаите на чл.28 ЗАНН отново става въпрос за извършено нарушение, но поради по- ниската степен на обществена опасност, за същото не се налага наказание. И това има аналог в наказателното право, където за определени деяния, макар и да са престъпления, законодателят е предвидил да не се налагат наказания по НК, а административни такива. Чл.9 ал.2 се отличава от горните случаи, като регламентира кога деянието не е престъпление/нарушение/, въпреки че признаците на състава на това нарушение са осъществени. Поради това ограничението за прилагане на чл.415в за този вид нарушения не ограничава прилагането на чл.9 ал.2 от НК.В конкретния случай степента на обществена опасност е явно незначителна по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК, тъй като има сключен трудов договор в деня на проверката, връчено е копие от уведомлението от НАП срещу подпис, договорът е бил регистриран в НАП в 4 деня на проверката, няма никакви данни трудовите и осигурителните права на работника да са били нарушени, няма никакви данни дружеството да е било извършвало идентични нарушения на трудовото законодателство, поради което съдът намира, че в конкретния случай степента на обществена опасност на извършеното е явно незначителна и налагането на административно наказание, особено в размера, определен от АНО, по-скоро би имало негативно, отколкото поправително, възпитателно и възпиращо въздействие, каквито са целите както на ЗАНН, така и на НК.В полза на работника е да получи трудовото си възнаграждение, а не работодателят му да бъде санкциониран за едно формално извършено престъпление и следва да се отбележи, че целта на наказанието е не толкова да накаже дееца, колкото да го поправи и превъзпита, независимо от това, че в конкретния случай субект е ЮЛ.Налагането на административно наказание за конкретното нарушение по-скоро би имало негативен, отколкото поправителен, възпитателен и възпиращ ефект и би ограничило възможността работодателят а изпълни задълженията си към своите работници.

Преценката за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол /Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк.н.д. 1/2005 г./. Доколкото е свързана с правилното приложение на материалния закон е в правомощията на съда при извършване на служебна проверка на обжалваното решение.

В горния смисъл са Решения на Адм.съд-Варна, както следва: Решение по КНАХД № 983/2021г, Решение по КНАХД №219/2019г, Решение по КНАХД №598/2018г., Решение по КНАХД963/15г ., Решение по КНАХД №2375/18г., Решение по КНАХД №930/14г., Решение по КНАХД №378/ 2019г. и др., Решение на Адм. съд Пловдив по КНАХД №3513/2017г., Решение на Адм. съд Русе по КНАХД №155/2014г. и мн. др.

Предвид изхода на спора и наличието на основания за отмяна на НП съдът намира, че искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Д“ИТ“-Варна е неоснователно и не следва да бъде уважавано.

Водим от горното съдът намира, че НП следва да бъде отменено, поради неправилно приложение на материалния закон, поради което съдът :

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 03 – 2400394/ 25.10.2024г. , издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ на основание чл.414 ал.3 от КТ на „ДЕСИ 11" ЕООД- гр.Варна, с ЕИК:

5

201127173, представлявано и управлявано към момента на обжалването от П.И.Я. е наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 2000/ две хиляди / лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Д“ИТ“-Варна.

Разпечатката съдържа 37 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c3cc4940-8e42-4dce-8ec2-095c7174e964