Решение № 135 от 12.05.2023, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Административно наказателно дело 739/2022
- Вид
- Решение № 135
- Подписан
- 12.05.2023
- В сила
- 05.08.2023
- Състав
- Галя Иванова Митева
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 33, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 7, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 100, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 145, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 2 · Закон за движението по пътищата
- § 6 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 135 гр. Добрич, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Галя Ив. Митева при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно наказателно дело № 20223230200739 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Е. Ф. Ф. ЕГН ********** от гр. Н., ул. „... против Наказателно постановление № 22-1717-000098, издадено на 19.04.2022 г. от Началник Сектор в Първо РУ към ОД на МВР гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр.
1 от ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от шест месеца, както и глоба в размер на 10 лева.
С жалбата се иска наказателното постановление, като незаконосъобразно и необосновано да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява, а в писмено становище моли съда да потвърди НП, като остави жалбата без уважение.
Добричкият районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, както и доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок от лице притежаващо активна процесуална легитимация.
1
Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателното постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното:
От ФАКТИЧЕСКА СТРАНА се установи следното:
На 15.01.2022 г. с нотариално заверен Договор за дарение на МПС Е. В.
И. ЕГН **********, представляван от своята .. законен представител Е. Ф. Ф.
ЕГН **********, придобил л. а. марка „..“ с рег. № А...
На 29.03.2022 г. в гр. Д. Е. Ф. управлявала лек автомобил „...“ с рег. № ... по ул. „...“ в посока ул. „...“, когато около 18.40 часа в близост до бензиностанция „...“ била спряна за проверка от автопатрул на Първо РУ Добрич в състав св. В. Г. и св. А. В..
При извършената проверка, служителите са установили водача на лекия автомобил - Е. Ф. Ф. ЕГН: **********, която е представила единствено свидетелство за управление на МПС.
След направена справка в ОДЧ при ОД МВР - Добрич било установено, че автомобилът е с предстоящ собственик - Е. В. И. с ЕГН:
********** и същият е с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП (непререгистрирано превозно средство в срок).
За констатираните нарушения по чл. 140, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, на Е. Ф. Ф. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл. № 215382 от мл. инспектор В. Й. Г., оправомощен със заповед № 357з-172/21.01.2022г. на директора на ОД МВР-Добрич.
Ф. е подписала акта, като в графа обяснения/възражения е вписала:
„Бях извън България през този период“.
В 7-дневен срок в Първо РУ-Добрич не са постъпвали допълнителни обяснения или възражения от Е. Ф. Ф..
С оглед наличието на данни за извършено престъпление от общ характер преписката била изпратена в Районна прокуратура - Добрич за произнасяне по компетентност, като образуваното с АУАН с бланков № 215382 от 29.03.2022 г. административно-наказателно производство е било прекратено от наказващия орган на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН.
С Постановление от 12.04.2022 г. Районна прокуратура – Добрич е отказала да образува досъдебно производство, като преписката е върната в Първо РУ - Добрич с оглед преценка за реализирането на административнонаказателна отговорност.
Въз основа на постановлението на РП – Добрич, съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/, което обстоятелство изрично било посочено в постановлението. С него на Ф. е вменено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да 2 управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца, както и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.
3 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 10 лева.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от гласните доказателства, обективирани с показанията на св. Г. и В., както и от събраните и приобщени към материалите по делото писмени доказателства – Становище с рег. № 1717р-9863/12.07.2022г.; Жалба от Е. Ф. Ф. с вх. № 171700-3923/28.06.2022 г.; Постановление с вх. № 171700-2442/18.04.2022 г.;
Мотивирана резолюция № 22-1717- М000020/30.03.2022 г.; Акт № 98 Серия АД бл. № 235382/29.03.2022 г.; НП № 22-1717-000098/19.04.2022 г.; Протокол за доброволно предаване от 29.03.2022 г.; Докладна записка с рег. № 1717р5208/30.03.2022 г.; Справка за нарушител/водач, ведно с плик за доставяне - 3 л.; Писмо с рег. № 851000-14514/06.12.2022 г.; Писмо с рег. № 769000292/06.01.2023 г. – 4 л., които доказателства съдът кредитира изцяло като обективни, пълни и последователни.
При гореописаната фактическа обстановка и след анализ на събраните доказателства съдът установи следното от ПРАВНА СТРАНА:
Наказателното постановление е издадено от компетентния административно-наказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която съдът намира за служебно известна, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на вмененото нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП:
Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП гласи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Не се спори от страните в хода на производството, че жалбоподателят се е движил, управлявайки процесното МПС, по път, отворен за обществено ползване. Съгласно разпоредбата на § 6 от ДР на ЗДвП „По смисъла на този закон: 1. „Път” е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или 3 обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.” Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗДвП „Отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в движението. Лицата, стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено ползване, са длъжни да ги обозначат.”
На следващо място, в хода на съдебното дирене от събраните гласни доказателства, подкрепени от писмените доказателства, приобщени по надлежния ред към доказателствения материал, се установи по безспорен и категоричен начин, че МПС не е било регистрирано по надлежния ред, като в законоустановения срок не е било пререгистрирано след промяна на собствеността върху МПС.
Надлежният ред за регистриране на МПС е редът, предвиден в ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредбата).
В конкретния случай наказаното лице не спори, че на посочените в НП дата, час и място е управлявало лек автомобил със служебно прекратена преди това регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
Дерегистрираното МПС е нерегистрирано по надлежния ред МПС, с оглед на което са налице всички съставомерни признаци на констатираното нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1, във вр. чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Без правно значение за субективната страна на нарушението е обстоятелството дали водачът е знаел или не за служебно извършената дерегистрация на автомобила, т. е. дали му бил известен фактът, че моторното превозно средство е с прекратена регистрация. Управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, която предвижда служебна дерегистрация на МПС от страна на службите за контрол в случаите на неизпълнение на задължението на собственика да го регистрира в законоустановените срокове за това.
Служебното прекратяване на регистрацията се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система, без да е необходимо да се уведомява собственикът на МПС за това по аргумент на противното от чл.
18б, ал. 2 от Наредбата.
Жалбоподателят като водач, притежаващ СУМПС, е следвало да знае дали автомобилът му е с валидна регистрация или не. От данните по делото е видно, че именно Ф. като законен представител на малолетното си дете е страна по договора за дарение на автомобила от 15.01.2022 г. /повече от два месеца преди проверката/, поради което е била длъжна в едномесечен срок от придобиване на автомобила да предостави на службата за регистрация по 4 местоживеене копие от договора за придобитата собственост с данните на праводателя съгласно действащата към този момент разпоредба на чл. 145, ал.
2 от ЗДвП. Като не го е направил, сам се е поставил в положение автомобилът му след изтичането на двумесечен срок от придобиването да бъде служебно дерегистриран, съобразно правилата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
Видно от Писмо рег. № 1774/30.01.2023 г. от Началника на Сектор „ПП“ ОД на МВР Бургас, едва на 15.04.2023 г. е била извършена регистрация на автомобила на името на Е. В. И., чийто законен представител и негова . жалбоподателката Е. Ф..
Последната е била наясно, че като приобретател не е изпълнила задължението си да регистрира закупения автомобил съобразно изискванията на закона, поради което незнанието й за последващото прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство не прави деянието й несъставомерно поради липса на умисъл.
Нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП не изисква конкретна форма на вина, поради което може да бъде извършено както при умисъл, така и при непредпазливост. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, като в разпоредбата на чл.
175, ал. 3 от ЗДвП не се изключва наказуемостта при тази форма на вина.
Управлявайки автомобила, след като е знаел, че не е изпълнил задължението си да го регистрира в законоустановения срок за това, Иванов е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на предвидените в закона последици, свързани със служебната дерегистрация на автомобила му, поради което несъмнено е налице виновно поведение от негова страна под формата на непредпазливост.
С оглед на това следва да се приеме, че водачът е осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно АНО го е санкционирал на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. В този смисъл е и константната съдебна практика – КАНД 41/2021 г. и КАНД 59/2021 г., двете по описа на АдмС - Добрич.
В тази връзка съдът приема за правилен и изводът на наказващия орган, който се основава на безспорни писмени доказателства, че с поведението си жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като е управлявал МПС, без същото да е регистрирано по надлежния ред.
По отношение на наложеното наказание:
С обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е санкциониран за административното нарушение с наказание по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, съгласно която норма, „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е 5 регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер”.